Артур Аксман
| Артур Аксман | |
 | |
| райхсюгендфюрер | |
| Мандат | 8 август 1940 г. – май 1945 г. |
|---|---|
| Предшественик | Балдур фон Ширах |
| Наследник | закриване на поста |
| Лична информация | |
| Роден | 18 февруари 1913 г. |
| Починал | 24 октомври 1996 г. |
| Националност |  Германия |
| Полит. партия | НСДАП |
| Професия | политик |
| Артур Аксман в Общомедия | |
Артур Аксман (на немски: Artur Axmann) е германски политик, който е известен с ролята си на ръководител на Хитлерова младеж от 1940 до 1945 г. Той е последният жив нацист с ранг, еквивалентен на Райхсфюрер-СС.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход и младежки години
[редактиране | редактиране на кода]Аксман е роден в Хаген, Вестфалия, син на застрахователен чиновник. През 1916 г. семейството му се премества в Берлин – Вединг, където баща му почива 2 години по-късно. Акман е добър ученик и получава стипендия да посещава средно училище. Той се присъединява към Хитлерова младеж през ноември 1928 г., след като изслушва нацисткия гаулайтер Йозеф Гьобелс, който говори и става лидер на местната партийна структура в района на Вединг.[1] Той се присъединява към Националсоциалистическия съюз на учениците, където се отличава като оратор.
Нацистка кариера
[редактиране | редактиране на кода]
През септември 1931 г. Аксман се присъединява към нацистката партия, а през следващата година е призован в НСДАП, за да извърши реорганизация на структурите на Хитлеровата младеж и професионалните училища.[2] След нацисткото изземване на властта през 1933 г. той се издига до регионален лидер и става началник на Социалната служба на младежкото ръководство на Райха.[1]
Аксман ръководи Хитлеровата младеж в държавното професионално обучение и успява да повиши статута на земеделската работа на младежите. През ноември 1934 г. е назначен за лидер на Хитлерюгенд в Берлин.
През Втората световна война Аксман е на активна служба на Западния фронт до май 1940 г. На 1 май 1940 г. той е назначен за заместник на нацисткия Райхсюгендфюрер Балдур фон Ширах, когото наследява три месеца по-късно на 8 август 1940 г.[1] Като член на 23-та пехотна дивизия на Вермахта, той е тежко ранен на Източния фронт през 1941 г., губейки дясната си ръка.[1]
В началото на 1943 г. Аксман предлага създаването на 12-а СС танкова дивизия Хитлерюгенд на Хайнрих Химлер, с военнослужещи от Хитлеровата младеж.[3] Адолф Хитлер одобрява плана за бойното подразделение, което ще се състои от членове на младежта, родени през 1926 г. След това започва набирането и обучението.[3] През последните седмици на войната в Европа Аксман командва звена на младежта, които са включени в гвардията Фолксщурм. Неговите единици се състоят главно от деца и юноши. Те се бият в битката за Берлин.[1]
Берлин, 1945 г.
[редактиране | редактиране на кода]По време на последните дни на Хитлер в Берлин, Аксман е сред присъстващите във Фюрербункера.[2] През това време в немската преса е обявено, че Аксман е получил германския орден, най-високото отличие, което нацистката партия би могла да даде за служба на Райха.[4]
На 30 април 1945 г., само няколко часа преди самоубийството, Хитлер подписва заповедта, за да позволи пробив.
На 1 май Аксман напуска бункера на Фюрера като част от пробиващата група, която включва още Мартин Борман, Вернер Науман и SS лекаря Лудвиг Щумпфегер.[5] Търсейки път за бягство от съветските войски, тяхната група успява да пресече река Шпрее на моста Вайденхамер.[6]
Оставяйки другата част от групата, Борман, Щумпфегер и Аксман се спускат по железопътните линии до жп гара Лертер. Борман и Щумпфегер последват железопътните линии към гара Щетинер. Аксман решава да отиде в обратната посока на своите двама спътници. Когато среща патрул на Червената армия, Аксман се двоуми. Вижда две тела, които по-късно определя като Борман и Щумпфегер, лунната светлина ясно осветява лицата им.[7][8] Нямал време да провери телата внимателно, затова не знае как са умрели.[9] Изявленията му се потвърждават от откриването на останките на Борман и Шумпфегер през 1972 г.[10]
След войната
[редактиране | редактиране на кода]
Аксман избягва залавянето от съветските войски и живее няколко месеца под псевдоним „Ерих Шиверт“. През декември 1945 г. е арестуван в Любек, когато нацисткото нелегално движение, което той организира, е разкрито от операция по контраразузнаване на Щатската армия.[11]
През май 1949 г. съдът за денацификация в Нюрнберг осъжда Аксман на три години и три месеца лишаване от свобода като „основен нарушител“.[11] Той не е признат за виновен за военни престъпления. На 19 август 1958 г. съд в Западен Берлин налага на бившия лидер на Хитлерова младеж глоба 35 000 марки (приблизително 3000 паунда или 8300 щ.д.), около половината от стойността на собствеността му в Берлин. Съдът го признава за виновен за индоктринирането на германската младеж с националсоциализма до края на войната в Европа, но заключава, че не е виновен за военни престъпления.[11]
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]След освобождаването си от ареста Аксман работи като бизнесмен с различен успех. От 1971 г. напуска Германия за няколко години, живеейки на остров Гран Канария.[11] Аксман се завръща в Берлин през 1976 г., където умира на 24 октомври 1996 г. на 83-годишна възраст. Причината за смъртта му и подробности за оцелелите членове на семейството му не са разкрити.[12]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Axmann, Artur, 'Das kann doch nicht das Ende sein.' Hitlers letzter Reichsjugendführer erinnert sich. Koblenz: Bublies, 1995. ISBN 3-926584-33-5
- Angolia, John. For Führer and Fatherland: Political & Civil Awards of the Third Reich. R. James Bender Publishing, 1989. ISBN 978-0912138169.
- Antony, Beevor. Berlin: The Downfall 1945. London, Penguin Books, 2002. ISBN 0-670-88695-5. (на английски)
- Hamilton, Charles. Leaders & Personalities of the Third Reich, Vol. 1. San Jose, CA, R. James Bender Publishing, 1984. ISBN 0-912138-27-0.
- Joachimsthaler, Anton. The Last Days of Hitler: The Legends, The Evidence, The Truth. Brockhampton Press, 1999, [1995]. ISBN 1-86019-902-X.
- Lang, Jochen von. The Secretary. Martin Bormann: The Man Who Manipulated Hitler. New York, Random House, 1979. ISBN 978-0-394-50321-9.
- Le Tissier, Tony. Race for the Reichstag: The 1945 Battle for Berlin. Pen and Sword, 2010, [1999]. ISBN 978-1-84884-230-4.
- McNab, Chris. Hitler's Elite: The SS 1939-45. Osprey Publishing, 2013. ISBN 978-1782000884.
- Trevor-Roper, Hugh. The Last Days of Hitler. London, Pan Books, 2002, [1947]. ISBN 978-0-330-49060-3.
- Vinogradov, V. K. Hitler's Death: Russia's Last Great Secret from the Files of the KGB. Chaucer Press, 2005. ISBN 978-1-904449-13-3.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Hamilton 1984, с. 247.
- ↑ а б Joachimsthaler 1999, с. 283.
- ↑ а б McNab 2013, с. 295.
- ↑ Angolia 1989, с. 223, 224.
- ↑ Beevor 2002, с. 382 – 383.
- ↑ Beevor 2002, с. 382.
- ↑ Le Tissier 2010, с. 188.
- ↑ Trevor-Roper 2002, с. 193.
- ↑ Beevor 2002, с. 383.
- ↑ Lang 1979, с. 410, 432, 436.
- ↑ а б в г Hamilton 1984, с. 248.
- ↑ Cowell, Alan. Artur Axmann, 83, a Top Nazi Who Headed the Hitler Youth // The New York Times, 7 ноември 1996. Посетен на 2 февруари 2014.
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Artur Axmann в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.svg)
|
