Арумъни
| Арумъни Armãnji, Rrãmãnji | |
 | |
| Общ брой | над 100 000 |
|---|---|
| По места |  Гърция: 39 855 Сърбия: 40 054 Румъния: 26 500 България: 10 566 Северна Македония: 9695 Албания: 2 459 (2023г)[1] |
| Език | арумънски, румънски, гръцки, български, сръбски, македонска литературна норма |
| Религия | православие |
| Сродни групи | мъгленорумъни, истрорумъни, румънци |
| Арумъни в Общомедия | |
Арумъни (варианти армъни,[2][3][4][5] аромъни, наричани още власи, цинцари, куцовласи, македонци, каравласи; самоназвание на арумънски: Armãnji, Rrãmãnji, Rrãmenj; на румънски: Aromâni, macedoromâni; на гръцки: Αρμάνοι) са народ, населяващ южните части на Балканския полуостров: Северна Гърция, части от Албания, Северна Македония и България.
Произход на термина
[редактиране | редактиране на кода]Научният термин „арумъни“ е въведен от Густав Вайганд в неговата книга „Аромъне“ от 1894 г., което е първото задълбочено изследване на европейски учен върху арумъните.
Картографиране и групиране
[редактиране | редактиране на кода]Към 1992 година арумъните наброяват около 115 хиляди души. Говорят различни диалекти на арумънския език, който е част от групата на балканските романски езици, близък до румънския език. Основно се делят на пет групи – пиндени (от Пинд), грамощани (от Грамоща), фрашероти (от Фрашер), музакири (от Музакия) и москополци (от Москополе).[6] По вероизповедание са православни.
Според гръцката класификация (1769 – 1997), арумъните се поделят по историко-географски признак на такива в регионите на:[7][8][9]
- Аспропотамос
- Мецовска хора
- Чумерка
- Загори
- Гревена
- Коница
- Грамос
- Москополе
- Западна Македония
- Олимп
- Мъглен
- Фрашър
- Континентална Гърция (Ипати, Карпениси и Стратос)
- Крушево
От село Сирако в Чумерка е родом Йоани Колети, а от съседното Каларити е родом Сотириос Вулгарис, първоосновател на световната модна марка Bulgari.[10]
Название
[редактиране | редактиране на кода]
Названието „аромъни“ (Armãnj – Армън) произлиза от латинското Romanus, при което е прибавена приставка „а“, характерна за много думи в аромънския език, започващи със съгласна. Терминът „арумъни“ е въведен от Густав Вайганд през 90-те години на XIX век.
Терминът власи се използва на Балканите като екзоним на романизираните народи, живеещи в този регион. Днес този термин се използва по отношение на аромъните, мъгленорумъните и истрорумъните. Румънците се наричат власи най-често в исторически или пейоративен контекст. В Гърция арумъните, смятащи се за част от гръцката нация (гъркоманите), вече избягват самоназванието арумъни и използват екзонима власи като етноним.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- „Изследвания за арумъните“ на Музея на македонската борба в Солун от периода 1994 – 1997. ((el)) Архив на оригинала от 2017-06-05 в Wayback Machine.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- www.proiectavdhela.ro
- Macedon Armans Council
- Macedon Armans Association from France
- Consiliul A Tinirlor Armanj, webpage about Youth Aromanians and their projects
- Фолклорна асоциация на власите (армани) в Бер, Гърция
- Аромъните-южнодунавски румънци[неработеща препратка] ((ru))
- Народни приказки на цинцарски, обнародвани от Кузман Шапкарев, 1894 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ https://shqiptarja.com/uploads/ckeditor/667eb96647c4bcens-2023.pdf
- ↑ Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005 г.
- ↑ Кюркчиев, Т., Николай Кюркчиев, История на армъните (цинцарите) в София, Издателско ателие Аб, С., 2001 г.
- ↑ Барболов, Г., Николай Кюркчиев, История на армъните и взаимоотношенията им с българите, Издателско ателие Аб, С., 2000 г.
- ↑ Кирилова, А., Иваничка Георгиева, Армъните в България, ВаСиЛ, С., 1998 г.
- ↑ Даскалов, Георги, Армъните в ..., стр.19
- ↑ Χαρτογραφώντας τη βλάχικη διασπορά στα Βαλκάνια
- ↑ Карта
- ↑ Карта на влашките села в Пинд
- ↑ History of Bulgary Family
