Асирийци

Асирийци Assūrāju, Assyrer
Асирийци в традиционни дрехи
Общ брой	2 000 000 – 3 300 000[1]
По места	Ирак: 300 000[2]  Сирия: 400 000[3]  Иран: 20 000[4][5]  Турция: 15 000 – 25 100[6][7]  Швеция: 100 000[8]  САЩ: 110 807 – 400 000[9][10]  Йордания: 100 000 – 150 000[11][12][13]  Германия: 100 000[14]  Австралия: 24 505 – 60 000[15][16][17]  Ливан: 39 000[18]  Нидерландия: 20 000[19]  Франция: 16 000  Белгия: 15 000  Русия: 10 911[20]  Канада: 10 810[21]  Дания: 10 000  Швейцария: 10 000  Великобритания: 6390  Гърция: 6000  Грузия: 3299[22]  Украйна: 3143  Италия: 3000  Армения: 2769  Нова Зеландия: 1683  Азербайджан: 1500  Казахстан: 350 – 800  Финландия: 300
Език	асирийски език
Религия	християнство – 99 % (несториани, миафити, католици, протестанти); ислям – 1 %
Сродни групи	други семитски народи (араби, евреи, и др.)
Асирийци в Общомедия

Асирийците (асир.: Assūrāju; Assyrer;) – произлизат от Ашур, син на Сим, син на Ной. В днешно време са етническа група в пределите на Ирак, Иран, Турция и Сирия. С това наименование са познати и членовете на Асирийската източна църква. Общността е свързвана с асирийския език, сро̀ден с арамейския и арабския, макар и немалка част от асирийците да нямат асирийския за майчин език.

По време на завоеванията на тюркско-монголския военачалник Тимур повечето от асирийците, отказали да приемат исляма са били убити, оцеляла само малка част от хората, укривала се в планините на Кюрдистан. Между 1914 – 1918 година в Османската империя са били избити около 275 000 асирийци, заедно с голям брой немюсюлманско население, като мнозина други са били принудени да избягат в други страни.

Асирия е родината на асирийския народ. Тя се намира в древния Близък изток, основно покрива териториите на днешна Сирия и Ирак, или Месопотамия. В праисторически времена регионът, който трябва да стане известен като Асирия (и Субарту), е бил дом на неандерталци като останките на онези, които са открити в пещерата Шанидар. Най-ранните неолитни обекти в Асирия принадлежат на културата Ярмо ок. 7100 пр.н.е. и Тел Хасуна, центърът на културата Хасуна, ок. 6000 г. пр.н.е.

Историята на Асирия започва с образуването на град Ашур, към 25 век пр.н.е. По време на периода на ранната бронзова епоха Саргон Велики обединява всички местни семитски говорещи народи (включително асирийците) и шумерите от Месопотамия в Акадска империя (2335 – 2154 г. пр.н.е.). Градовете Ашур и Ниневия (днешен Мосул), който е бил най-старият и най-големият град на древната Асирийска империя, заедно с редица други градове и градове, са съществували още през 25 век пр. н. е., въпреки че изглежда, че са били управлявани от шумерските административни центрове по това време, а не независими държави. Шумерите в крайна сметка са погълнати от акадското (асирско-вавилонското) население. Асирийската идентичност, различна от другите съседни групи, се е формирала по време на староасирийския период, през 21 или 20 век пр.н.е.

В традициите на Асирийската източна църква те произлизат от внука на Авраам (Дедан, син на Йокшан), прародител на древните асирийци. Въпреки това, няма друга историческа основа за това твърдение. Еврейската Библия не го споменава директно и няма споменаване в асирийските записи (които датират от 25 век пр. н. е.). Това, което се знае е, че Ашур-убалит I сваля Митани около 1365 г. пр. н. е. и асирийците се възползват от това развитие, като поемат контрола над източната част на територията на Митани, а по-късно анексират хетски, вавилонски, аморитски и хуритски територии. Възходът и управлението на Средната асирийска империя (14 до 10 век пр.н.е.) разпространяват асирийската култура, хора и идентичност в Северна Месопотамия.

Асирийският народ, след падането на Неоасирийската империя през 609 г. пр.н.е., е бил под контрола на Нововавилонската империя и по-късно Персийската империя, която поглъща цялата Нововавилонска или „Халдейска“ империя през 539 г. пр.н.е. Асирийците стават войници на първа линия за Персийската империя при Ксеркс I, играейки важна роля в битката при Маратон под управлението на Дарий I през 490 г. пр.н.е. Въпреки това Херодот, чиито истории са основният източник на информация за тази битка, не споменават асирийците във връзка с нея.

В древността асирийците говорят на акадски език, който е официалния език на древната Асирийска империя. През 8 век пр. Хр. обаче започва разпространението на арамейския език в региона, и до 1 век сл. Хр. арамейският напълно измества акадския език, тоест, протича пълна езикова смяна сред асирийците. Арамейският език навремето е езикът и на много други народи, включително на евреите (староеврейският език се превръща в литургичен език, но не се използва във всекидневния живот). Това значи, че именно арамейският е майчиния език и на Исус Христос и апостолите. След ислямското завоевание обаче арамейският постепенно е изтласкан и изчезва от употреба, като е изместен главно от арабския език. Днешните миафизити в Сирия използват арамейския само като богослужебен език, но говорят на арабски като майчин език. Единствено асирийците са запазили арамейския език като майчин език.

Днешните асирийци говорят на новосирийски език (на асирийски: ܣܘܪܬ, сурет, което означава „сирийски“), който на практика е съвременна версия на арамейския език. Повечето днешни асирийци освен родния си асирийски език владеят и втори език: арабски, персийски, турски, кюрдски или английски, в зависимост от това в каква среда се намират.

Асирийците принадлежат към различни християнски деноминации, като Сирийската православна църква, която има над 1 милион членове по целия свят, Халдейската католическа църква с около 600 000 членове, Асирийската източна църква с приблизително 400 000 членове и Църквата на Изтока с около 100 000 членове. Малко малцинство асирийци приемат протестантската реформация и стават православни реформисти през 20 век, вероятно поради британско влияние, и днес те са организирани в Асирийската евангелска църква, Асирийската петдесятна църква и други протестантски/реформирани ортодоксални асирийски групи. Въпреки че има някои асирийци атеисти, те все още са склонни да се свързват с някаква деноминация.

99 % от асирийците са християни. Те приндлежат към четири различни клона на християнството: миафизитсво, униатски католицизъм, несторианство, протестантизъм. Най-големите вероизповедания са: униатско-католическата Халдейска католическа църква и несторианската Асирийска източна църква.

Кръщението и първото причастие се празнуват широко, подобно на Брит Мила или Бар Мицва в еврейските общности. След смъртта, три дни след погребението се провежда събиране, за да се отпразнува възнесението на небето на мъртвия човек, както на Исус. След седем дни друго събиране отбелязва смъртта им. Близък член на семейството носи само черни дрехи в продължение на четиридесет дни и нощи, а понякога и година, в знак на траур.

По време на геноцида „Сейфо“ има известен брой асирийци, които са принудени да приемат исляма. Те живеят в Турция и изповядват исляма, но все още запазват своята идентичност. Съществуват и малък брой асирийски евреи.

• 
  Манастирът Мор Хананьо – важен сирийски православен манастир в Тур Абдин, Турция.
• 
  Църквата Мар Асия ал-Хаким – сирийска католическа църква в квартал Ал-Дждейде в Алепо, Сирия.
• 
  Манастир Рабан Хормизд – важен манастир на Халдейската католическа църква и Източната църква в Алкош, Ирак.
• 
  Църквата Света Мария - древна асирийска църква, разположена в град Урмия, Иран.

Асирийската музика е комбинация от традиционна фолклорна музика и западни съвременни музикални жанрове, а именно поп и софт рок, но също и електронна денс музика. Инструментите, традиционно използвани от асирийците, включват зурна и давула, но също така и китари, пиана, цигулки, синтезатори (клавишни и електронни барабани) и други инструменти.

Някои добре известни асирийски певци в съвремието са Ашур Бет Саргис, Саргон Габриел, Евин Агаси, Джанан Сава, Джулиана Джендо и Линда Джордж. Асирийските артисти, които традиционно пеят на други езици, включват Мелечеш, Тимз и Арил Бриха. Асирийско-австралийската група Azadoota изпълнява своите песни на асирийски език, като същевременно използва инструментариум в западен стил.

Първият международен фестивал на арамейската музика в международен план се проведе в Ливан през август 2008 г.

Асирийските празници обикновено са тясно свързани с тяхната християнска вяра, от които Великден е най-известният от празненствата. Членовете на Асирийската източна църква, Халдейската католическа църква и Сирийската католическа църква следват григорианския календар и в резултат на това празнуват Великден в неделя между 22 март и 25 април включително. Въпреки това членовете на Сирийската православна църква и Древната източна църква празнуват Великден в неделя между 4 април и 8 май включително по григорианския календар (22 март и 25 април по юлианския календар). По време на Великия пост асирийците се насърчават да постят 50 дни без месо и всякакви други храни, които са на животинска основа.

Асирийците също практикуват уникални брачни церемонии. Ритуалите, изпълнявани по време на сватби, са извлечени от много различни елементи от последните 3000 години. Асирийската сватба традиционно продължава една седмица. Днес сватбите в асирийската родина обикновено продължават 2 – 3 дни, а в асирийската диаспора 1 – 2 дни.

Асирийската кухня е подобна на други кухни от Близкия изток, като по-специално е богата на зърнени храни, месо, картофи, сирене, хляб и домати. Обикновено оризът се сервира към всяко ядене, като върху него се залива яхния. Чаят е популярна напитка и има няколко ястия от десерти, закуски и напитки. Алкохолни напитки като вино и пшенична бира се произвеждат и пият органично. Асирийската кухня е предимно идентична с иракската/месопотамската кухня, както и много подобна на други близкоизточни и кавказки кухни, сред които гръцка кухня, левантинска кухня, турска кухня, иранска кухня, израелска кухня и арменска кухня, както и с повечето ястия подобни на кухните на района, в който живеят/произхождат тези асирийци. Асрийската кухня е богата на зърнени храни като ечемик, месо, домати, билки, подправки, сирене и картофи, както и билки, ферментирали млечни продукти и кисели краставички.

• Мар Динха Ханания IV – патриарх на Асирийската източна църква
• Мар Емануел III Дели – патриарх на Халдейската католическа църква
• Рози Малек-Йонан – американска актриса и писателка
• Рамона Рина Амири – Мис Канада 2005
• Тарик Азиз – бивш иракски заместник-премиер
• Ана Ешу – американска политичка, член на Конгреса на САЩ
• Хелена Гергис – канадски заместник министър на външните работи
• Джон Нимрод – американски политик, член на Сената на САЩ
• Юлиана Джендо – американска певица
• Фаузи Франсо Тома Харири – иракски министър на промишлеността
• Йосеф и Фарес Фарес – режисьори и актьори от Швеция
• Серафим Бит-Хариби

• Асирийци в Грузия