Вльора

Вижте пояснителната страница за други значения на Авлона.

Вльора
Vlora
— град —
Знаме
      
Герб
Изглед от Вльора
Изглед от Вльора
40.45° с. ш. 19.4833° и. д.
Вльора
Страна Албания
ОбластВльора
ОкръгВльора
ОбщинаВльора
Площ12 km²
Надм. височина0 m
Население124 000 души (2006)
Първо споменаванеVI век пр.н.е.
Пощенски код9401–9494
Телефонен код033
МПС кодVL
Официален сайтwww.vlora.gov.al
Вльора в Общомедия

Вльора или Валона (на албански Vlorë или Vlora; на италиански: Valona) е второто по големина пристанище в Албания. Градът е разположен на залив със същото име – Gjol i Vlores (Гьол и Влорес – „Залив Вльора“). Съществува фериботен маршрут между Вльора и италианските морски и пристанищни градове Бриндизи и Отранто в Апулия, които, както и Вльора, са разположени на брега на Адриатическо море. За албанците този град е перлата на албанските курорти, намиращи се на Адриатическо море.

Името на града на български и италиански е Валона, въпреки че днес на албански се нарича Вльора.[1] Валона се нарича градът и през Средновековието.

От града започва единият от западните ръкави на античния път Виа Егнация, който за участниците в кръстоносните походи слага началото на България през средновековието. Вльора е в рамките на т.нар. Валонско княжество.

В Средновековието градът е познат под името Авлона. Според филолога д-р Николай Тодоров първоначално то се произнасяло от местното тракийско население като Главона, впоследствие отпада началният съгласен звук и се преобразува в Авлона.[2] Той изказва и предположението, че Вльора е някогашното селище Главиния или Главиница, преведено на гръцки като Кефаления. Според историците то е изчезнало и те го търсят в околностите на Вльора, но Тодоров твърди, че е възможно всъщност това да е самият днешен град Вльора, съответно Кефалонският залив да е днешният Валонски залив, на който е разположен Вльора.[3]

Вльора е средище на албанското национално събрание, което обявява независимостта на Албания от Османската империя на 28 ноември 1912 г.

По силата на Лондонския договор Вльора с околността ѝ е обещана на кралство Италия от Антантата.

След края на Втората световна война и до излизането на Албания от Варшавския договор, в близост до града се намира единствената съветска военноморска средиземноморска база - Пашалиман.

  1. Светослав Елдъров; Българите в Албания 1913 - 1939; Историографски бележки, стр. 5, изд. Иврай, София, 2000, ISBN 954-90684-1-2
  2. Николай Тодоров, „Някои споменавания на топонима „Загора“ и етнонима „Загорци“ („Загори“) във Вехтия Завет и в антични писмени източници (принос за географската локализация на Стара Велика България)“, стр.20
  3. Николай Тодоров, „Някои споменавания на топонима „Загора“ и етнонима „Загорци“ („Загори“) във Вехтия Завет и в антични писмени източници (принос за географската локализация на Стара Велика България)“, стр.21
Починали във Вльора

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]