Блатец (област Кюстендил)

Блатец
Блатец 42.316815, 22.586226 Блатец
Общи данни
Население	9 души[1] (15 март 2024 г.) 1,27 души/km²
Землище	7,459 km²
Надм. височина	945 m
Пощ. код	2548
Тел. код	07929
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	04323
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)

Блатец е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.^[2]

Село Блатец се намира в Западна България, в източните склонове на планината Лисец, на 12 км северозападно от град Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, съставено е от 7 махали: Гранкьова, Дурина, Тикварска, Кукларска, Ковчегарска, Десподова и Сефтерска.

Името идва от блатото, намиращо се в центъра на селото.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Лозно (1883 – 1923), община Блатец (1923 – 1934), община Соволяно (1934 – 1951), община Блатец (1952 – 1958), община Жиленци (1958 – 1959), община Соволяно (1959 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

Наличието на запазени основи на две малки средновековни църкви – в местностите „Пантеле“ и „Дабо“ дава основание да се предполага че селото е възникнало през XI-XII век.

В турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. е посочено под името Блатец като мезра (изоставено село) – ниви на съседното село Радловци. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано под името Балатич към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.

В края на XIX век селото има 5329 декара землище, от които 2249 дка гори, 1756 дка естествени ливади, 824 дка ниви, 500 дка пасища и се отглеждат 559 овце, 152 кози, 199 говеда и 79 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, ръж, ечемик, пшеница) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти, добива и търговията с дърен материал.

През 1906 г. е построена училищна сграда, която е опожарена през 1924 г. Ново училище се построява през 1927 г.

През 1913 г. е построена църквата „Възнесение Господне“.

През 1941 г. е учредено Кредитно кооперативно сдружение „Овчар“. Впоследствие се обединява с кооперацията в с. Радловци, а по късно е включено в състава на „Наркооп“ – Кюстендил.

През 40-те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия в местността „Породин“: 32 дка смърч (1940), 24 дка черен бор (1944) и 120 (1946).

През 1956 г. се създава ТКЗС „Изгрев“, което през 1958 г. се обединява с ТКЗС „Балкан“ – с. Лисец. През 1960 г. обединеното ТКЗС преминава към ДЗС – Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“ – с. Драговищица.

Селото е електрифицирано през 1968 г. и водоснабдено през 1976 г.

Активни миграционни процеси от 40-те години на ХХ век.

Перспективите за развитие на селото са свързани с животновъдството и развитието на селски и културен туризъм.

• Църква „Възнесение Господне“. Построена е през 1913 г.
• Оброк „Свети Пантелеймон“. Намира се на около 500 метра северно от църквата, в местността „Пантеле“, до развалините на стара средновековна църква.
• Оброк „Свети Димитър“. Намира се на около 1400 метра западно от църквата, в местността „Дабо“, до развалините на стара средновековна църква.

Село Блатец принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

• Кметски наместник – с. Блатец, отговаря и за селата Лисец, Радловци и Дождевица – Цветанка Кьосева

• Празникът на селото е на Спасовден – курбан при църквата.

• Любен Григоров Тикварски (р.6.11.1929), подполковник, инспектор в Криминална милиция – Кюстендил, краевед.
• Драган Миланов Йорданов (р.18 ноември 1932), полковник, ВА „Г. С. Раковски“, починал 8 януари 2015 г. в София.

• Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с. 441;
• Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. – Известия на НБ „Васил коларов“ за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с. 373;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с. 29, 182;
• Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.422 – 424;
• Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 84, 99.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан. – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с. 11 – 12;
• Тикварски, Любен. Бит и поминък на Жителите на Тикварската махала в с. Блатец, Кюстендилско. Кюстендил, 2004 г.
• Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с. 11 – 22;