Българска православна църква – Българска патриаршия

Българска православна църква – Българска патриаршия
Сградата на Синодалната палата в София
Информация
Произлязла от	Вселенска патриаршия
Основана	865/870 година автономна българска архиепископия от Борис I, 893 година Преславски народен събор, 919 година самопровъзгласена на църковно-народен събор автокефалия и патриаршия, 927 година призната автокефалия и патриаршия
Статут	автокефална
Предстоятел	Даниил
Ранг	патриарх
Обред	византийски
Календар	новоюлиански
Богослужебен език	български църковнославянски
Седалище	София, България
Резиденция	София
Диоцез	България българските общности в: САЩ Канада Австралия Европейски съюз Аржентина Бразилия
Численост
Епископии	22
Епархии	15
Свещеници	повече от 1500
Манастири	120
Монаси и монахини	повече от 400
Учебни заведения	2 семинарии и богословски факултети към Софийския и Великотърновския университет
Паство	8 000 000[1]
Сайт	www.bg-patriarshia.bg
Българска православна църква – Българска патриаршия в Общомедия

Българската православна църква – Българска патриаршия е автокефална поместна източноправославна църква.^[2][3] Признатият ѝ през 927 г. ранг на патриаршия я прави първата патриаршия след античните в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим и най-старата народностна църква в Европа.

 Основни статии: История на Българската православна църква, Охридска архиепископия и Българска екзархия

Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия.

През 2013 г. Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир заради ролята си в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, ставайки така първата религиозна институция с подобна номинация.^[4]

Според Устава ѝ: „Българската православна църква – Българска Патриаршия е неотделим член на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, която има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател, нашия Господ Иисус Христос и се направлява от живеещия в нея Свети Дух.“^[5]

Основа на устройството и управлението на Българската православна църква – Българска патриаршия са: Свещеното писание, Свещеното предание, Правилата на светите Апостоли, свещените канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци и Уставът.^[6]

Върховен ръководен орган на Българската православна църква – Българска патриаршия е Светият синод със седалище в град София, който се състои от българския патриарх и епархийските митрополити.^[7]

Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ има статут на ставропигиален храм.^[8]

Всяка епархия на Българската православна църква се управлява от своя архиерей, който носи титлата митрополит.

Българската православна църква има и епископи без епархии. Всички те, без Белоградчишки, Знеполски и Смоленски, носят титули на древнопросияли епархии по българските земи. Тези епископи служат като викарни епископи на някой от митрополитите или на патриарха, игумени на манастири или заемат различни длъжности в администрацията на Българската православна църква.

За православните българи в Цариград има българско църковно наместничество, пряко подчинено на Светия синод. Също така пряко подчинена на Светия синод е и Българската православна църковна община в Букурещ, Румъния.

Богослужение в БПЦ могат да извършват само лица от мъжки пол, специално подготвени, избрани и ръкоположени в съответната степен. Православната църква признава три степени на свещенослужение:

1. епископска;
2. презвитерска;
3. дяконска.

Дванадесетте апостоли са първите епископи, избрани и изпратени лично от Иисус Христос да проповядват и да кръщават – И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа (Мат. 28:19). Те от своя страна ръкоположили други лица за епископи, презвитери и дякони – Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго. (Деян. 8:17)

Епископът е най-висшата степен в църковната йерархия. Той има канонично право да извършва самостоятелно всички тайнства и треби. За епископи се избират само монаси. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. Епископите в БПЦ са:

• митрополити (владици) – архиереи, които обладават върховната власт в управлението на определена епархия. Съветът от всички 15 митрополити на БПЦ се нарича Свети синод – върховното управление на БПЦ. Четирима митрополити, избрани за срок от четири години, образуват постоянно присъствие или т. нар. „намален състав“ на Светия синод. Председател на Светия синод е Патриархът, а в негово отсъствие или при вдовство на Патриаршеския престол – наместник на патриарха, който обикновено е старшият митрополит;
• епископи без епархия – заемат висши длъжности по управлението в Църквата, в повечето случаи като викарии (помощници) на митрополитите.

Свещеникът (презвитерът, йереят) получава своя сан чрез епископско ръкоположение. Свещеникът извършва самостоятелно повечето от тайнствата и требите. Той не може да извършва само тайнството свещенство, както и да освещава храмове, антиминси и миро. Свещеник, който се отличи с примерен живот и служение, получава за награда офикията (отличието) протойерей, т.е. старши свещеник. Отличилите се протоиереи могат да бъдат възведени в икономи. На някои свещеноикономи за отличие се дава и нагръден кръст, с който придобиват офикията ставрофорен иконом. Иконом, който е проявил особено похвална служба, става протопрезвитер.

Дяконът не може да извършва самостоятелно нито една служба. Той е само помощник на архиерея и свещеника в богослужението. Проявилите усърдие в службата и живота си дякони могат да бъдат отличени със званието протодякони, т.е. първи или старши дякони.

В БПЦ има два вида духовенство – бяло духовенство и монашеско (черно) духовенство.

Бялото духовенство се състои от дякони и свещеници, които не са дали обет за безбрачие и живеят в законен църковен брак.

Преди ръкоположението БПЦ изисква от съпругите на кандидатите да подпишат нотариално заверена декларация, че са съгласни съпругът им да бъде ръкоположен за дякон и свещеник и ще го последват там, където длъжността му като свещенослужител го задължава да живее.^[9]

Монашеското (черното) духовенство се състои от монаси – хора, които не състоят в граждански и църковен брак, като дават обет за девство, нестяжение и послушание. Дяконите-монаси се наричат йеродякони, т.е. свещенодякони. Йеродяконите могат да получат отличие архидякони, т.е. началници на дяконите. Свещеникът-монах се нарича йеромонах (свещеномонах). За примерен живот и усърдно служение йеромонахът получава офикия архимандрит, т.е. началник на монашеско общежитие. Някога архимандрити са се наричали игумените на по-големите манастири. Днес те могат да заемат и различни длъжности в църковната администрация.

 Основна статия: Списък на българските православни светци

В църковен календар „Жития на светиите“, издаден от Синодалното издателство в София, като български православни светци изрично са отбелязани 85 лица от български произход. През 1943 година Христо Филаретов публикува „Жития на българските светии“, обхващащо 37 значителни български светци. В църковния календар от 1979 година са отбелязани 57.

Българската църква, както и всички православни църкви, още от ранните си години почита като светци огромно число лица, без оглед на тяхната народност. Съвсем излишен се счита въпросът за техния брой – „Само един Бог знае всичките техни имена“ е мнението на Църквата още от времето на св. Дионисий Ареопагит. Някои светци са по-значими и по-известни, а други – недотам популярни, както в България, така и в други православни страни.

В България, още при владетелите Крум и Омуртаг, са се почитали лица, които отстояват християнското си вероизповедание, например Терапонтий, Васа Солунска, Емилиян Доростолски, Петнадесет тивериополски мъченици, Давид Солунски, Георги Загорски, Петър Мъгленски, Боян-Енравота, княз български и някои други. В началото на култа към определен светец стои най-често неговото кратко или пространно житие. Архиепископ Теофилакт Охридски, който сам е смятан и изобразяван понякога като светец, но най-често се титулова „блажен“, е написал житията на Климент Охридски и на 15-те Тивериополски мъченици върху български, по-късно изгубени текстове. Заслугата за издирването на българските светци принадлежи на отец Паисий Хилендарски, официално канонизиран от патриарх Кирил на 23 декември 1962 година. Паисий пише в „История славяноболгарская“: „Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много места из България, гдето се намират много стари български книги. Не намерих повече писано за българските царе. За някои светии има пространно житие, но тук написах накратко, колкото да събера всички заедно в кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци имат от българския род... Тук се написаха 58, толкова се намериха.“ Списъкът на българските светци, който Йордан Иванов дава след Зографската история (Й. Иванов, „Български старини из Македония“, С., 1931, стр. 641 – 642) съдържа 41 имена.

Много са български новомъченици, пострадали от турците в османската епоха. През периода 1453 – 1867 година на Балканския полуостров са известни имената на около 175 новомъченици. Имена и кратки жития на български светци попадат в началото на 19 век в зографските ерминии и в печатните календари. Особено информативна е книгата на Асен Василиев, „Български светци в изобразителното изкуство“ от 1987, както и Христо Попов, „Жития на светиите, почитани от православната църква“ от 1930 година.

Най-подробни сведения за българските печатни календари до Освобождението (13 „вечни“ и 107 „обикновени“) е събрал Никола Ферманджиев в статията си „Възрожденски календари“ (в-к „Антени“, год. IX, бр. 22, 30 май 1938).

• Календар, Будапеща, 1818 (първи печатан български възрожденски календар)
• Христодул Сичан-Николов, Календар, Букурещ 1840
• Константин Огнянович, Редовен календар, Цариград 1842
• Х. Г. Данов, Старопланинче. Календаръ за 1856, наредил Х. Г. Данов (съдържа Кирил и Методий, Иван Рилски и още няколко малко значими светци)
• „Жития на светиите, почитани от Православната църква“ (превод и съставителство – А. Бехметиев и др.)
• Хаджи Димитър Паничков, „Народен календар. Натъкмил един прокуден българин“ (печатница х. Д. Паничков), Браила, 1869 (47 български светци)
• Стоян Маринов, Календар, Търново, 1878 (последен възрожденски календар)
• Йордан Иванов, „Български старини из Македония“, С. 1931, с. 641 – 642 (списък на 41 имена по Историята на Паисий Хилендарски)
• Хр. Филаретов, „Жития на българските светци“, 1943
• Рачко Попов, „Български народен календар“ (изд. „Свят. Наука“), С. 1997
• Православен календар, С. 1957 (57 български светци)
• „Жития на светиите“ Архив на оригинала от 2005-05-26 в Wayback Machine.. Синодално издателство, С. 1991.

 Основна статия: Църковен вестник

Официалният издателски орган на Българската православна църква от 1897 година е „Синодално издателство“. Официалният периодичен печатен орган на издателството на Светия Синод на БПЦ-Българска патриаршия е „Църковен вестник“. Основан е с решение на Светия синод на БПЦ от 5 февруари 1900 г. (Протокол № 2). Първият брой излиза на 7 април 1900 година, отпечатан в печатницата на Христо Г. Бъчеваров в София. На първата му страница е публикувана уводна статия под заглавие „Наместо програма", в която подробно се разглежда целта на синодалния орган.^[10]

 Основна статия: Празници на Българската православна църква – Българска патриаршия

Празничните богослужения в манастирите на БПЦ-БП се извършват според Йерусалимския типик. Богослужението в енорийските храмове на БПЦ-БП се извършва според Синодалния типик на БПЦ от 1980 г., който се основава на издадения от Светия синод типик през 1890 година, съобразен с Цариградския патриаршески типик от 1969 г.^[11]

• Списък с манастири на Българската православна църква

• Цанков, протопр. Стефан. Българската православна църква от Освобождението до настояще време. – Годишник на Софийския университет. Богословски факултет. Т. 16, 1939.
• Снегаров, Ив. Кратка история на съвременните православни църкви. Т. 2. Българска, Руска и Сръбска. С., 1944, 1 – 91.
• Овчаров, Д., М. Ваклинова. Раннохристиянските паметници в България. IV – VI в. С., 1978.
• Събев, Тодор. Самостойна народностна църква в Средновековна България. С., СИ, 1987, 436 с.; фотот. изд. Велико Търново, Фабер, 2003.
• Венедиков, Ив. Прабългарите и християнството. С., 1995.
• Николова, Б. Устройство и управление на Българската православна църква (IX – XV в.). С., 1997.
• Тодорова, Олга. Православната църква и българите XV – XVIII век. С., 1997.
• Религия и църква в България. С., 1999.
• Димитров, Божидар. Християнството в българските земи. Български манастири. С., (2000).
• Николова, Бистра. Православните църкви през българското средновековие IX – XIV в. С., БАН, 2002, 208 с.
• Петров, П., Хр. Темелски. Църква и църковен живот в Македония. С., 2003, 176 с. (Македонска библиотека, 46).
• Цацов, Борис. Архиереите на българската православна църква. С., 2003.
• Българската църква през вековете. Научна сесия по случай 1130 години от учредяването на Българската църква и 130 години от създаването на Българската екзархия. Съст. П. Петков. С., 2003.
• Чурешки, Ст. Православието и комунизмът в България: 1944 – 1960. С., 2004.
• Петрова, Г. Църква и църковно право в средновековна България. С., 2005.
• Държава и църква – църква и държава в българската история. Сборник по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия. Ред. Г. Ганев, Г. Бакалов и Ил. Тодев. С., 2006.
• Димитров, Божидар. Българска християнска цивилизация. С., 2007.
• Николов, А. Место и роль Болгарии в средневековой полемике православного Востока против католического Запада (на основе славянских переводных и оригинальных текстов XI – XIV вв.) – В: XVIII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2008, 123 – 127
• Друмева, Валентина, мон. Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време. Т. 1. Зографски манастир, 2007; Т. 2. 2007; Т. 3. 2008; Т. 4. 2008; Т. 5. 2009; Т. 6. 2009; Т. 7. 2010.
• Методиев, Момчил. Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава. С., 2010.
• Павлов, Пл., Хр. Темелски. Българи светци. С., 2010.

• Глава на Българската православна църква
• Избор на Патриарх на Българската православна църква
• Свети Синод на Българската православна църква
• Календар на православните църковни празници
• Митрополити на Българската православна църква
• Българска екзархия
• Разкол в БПЦ

• Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия
• „Църковен вестник“ Архив на оригинала от 2016-10-29 в Wayback Machine.
• Сайт за българското православие
• Всемирното православие
• Устав на Българската православна църква Архив на оригинала от 2010-07-06 в Wayback Machine.

п б р Религии в България   Християнство (  Православие •  Протестантство •  Католицизъм) •   Ислям •  Юдаизъм

Портал „Православие“          Портал „България“