Анастас Митрев
Анастас Митрев | |
политически активист | |
![]() Седнали: Ризо Ризов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков. Прави: Димитър Попевтимов, Анастас Митрев, Панко Брашнаров, Павел Шатев, април 1948 г. | |
Роден | 1884 г. |
---|---|
Починал | 1952 г. |
Научна дейност | |
Област | История |
Анастас Митрев в Общомедия |
Анастас Митрев е български политически активист. По-късно приема идеите на македонизма и се установява в Социалистическа република Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/64/Kichevo_Young_Turk_Detachment_in_Bitolya_15_July_1908_Commanded_by_Kel_Ali_Bey_Anastas_Mitrev_%28III%29_Metodi_Strashenov_%28IV%29_Simeon_Poplazarov_%28V%29.jpg/250px-Kichevo_Young_Turk_Detachment_in_Bitolya_15_July_1908_Commanded_by_Kel_Ali_Bey_Anastas_Mitrev_%28III%29_Metodi_Strashenov_%28IV%29_Simeon_Poplazarov_%28V%29.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7f/Delegates_of_the_First_Congress_of_the_People%27s_Federative_Party_%28Bulgarian_Section%29.jpg/250px-Delegates_of_the_First_Congress_of_the_People%27s_Federative_Party_%28Bulgarian_Section%29.jpg)
Анастас Митрев е роден през 1884 година в охридското село Завой, тогава в Османската империя. Получава образованието си в Охрид и Пловдив. Известно време е български учител в Кичево, но е преместен от Българската екзархия в българското училище в Лерин.[1] Там влиза в тесни отношения с революционерите от ВМОРО Дзоле Стойчев, Пандил Шишков, Кръстьо Льондев и Петър Христов.
След Младотурската революция в ранната есен на 1908 година от София е изпратен за околийски екзархийски училищен инспектор в Лерин Никола Пасхов. Пасхов организира в Лерин български конституционен клуб, на който е избран за председател, а Анастас Митрев за секретар. На последвалите парламентарни избори агитира заедно с Пандил Шишков агитира в района за кандидата на Съюза Панчо Дорев.[2]
След Контрапреврата на султан Абдул Хамид от 1909 година, когато СБКК приема позиция на неутралност, Митрев и останалите лерински функционери преминават на страната на Народната федеративна партия (българска секция), на учредяването на която Анастас Митрев е делегат за Охридско. През 1909 година е член на Българския учителски съюз в Турция.
Между 1911 и 1912 година Анастас Митрев е в Солун като главен редактор на вестник „Учителски глас“. След Балканската война следва висше образование в Прага. Установява се в България след края на Първата световна война и участва в дейността на Временното представителство на бившата ВМОРО, а по-късно заради левите си разбирания става симпатизант на ВМРО (обединена).
След края на Втората световна война през 1947 година Анастас Митрев се премества в Социалистическа република Македония, където работи в Института за национална история. Публикува свои спомени и биография на охридския войвода Христо Узунов. Умира в Скопие през 1952 година[3]. Негов син е писателят от Северна Македония Димитър Митрев, а внучката му Илинка Митрева е политик от СДСМ.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Митрев, Анастас. Мемоари, огледи, статии. Скопје, Нова Македонија, 1974. с. 52. (на македонска литературна норма)
- ↑ Митрев, Анастас. Мемоари, огледи, статии. Скопје, Нова Македонија, 1974. с. 53. (на македонска литературна норма)
- ↑ „Леринското народно движење“, взето от сайта www.macedonium.org на 29 юни 2010 г.