Александър Лилов

Александър Лилов
български политик
Роден
Починал
20 юли 2013 г. (79 г.)
Учил вСофийски университет
Философия
ЕпохаФилософия на 20 век
Школамарксизъм
Интересифилософия на изкуството, философски проблеми на ядрената война, идеологическа борба между световните системи, Европа
Народен представител в:
IV НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   XXXVI НС   [1][2]
Александър Лилов в Общомедия

Александър Василев Петровски – Лилов е учен и политик от Българската комунистическа партия и по-късно от наследилата я Българска социалистическа партия[3]. През 1977 – 1983 година той е неформален първи заместник на лидера Тодор Живков и втори човек в йерархията на тоталитарния режим.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 август 1933 г. в с. Граничак (дн. Община Белоградчик, област Видин).[4]

Завършва българска филология в Софийския университет (1962) и аспирантура за степен кандидат на науките в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС (1969) в Москва. Научен сътрудник е в Института по изкуствознание на БАН от 1975 г. защитава дисертация за степен доктор на науките през 1981 г.[3]

Политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Започва политическата си кариера в Димитровския комунистически младежки съюз във Видин. От 1963 г. е в Централния комитет на ДКМС. Започва да работи в централния апарат на БКП през 1969 г.[3].

Народен представител от БКП в IV, VI, VII, VIII и IX народни събрания, в VII велико народно събрание, както и в XXXVI, XXXVII и XXXVIII народни събрания от листата на БСП. Сред членовете на Народното събрание Лилов има най-голям стаж като народен представител – от 1962 до 2001 г.[4]

Лилов е секретар на Централния комитет на БКП от 13 юли 1972 до 28 септември 1983 г., член на неговото Политбюро от 3 юли 1974 до 28 септември 1983 г., както и на Държавния съвет на НРБ от 1976 до 1983 г.[3] Близък е до Людмила Живкова[4]. След внезапното отстраняване на дотогавашния неформален втори човек в партийната йерархия Борис Велчев през 1977 година неговото място е заето от Александър Лилов.[5]

Като секретар на ЦК по идеологическите въпроси Лилов се застъпва на засилване на националистическите елементи в партийната пропаганда и разширяване на вече започналия при помаците Възродителен процес като средство за преодоляване на намаляващата популярност на тоталитарния режим в страната.[6] Същевременно през 1982 година ръководена от него комисия не препоръчва подготвяното масово преименуване на турците с оглед на вероятните отрицателни политически резултати.[7]

След смъртта на Людмила Живкова през 1981 година отношението на лидера Тодор Живков към Лилов охладнява.[5] През 1983 година той е отстранен от ръководството с остра критика на Живков заради отдалеченост от реалния живот и липсата на интерес към икономическите проблеми[3]. Назначен е за директор на Института за съвременни социални теории.[8]

На 25 май 1989 г., месеци преди събитията в ГДР и Унгария, по време на немско-български симпозиум на Черно море, Лилов заявява, че в България трябва да има „правова държава, усилване на ролята на отговорните граждани и техния контрол над държавата, разширяване на правата на човека и демократични избори“.[8]

При свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Лилов се намира във Великобритания. На 8 декември същата година е включен в новото ръководство. По негова инициатива БКП отрича „Възродителния процес“, вследствие на което е дадено право на българските мюсюлмани да си върнат имената[3]. Председател е на Висшия партиен съвет на БСП в периода 1990 – 1991 г., член е на Висшия съвет на БСП. Под негово ръководство се извършва преименуването на партията от БКП на БСП. От 1993 г. е ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП[4]. Затова започват да го наричат „Стратега“ на БСП. Той предлага курса на БКП към демократичен социализъм и влиза в идейни сблъсъци със социалдемократическото крило в партията[9].

Научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Член-кореспондент на БАН от 1985, доктор на философските науки. Работи върху философията на изкуството, проблемите на идеологическата дейност на БКП, идеологическата борба между двете световни системи, международните отношения[4].

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

Умира от рак в София на 20 юли 2013 г.[10]

Монографии

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Критика на съвременните буржоазно-естетически концепции за природата на изкуството“. София: Наука и изкуство, 1971[4]
  • „Към природата на художественото творчество“. София: Наука и изкуство, 1979[4]
  • „Европа – да бъде или да не бъде“, сборник, съставител и автор (1985)[4]
  • „Въображение и творчество“. София: Наука и изкуство, 1986[4]
  • „Европа – диалог и сътрудничество“, сборник (1988)[4]
  • „Философско-теоретически проблеми на ядрената война“ (1989)[4]
  • „Диалогът на цивилизациите. Световният и българският преход“. София: Захарий Стоянов и УИ „Св. Климент Охридски“, 2004[11]
  • „Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том първи: Цивилизациите“. София: Захарий Стоянов, 2006[4]
  • „Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том втори: Световният и българският преход“. София: Захарий Стоянов, 2007[4]
  • „Информационната епоха. Съчинение в три тома. Том трети: Информационното(ите) общество(а)“. София: Захарий Стоянов, 2008[4]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Александър Лилов.
  1. ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 41
  2. ↑ Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1982, с. 40
  3. ↑ а б в г д е Александър Лилов // www.archives.bg. Държавна агенция Архиви. Посетен на 30 декември 2012.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Александър Лилов // www.omda.bg. ОМДА. Посетен на 30 декември 2012.
  5. ↑ а б Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 120.
  6. ↑ Груев 2008, с. 85 – 86.
  7. ↑ Груев 2008, с. 136.
  8. ↑ а б Stehle, Hansjakob. Das Maß ist voll // Die Zeit 48/1989. Die Zeit, 24 ноември 1989. Посетен на 3 септември 2013. Rechtsstaat, Aufwertung der Rolle mündiger Bürger und ihrer Kontrolle über den Staat, Ausbau der Menschenrechte und demokratische Wahlen (на немски)
  9. ↑ Ал. Лилов: Реставрацията на капитализма не може да е бъдещето // VESTI.bg. „Нет Инфо.БГ“ ЕАД, 29 октомври 2010. Архивиран от оригинала на 2013-06-28. Посетен на 2021-04-05.
  10. ↑ Стратегът на БСП Александър Лилов умря на 79 години // 24chasa.bg. 20 юли 2013.
  11. ↑ Борис Попиванов. Лилов и нашето постдясно бъдеще // kultura.bg. 17 декември 2004, бр. 48.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Статии
За него
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Лилов&oldid=12157381“.