Вилхелм фон Тома

Вилхелм фон Тома
германски генерал

ЗваниеГенерал от танковите войски
Години на служба1912 1918; 1919 – 1944
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Военно формированиетанкови войски
КомандванияЛегион „Кондор“
17 танкова дивизия
20 танкова дивизия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиРицарски кръст
Сребърни пластинки към ордена Железен кръст
Кръст на честта
Източен фронт

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
30 април 1948 г. (56 г.)
Вилхелм фон Тома в Общомедия

Вилхелм Йозеф Ритер[1] фон Тома (на немски: Wilhelm Josef Ritter von Thoma) е немски офицер служил по време на Първата световна война, Гражданската война в Испания и Втората световна война, достигайки чин генерал от танковите войски.

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелм фон Тома е роден на 11 септември 1891 г. в Дахау, Германска империя. През 1912 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война, където се отличава. Получава аристократичната титла „Рицар“ и баварския орден „Макс Йозеф“.

Междувоенен период

[редактиране | редактиране на кода]

След края на Първата световна война служи в Райхсвера. По време на гражданската война в Испания командва немските танкови части от легион Кондор. Участва в повече от 100 бронетанкови сражения.

Втора световна война (1939 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

След като се завръща в Германия през 1939 г. поема командването на 3-ти танков полк. През 1940 г. заема поста генерал на моторизираните войски към Главното командване на сухопътните войски (на немски: OKH) и между 1940 и 1941 г. командва 17 танкова бригада. На 1 август 1940 г. е издигнат в чин генерал-майор. След смъртта на генерал Вебер временно поема командването на 17 танкова дивизия. През октомври 1941 г. поема ръководството на 20 танкова дивизия. През май 1942 г. отново заема същото назначение в ОКХ. На 1 септември 1942 г. поема командването на Немския африкански корпус. На 1 август 1942 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант, а на 1 ноември в генерал от танковите войски.

Пленен е на 4 ноември 1942 г. в последните етапи на битката при Ел Аламейн. След войната е освободен и се завръща в Дахау, където умира на 30 април 1948 г.[2]

  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (17 октомври 1914) и I степен (3 юни 1915)
  • Баварски орден „За заслуга“ (1914) – IV степен с мечове (16 ноември 1914)
  • Австрийски орден „За заслуга“ (1916) – III степен с военна декорация (5 април 1916)
  • Германска „Значка за раняване“ (1916) – сребърна (22 ноември 1916)
  • Германски орден „Кръст на честта“ (1934)

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Риттер (на немски: Ritter – рицар) – благородническа титла.
  2. Mitcham 2007, стр. 155