Агия Сотира
| Агия Сотира Αγία Σωτήρα | |
| — село — | |
  Агия Сотира  Агия Сотира  Агия Сотира | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Горуша |
| Надм. височина | 900 m |
| Население | 29 души (2001 г.) |
Агия Сотира или Своляни (на гръцки: Αγία Σωτήρα, до 1927 Σβόλιανη, Своляни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 900 m надморска височина,[2] на пътя Кожани – Неаполи (Ляпчища) – Коница, високо в югозападните склонове на планината Горуша (Войо). Отдалечено е на 9 km на изток от Пендалофос (Жупан), като по пътя е свързан с Жупанския мост.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Заимов смята, че името Σβόλιανη има българска етимология и произлиза от Воляне от сандхи поради свързване с члена της или предлога εις. Сравнимо е с Неволяни.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Своляни е село в Жупанска нахия в Анаселишка каза на Османската империя. Централната църква на селото е „Св. св. Константин и Елена“ е от 1867 година,[5] а гробищната „Преображение Господне“ е времето на основаването на селото.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Своляни има 200 жители гърци християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Зволяни е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 40 къщи.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сволиене (Svoliené) има 455 гърци.[9]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Зволяни (Ζβόλιανη), Населишка каза, живеят 200 гърци елинофони християни.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Своляни остава в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Агия Сотира.[2]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 267[2] | 245[2] | 236[2] | 249[2] | 190[2] | 148[2] | 92[2] | 77[2] | 81[2] | 32 | 28 | 12 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 346. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 55.
- ↑ Αγίων Κωνσταντίνου & Ελένης Αγ.Σωτήρας // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Μεταμορφώσεως του Σωτήρος Αγ. Σωτήρας // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-31. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
