Басарбово
| Басарбово | |
 | |
  Басарбово България Област Русе (област) няма отбелязано място на картата все още. | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1488 души[1] (15 март 2024 г.) 56,2 души/km² |
| Землище | 26,499 km² |
| Надм. височина | 74 m |
| Пощ. код | 7071 |
| Тел. код | 082 |
| МПС код | ?? |
| ЕКАТТЕ | 02796 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе (област) |
| Община – кмет | Русе (община) Пенчо Милков (БСП за България, Левицата!, ПДСД, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2019) |
| Кметство – кмет | Шаблон:Селище в България/Кмет Русе (област)2 |
| Басарбово в Общомедия | |
Басарбóво е село в Северна България. То се намира до Русе, община Русе, област Русе. Към 15.9.2022 г. населението му е 1510 души по настоящ адрес. [2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 10,5 km от град Русе. От всички страни е заобиколено от невисоки хълмове, което води до по-мек климат от близкия град. През територията му минава река Русенски Лом, която оформя каньон, подобен на намиращия се наблизо природен парк „Русенски Лом“. Тук се намира един от най-старите катерачни обекти в България. [3]
В геоложката история територията на село Басарбово е била покрита от водите на Черно море. Наследството, което морето е оставило на поречното поселище, са неговите скални варовикови материали. Все още могат да се видят останките от черупките на мидички и други морски обитатели.
История[редактиране | редактиране на кода]
Поселище в района съществува от дълбока древност. Намерени са многобройни тракийски оброчни плочки, най-старата от II – III век пр. Хр. с изобразен конник.[4] Вследствие на това се вярва, че районът е място за поклонение дълго преди основаването на Басарбовския манастир.
Най-ранното споменаване на Басарбово е в османските данъчни регистри от 1431 г. Според тях, селото е съставено от 14 домакинства с предимно етнически българско население. През времето на османското владичество селото се е намирало на хълма в посока северозапад от сегашното му нахождение. След като три пъти е било опожарявано от османлиите, през 1803 г. селото се измества на сегашното си място. [4] През годините то приема много изселници от Балканския регион.
Име[редактиране | редактиране на кода]
В най-ранните източници селото е споменато като „Манастира Басараба“. [4]
Предполага се, че е кръстено на Иванко I Басараб, в чиито владения е влизало. Според друга теория то е основано от преселници от Бесарабия, но това се оспорва, тъй като има доказателства, че селището е основано от заселници от балканското село Дряново.[4]
Често селото неправилно е наричано Бесарбово, вероятно заради приликата си с Бесарабия.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините: [5][6]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: [7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1386 | 100.00 |
| Българи | 1346 | 97.11 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 7 | 0.50 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 29 | 2.09 |
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Кметство
- Православна църква „Св. Димитър Басарбовски“
- Читалище „Св. Димитър Басарбовски“
- Основно училище „Иван Вазов“
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Басарбовски манастир[редактиране | редактиране на кода]
Басарбовският манастир е разположен в непосредствена близост до Басарбово. Той е основан през Втората българска държава (XII-XIV век), но най-старото му споменаване е през 1431 г. в османски данъчен регистър. Той е единственият активен скален манастир в модерната история на България. [8] През 1978 г. е определен за археологически паметник на културата от местно значение.[9]
-
Поречието на р. Русенски Лом в близост до Басарбово -
Поречието на р. Русенски Лом в близост до Басарбово -
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Басарбовски, православен светец, живял през 16 век. Покровител на гр. Букурещ, където (в патриаршеската църква) са изложени и мощите му.
Други[редактиране | редактиране на кода]
В района на селото работи предприятието за добив на варовик „Скални материали“. От работещите рудници се добива т. нар. басарбовски камък, който намира употреба в редица области. Той е използван в строителството на Дунав мост.
Басарбовски рид в Антарктика е кръстен на селото.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес // Посетен на 4 ноември 2022 г.
- ↑ Басарбово: Русе и околности // Посетен на 30 април 2018 г.
- ↑ а б в г Село Басарбово – СВЕТИ МЕСТА // Посетен на 30 април 2018 г.
- ↑ „Справка за населението на село Басарбово, община Русе, област Русе, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 8 февруари 2019.
- ↑ „The population of all towns and villages in Ruse Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 8 февруари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 февруари 2019. (на английски)
- ↑ Скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски“ – с. Басарбово // Архивиран от оригинала на 2018-05-01. Посетен на 30 април 2018 г.
- ↑ Басарбовски манастир Св. Димитър Басарбовски • Pravoslavieto.com // Посетен на 30 април 2018 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Житие на Св. Димитрий Басарбовски
- Besarbovo rock Monastery – информация за скалния манастир на английски
| ||||||||||
