Благоевградчани
Благоевградчани (до 1950 година горноджумайци или само джумайци) са жителите на град Благоевград, България. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Благоевград
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
Алекси Алексиев (1921-2002), български офицер, генерал-майор- Ангел Ташикманов (1851 – ?), български политик
- Андон Божков, български общественик и търговец
- Андон Мициев (1850 – 1912), кмет на Дупница и народен представител
- Ани Салич (р. 1969), българска журналистка
- Антон Байраков (1870 – ?), български общественик
- Апостол Георгиев, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[1]
- Асен Дерменджиев (1923 – 1944), български партизанин
- Атанас Георгиев, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[2]
- Атанас Камбитов (р. 1967), български политик
- Атанас Николов (р. 1987), български футболист
- Атанас Н. Наков (1868 - ?), завършил индендантски курсове в Санкт Петербург в 1911 г.[3]
- Александра Богданска (р. 1994) българска инфлуенсърка, модел, риалити звезда риалити звезда и ТВ водеща
- Благой Латинов (р. 1976), български футболист
- Борис Иванов Лесев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[4]
- Валентин Дишев (р. 1962), български поет и журналист
- Васил Марков, учил в Робърт колеж в 1874/1875 година[5]
- Васил Узунов (1873 – 1948), български писател
- Веса Бараковска (1922 – 1944), българска партизанка
- Виктор Бойчев (1911 - ?), български журналист
- Владимир Сандев (1923 – 2000), български комунист
- Георги Бачев (р. 1977), български футболист, национал
- Георги Бижев (р. 1981), български футболист
- Георги Вучанов, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година[2]
- Георги Георгиев - Македонеца (р. 1970), български футболист
- Георги Грънчаров (1922 – 1944), български партизанин
- Георги Григоров (1919 – 1942), български комунист, партизанин
- Георги Даскалов (р. 1981), български футболист
- Георги Димитров Бегъмов (1920 - 1999), завършил гимназия в Неврокоп, следвал медицина и финанси, участник в Охрана във Воденско-Леринско, осъден на 20 години затвор през 1946 година, помилван през 1956 г.[6]
- Георги Измирлиев (1851 – 1876), български революционер
- Георги Котев Бояджиев (? – 1917), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[7]
- Георги Манов, български учител в родния си град (1877 – 1878)[8]
- Георги Кехайов (р. 1946), кмет на Благоевград 1985, 1987 – 1989
- Георги Николов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[9]
- Георги Николов, кмет на Горна Джумая в 1912 г.
- Георги Чапрашиков (1842 – 1887), български общественик и революционер
- Георги Щерев (1924 - 2017), български диригент, музикант, оркестрант и преподавател
- Димитър Бакев (1871 – 1932), български лесничей, в 1897 година завършва Агрономическия факултет на Университета в Хале,[10] в 1909 година е назначен в Пловдив за общински лесничей и пръв започва залесяване на околностите на града[11]
- Димитър Бербатов (р. 1981), български футболист, национал
- Димитър Бончов (около 1848 – неизвестна), български революционер
- Димитър Воденичаров (р. 1987), български футболист
- Димитър Димитров Стоименов (1874 - ?), завършил Михайловската артилерийска школа в Санкт Петербург в 1903 година[12]
- Димитър Коемджиев (р. 1978), български футболист
- Димитър Кощанов (1879 – 1915), български революционер, политик и предприемач
- Димитър Мициев, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническата война
- Димитър Попов (1863 - ?), завършил медицина във Виенския университет в 1891 година[13]
- Елена Тодоровска (р.1960), българска биоложка
- Елиана Масева (р. 1954), кметица на Благоевград (1991 – 1995)
- Елка Янакиева (р. 1953), българска педагожка
- Запрян Кръстев Тонев, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[14]
Зика Зика (Zica Zica, 15 септември 1915 – ноември 1982, Атина), арумънски писател[15]
- Дядо Иван, български революционер, деец на ВМОРО, куриер,[16] умрял преди 1918 г.[17]
- Иван Мициев (?-?), кмет на Благоевград 1934 – 1935
- Иван Узунов (1922-?), български партизанин, офицер, генерал-майор
- Иван Цветков (р. 1981), български футболист
- Иван Цонев (1864 – 1919), български просветен деец и общественик
- Иван Чапрашиков (1854 – 1908), български общественик и политик, брат на Георги Чапрашиков
- Иво Бранков (р. 1975), български футболист
- Илиян Юручки (р. 1977), български композитор и диригент
- Ивайло Андонов (р. 1967), български футболист и национал
- Камен Веселинов (р. 1946), български учен
- Киприян Бербатов (р. 1996), български шахматист, математик
- Кирил Чимев (1933 – 2016), български учен, математик
- Константин Манов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[18]
- Коста Стойчев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[19]
- Константин Попмитов, български възрожденски духовник
- Костадин Герганчев (р. 1971), български футболист
- Костадин Захаринов (1922 – ?), кмет на Благоевград 1959 – 1961
- Костадин Герганчев (р. 1939), български офицер, генерал-лейтенант от ДС
- Красимир Безински (р. 1961), български футболист, национал
- Крум Дерменджиев (1916 – 2005), български скулптор
- Крум Кацаров (р. 1957), български лекар
- Любка Вълкова (родена 1946), лекар, поет
- Любомир Шарланджиев (р. 1931), театрален и кино режисьор
- Маноил Марков, български общественик
- Марио Гаврилов (р.1968), български журналист
- Марийка Георгиева (1924 – 1957), българска партизанка
- Марийка Димитрова Тимчева (30 октомври 1917 - ?), завършила в 1941 година славянска филология в Софийския университет[20]
- Мария Косара (р. на 5 август 1964), поп певица
- Мите Марков (неизв. – 1876) – български революционер и просветен деец
- Михаил Бучински (1880 – 1913), български революционер
- Никола Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Диме Трайчев[21]
- Никола Ковачев (р. 1934), български футболист
- Никола Мицов Поцков, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[4]
- Никола Шейтанов (1855 – 1939), кмет на Дупница
- Нино Киров (р. 1945), български шахматист
- Панайот Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[22]
- Петър Михтарски (р. 1966), български футболист
- Петър Стоянов, български революционер
- Росен Елезов (р. 1953), български режисьор
- Светлана Стоянова Тимчева (13 април 1918 - ?), завършила в 1941 година немска филилогия в Софийския университет[23]
- Свобода Бъчварова (1925 – 2012), българска писателка, журналистка и киносценаристка
- Смирна Коритарова (р. 1921), българска партизанка и подпредседател на VI НС
- Спиро Дебърски (р. 1933), български футболист и треньор по футбол
- Станислав Манолев (р. 1985), български футболист
- Стефан Петров (р. 1936), кмет на Благоевград 1977 – 1985
- Стефан Чапрашиков (1876 – 1944), български дипломат, син на Георги Чапрашиков
- Стоица Илиев, кмет на Горна Джумая
- Стоица Николов (? – 1943), кмет на Благоевград
- Стойчо Стоилов (р. 1971), български футболист
- Тасуда Мицова Христова (24 февруари 1918 - ?), завършила в 1941 година славянска филология в Софийския университет[24]
- Ташко Щерев Малев (18 дептември 1898 - 27 септември 1923), обущар, деец на БКМС от основаването му, участник в Септемврийското въстание с Горноджумайския отряд, след разбиването на отряда край река Ковачица в Рила на 25 септември е пленен и след двудневни мъчения е убит на 27 септември в местността Картала в землището на Бистрица[25]
- Филип Аврамов (1929 – 2007), български просветен деец[26]
- Христо Алексиев, български просветен деец
- Христо Бараковски (1936 – 2012), български резбар
- Христо Григоров (р. 1944), председател на Българския червен кръст
- Христо Стоянов Шумов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[14]
Опълченци от Горна Джумая
[редактиране | редактиране на кода]- Антон Георгиев, на 29 април 1877 година постъпва в IV рота на ІI опълченска дружина, уволнен е на 3 юли 1878 година,[27] умрял преди 1918 година[28]
- Стефан Трифунов, ІI опълченска дружина, убит на 10 август 1877 г.[29]
- Христо Иванов, ІI опълченска дружина[29]
Македоно-одрински опълченци от Горна Джумая
[редактиране | редактиране на кода]- Тане Ангелов, 17 (18)-годишен, работник, ІV отделение, четата на Никола Чавеов, 2 рота на 13 кукушка дружина[30]
Починали в Благоевград
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
- Алеко Василев (Алеко паша) (1891 – 1924), български революционер
- Андон Кьосето (1854 – 1953), български революционер
- Ангел Коларов (? – 1924), български революционер
- Аргир Манасиев (1872 – 1932), деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, войвода и съдия на ВМОРО
- Асен Кисимов (1936 – 2005), български актьор
- Атанас Миховски (1895 – 1924), български политик, деец на БКП
- Атанас Мечкаров (1920 – 2004), български историк и просветен деец
- Борис Проевски (1879 – 1961), български революционер и общественик
- Борис Цветков (1941 – 1996), български археолог и историк
- Владо Чимев (1915 – 1942), български партизанин
- Георги Стоилов (1864 - 1955), български революционер, търговец, деец на ВМОРО и политик, кмет на Горна Джумая (1912 - 1913), депутат в XVII ОНС (1914 -1919)
- Гоце Междуречки (1877 – 1941), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
- Гроздан Николов (1908 – 1942), български партизанин
- Димитър Ацев (1893 – 1923), български политик, комунист
- Димитър Йосифов (1875 – 1936), български революционер
- Иван Караджов (1875 – 1934), български революционер
- Иван Тричков (1916 – ?), български партизанин
- Илия Георгиев (1854 – 1930), български църковен деец, свещеник
- Илия Манолов (1929 - 2019), български етномузиколог, професор[31]
- Ичко Бойчев (1882 – 1960), български революционер
- Йордан Ванчев (1933 – 2008), български историк
- Клара Яко Саломова (1915 – 1944), българска партизанка, загинала през Втората световна война[32]
- Климент Кьосев, български духовник, председател на Долноджумайската и Петричката българска община
- Костадин Руйчев (1923 – 2015), български хореограф и общественик
- Мария Иванова Манасиева (Баба Томовица) (1878 – 1977), народна лечителка
- Милчо Лалков (1944 – 2000), виден български историк, балканист
- Никола Парапунов (1909 – 1943), комунистически партизанин
- Перикъл Джогов (1874 – 1952), виден български лекар
- Петър Бързаков (1889 – 1940), кмет на Благоевград 1939 – 1940
- Стоица Николов (?-1943), кмет на Благоевград
- Стоян Кантуров (1884 – 1959), български революционер
- Стоян Трушков (1870 – 1913), български просветен деец и революционер
- Теменужка Хубенова Радовска (22.03.1946 - 12.04.2019), българска поетеса и учителка [33]
- Христо Христов (1943 – 2006), български футболист
Свързани с Благоевград
[редактиране | редактиране на кода]- Александър Чапрашиков (1880 - ок. 1950), български търговец
- Васил Метев (1931 – 2007), професор, един от седемте основатели през 1975 г. на филиала на СУ „Св. Климент Охридски“ в Благоевград, преобразуван от 1983 г. в самостоятелен Висш педагогически институт – Благоевград, а от 1995 г. в Югозападен университет „Неофит Рилски“
- Васил Шарков (1883 – 1965), български просветен деец и краевед
- Георги Тишинов (1902 – 1966), български лекар и поет
- Димитър Кофторджията, деец на ВМОРО[34], арестуван през декември 1904 година и затворен в Горна Джумая и Солун, член на околийския комитет в Горна Джумая през 1906 – 1907 година.[35][36]
- Димитър Марков, български революционер, през 1901 член на околийския революционен комитет в Горна Джумая[37]
- Димитър Янев (1928 – 2013), български композитор[38]
-
Джика Коада (р. 1961), румънски певец, по произход от Благоевград - Илия Аргиров (1932 – 2012), български народен певец
- Илия Биров, подофицер от българската армия,[39] български революционер, през 1906 година избран за член на околийския комитет на ВМОРО в Горна Джумая[40]
- Коте Чорбаджигошев (1821 – 1903), български възрожденски общественик
- Крум Чапрашиков (1883 – 1934), български революционер и политик, син на Георги Чапрашиков
- Мито Янчов, български революционер от ВМОРО, член на Горноджумайския околийски комитет между 1906 – 1907 година[41]
- Стефан Апостолов, български революционер, през 1906 – 1907 член на околийския революционен комитет в Горна Джумая[42]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 49.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
- ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 5
- ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 384.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 45.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 139, л. 14, 15
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 393.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
- ↑ Известия на държавните архиви, том 25. София, Наука и изкуство, 1973. с. 192.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 6
- ↑ Arumunët Albania, Durrës, nr.18, shtator 2012, 11.[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 197.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 203.
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 205.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 94.
- ↑ Парцел 30 // София помни. Архивиран от оригинала на 2016-01-27. Посетен на 18 януари 2016.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 248.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
- ↑ Почина етномузикологът професор Илия Манолов
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 166 а
- ↑ Радовски, Александър. Теменужка Радовска. Откровение - била съм за да бъда. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1602-1. с. 3.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 35.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 48.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 137.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 99.
- ↑ Почина великият благоевградски композитор Димитър Янев // Архивиран от оригинала на 2013-07-14. Посетен на 2013-07-12.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 197.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 10.
