Александър Лилов
Александър Лилов | |
български политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Философия | |
Епоха | Философия на 20 век |
Школа | марксизъм |
Интереси | философия на изкуството, философски проблеми на ядрената война, идеологическа борба между световните системи, Европа |
Народен представител в: IV НС VI НС VII НС VIII НС IX НС VII ВНС XXXVI НС [1][2] | |
Александър Лилов в Общомедия |
Александър Василев Петровски – Лилов е учен и политик от Българската комунистическа партия и по-късно от наследилата я Българска социалистическа партия[3]. През 1977 – 1983 година той е неформален първи заместник на лидера Тодор Живков и втори човек в йерархията на тоталитарния режим.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход и образование
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 31 август 1933 г. в с. Граничак (дн. Община Белоградчик, област Видин).[4]
Завършва българска филология в Софийския университет (1962) и аспирантура за степен кандидат на науките в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС (1969) в Москва. Научен сътрудник е в Института по изкуствознание на БАН от 1975 г. защитава дисертация за степен доктор на науките през 1981 г.[3]
Политическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]Започва политическата си кариера в Димитровския комунистически младежки съюз във Видин. От 1963 г. е в Централния комитет на ДКМС. Започва да работи в централния апарат на БКП през 1969 г.[3].
Народен представител от БКП в IV, VI, VII, VIII и IX народни събрания, в VII велико народно събрание, както и в XXXVI, XXXVII и XXXVIII народни събрания от листата на БСП. Сред членовете на Народното събрание Лилов има най-голям стаж като народен представител – от 1962 до 2001 г.[4]
Лилов е секретар на Централния комитет на БКП от 13 юли 1972 до 28 септември 1983 г., член на неговото Политбюро от 3 юли 1974 до 28 септември 1983 г., както и на Държавния съвет на НРБ от 1976 до 1983 г.[3] Близък е до Людмила Живкова[4]. След внезапното отстраняване на дотогавашния неформален втори човек в партийната йерархия Борис Велчев през 1977 година неговото място е заето от Александър Лилов.[5]
Като секретар на ЦК по идеологическите въпроси Лилов се застъпва на засилване на националистическите елементи в партийната пропаганда и разширяване на вече започналия при помаците Възродителен процес като средство за преодоляване на намаляващата популярност на тоталитарния режим в страната.[6] Същевременно през 1982 година ръководена от него комисия не препоръчва подготвяното масово преименуване на турците с оглед на вероятните отрицателни политически резултати.[7]
След смъртта на Людмила Живкова през 1981 година отношението на лидера Тодор Живков към Лилов охладнява.[5] През 1983 година той е отстранен от ръководството с остра критика на Живков заради отдалеченост от реалния живот и липсата на интерес към икономическите проблеми[3]. Назначен е за директор на Института за съвременни социални теории.[8]
На 25 май 1989 г., месеци преди събитията в ГДР и Унгария, по време на немско-български симпозиум на Черно море, Лилов заявява, че в България трябва да има „правова държава, усилване на ролята на отговорните граждани и техния контрол над държавата, разширяване на правата на човека и демократични избори“.[8]
При свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Лилов се намира във Великобритания. На 8 декември същата година е включен в новото ръководство. По негова инициатива БКП отрича „Възродителния процес“, вследствие на което е дадено право на българските мюсюлмани да си върнат имената[3]. Председател е на Висшия партиен съвет на БСП в периода 1990 – 1991 г., член е на Висшия съвет на БСП. Под негово ръководство се извършва преименуването на партията от БКП на БСП. От 1993 г. е ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП[4]. Затова започват да го наричат „Стратега“ на БСП. Той предлага курса на БКП към демократичен социализъм и влиза в идейни сблъсъци със социалдемократическото крило в партията[9].
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Член-кореспондент на БАН от 1985, доктор на философските науки. Работи върху философията на изкуството, проблемите на идеологическата дейност на БКП, идеологическата борба между двете световни системи, международните отношения[4].
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Умира от рак в София на 20 юли 2013 г.[10]
Монографии
[редактиране | редактиране на кода]- „Критика на съвременните буржоазно-естетически концепции за природата на изкуството“. София: Наука и изкуство, 1971[4]
- „Към природата на художественото творчество“. София: Наука и изкуство, 1979[4]
- „Европа – да бъде или да не бъде“, сборник, съставител и автор (1985)[4]
- „Въображение и творчество“. София: Наука и изкуство, 1986[4]
- „Европа – диалог и сътрудничество“, сборник (1988)[4]
- „Философско-теоретически проблеми на ядрената война“ (1989)[4]
- „Диалогът на цивилизациите. Световният и българският преход“. София: Захарий Стоянов и УИ „Св. Климент Охридски“, 2004[11]
- „Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том първи: Цивилизациите“. София: Захарий Стоянов, 2006[4]
- „Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том втори: Световният и българският преход“. София: Захарий Стоянов, 2007[4]
- „Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том трети: Информационното(ите) общество(а)“. София: Захарий Стоянов, 2008[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 41
- ↑ Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1982, с. 40
- ↑ а б в г д е Александър Лилов // www.archives.bg. Държавна агенция Архиви. Посетен на 30 декември 2012.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Александър Лилов // www.omda.bg. ОМДА. Посетен на 30 декември 2012.
- ↑ а б Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 120.
- ↑ Груев 2008, с. 85 – 86.
- ↑ Груев 2008, с. 136.
- ↑ а б Stehle, Hansjakob. Das Maß ist voll // Die Zeit 48/1989. Die Zeit, 24 ноември 1989. Посетен на 3 септември 2013. Rechtsstaat, Aufwertung der Rolle mündiger Bürger und ihrer Kontrolle über den Staat, Ausbau der Menschenrechte und demokratische Wahlen (на немски)
- ↑ Ал. Лилов: Реставрацията на капитализма не може да е бъдещето // VESTI.bg. „Нет Инфо.БГ“ ЕАД, 29 октомври 2010. Архивиран от оригинала на 2013-06-28. Посетен на 2021-04-05.
- ↑ Стратегът на БСП Александър Лилов умря на 79 години // 24chasa.bg. 20 юли 2013.
- ↑ Борис Попиванов. Лилов и нашето постдясно бъдеще // kultura.bg. 17 декември 2004, бр. 48.
- Цитирани източници
- Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Статии
- „Има ли бъдеще социализмът?“, в-к „Дума“, бр. 167, 22 юли 2013
- За него
- Николай Малинов, „Уроците на Лилов“, в-к „Дума“, бр. 246, 23 октомври 2013
- Иван Ангелов, „Завещанието на Александър Лилов“, в-к „Дума“, бр. 120, 29 май 2014
|