Башкьой

Башкьой
Nicolae Bălcescu
— село —
44.996° с. ш. 28.5866° и. д.
Башкьой
Страна Румъния
ОкръгТулча
Надм. височина16 m
Население1306 души (2002)
Пощенски код827161
Башкьой в Общомедия

Башкьой (на турски: Başköy, Николае Бълческу на румънски: Nicolae Bălcescu) е село в окръг Тулча, Румъния. Селото е част от Община Налбант, заедно с едноименното село Налбант и село Тръстеник и има 1306 жители (2002).

Селото се намира на 109 километра от град Кюстенджа (Констанца) и на 30 км от град Тулча. Разположено е в равнината, равноотдалечено от Дунав и Черно море, което влияе и на климата му – мек континентален. Заема територия от 17 312 ha.

Освен със селско стопанство, селото е известно и с каменната кариера Башкьой, от която се добиват качествени материали за облицовки и скулптура.

Първото наименование на селото – Данакьой, означава на турски „село на даначета (телета)“. Селото е сред най-старите в региона и включва няколко самостоятелни някога селца, създадени при турската колонизация на Добруджа през 17 век и след Кримската война (1854 г.). Първите заселници са татари. През Възраждането Башкьой е българско село, в което функционира българско училище и църква. След 1878 година, когато Северна Добруджа става част от Румъния, в селото се извършва колонизация от румънски семейства, пристигащи от околностите на Браила и Ръмнику Сърат. През 1900 година общият брой на жителите на селото е 1396 души, от които 1375 българи, а през 1913 година Башкьой е обитавано от 1550 българи.[1] Нова вълна на колонизация селото претърпява през 1905 г., когато тук пристигат семейства от Бузъу, Ръмнику Сърат и Прахова. Колонистите получавали по 10 хектара земя за обработване. Последната вълна на колонизация е през 1925 година, когато в Башкьой идват 25 семейства от Нямц и Бакъу.

Запазени са сведения за дейността на училищната организация в Добруджа с протокол от 30 юли 1878, където се посочват имената на 16 местни български първенци, натоварени с уреждането на българските училища в Бабадагското окръжие.[2] Стилиян Чилингиров пише през 1918 година:

Някои от тях [българските села в Добруджа] в културно отношение не само могат да се поставят непосредно след Тулча, но могат и да се смятат като културни средища, изиграли почти равнозначуща роля с тая на добруджанската столица. Като такива смело могат да се посочат селата Долно Чамурлии, Касапкьой, Башкьой и Черна, особено първите две села, които най-напред отхранват доморасли просветни деятели: попове и учители, поели скоро в ръцете си просветата почти на цяла централна Добруджа. Едно село само не им отстъпва в това отношение – с. Алмалии, което се е числяло в турско време повече към Силистра, отколкото към градовете на Северна Добруджа.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Башкьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Крайовската спогодба от 1940 година по-голямата част от българските жители на селото се изселват в България.

В Башкьой се е родил големият български политик Димитър Петков. Съвременното село Николае Бълческу включва и някогашното село Башкьой (от турски – „Челно село“), което по-късно е прекръстено на „Принц Михай“, а след установяването на комунистическата власт през 1946 г. носи името на видния румънски писател Николае Бълческу.

Родени в Башкьой
  • Димитър Петков (1858 – 1907), виден български политик и публицист, кмет на София (18881893), председател на IV Велико народно събрание (1893), министър-председател на България (1906-1907);
  • Колю Русев Христакев (1921 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[5]
  • Кральо Костов (1860 – 1921), деец на добруджанското освободително движение;
  • Лазар Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина;[6]
  • Кира Йорговяну Манцу (р. 22 септември 1948), арумънска активистка.[7][8]
  • Тончо Николов Павлов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[9]
  1. Попов, Жеко. Българите в Северна Добруджа, София 1993, с. 100
  2. Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 20 от 10 август 1917, стр.2
  3. Чилингиров, Стоян. Възраждане (1810 – 1878 г.), в: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, II. изд., София, 1994, стр. 178 – 179.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 112 и 828.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 44
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 112.
  7. Arumunët Albania, Durrës, nr.18, shtator 2012, 11.[неработеща препратка]
  8. Iorgoveanu Kira (22.09.1948 N. Bălcescu/Tulcea, România – ), архив на оригинала от 16 юни 2016, https://web.archive.org/web/20160616160550/http://www.aromanul.ro/biografii/g-i/item/188-iorgoveanu-kira, посетен на 22 януари 2013 
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 68