Георгиос Какулидис
Георгиос Какулидис Γεώργιος Κακουλίδης | |
гръцки военен и революционер | |
Георгиос Какулидис малко преди бягството си в Атина през октомври 1905 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1946 г. |
Политика | |
Депутат | |
Георгиос Какулидис в Общомедия |
Георгиос А. Какулидис (на гръцки: Γεώργιος Α. Κακουλίδης) е гръцки морски офицер, вицеадмирал, командващ флот, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век, депутат и областен управител.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход
[редактиране | редактиране на кода]Георгиос Какулидис е роден в Атина през 1871 година. Родът му по бащина линия е понтийски от Керасунда (Гиресун). Дядото на Какулидис е член на Филики Етерия и секретар на Александрос Ипсилантис. В хода на Гръцката освободителна война 1821 — 1829 се установява в град Навплио. Бащата на Какулидис Аристотелис Какулидис е прокурор при крал Отон.
В Русия
[редактиране | редактиране на кода]Георгиос Какулидис против волята на баща си започва военноморска кариера. В 1894 година с отличие завършва военноморското училище в Пирея и с държавна стипендия заминава на стаж в руския флот. Служи три години на руския броненосец „Адмирал Нахимов“, с който плава в руския Далечен изток, Китай и Япония. Какулидис се връща в Гърция малко преди Гръцко-турската война в 1897 година. След края на войната Какулидис отново е изпратен в Русия със съдействието на кралица Олга, този път в артилерийското училище в Кронщад, където учи две години. След завръщането си от Русия служи няколко години във флота.
В Македония
[редактиране | редактиране на кода]При началото на гръцката военна акция в Македония Какулидис, заради доброто си познаване на руски език, е извикан в Солун от гръцкия консула Ламброс Коромилас, основен организатор на гръцките чети. В март 1904 година Какулидис подава оставка и заминава за Македония. Под псевдонима Михалис Драгас (Μιχάλης Δράγας) Какулидис три години е агент на капитан Акритас (офицера Константинос Мазаракис). Капитан Какулидис е с най-голямо войнско звание от всички офицери, участвали в гръцката въоръжена акция в Македония.[1] Какулидис действа в района на Гумендже - Гевгели - Дойран. Заловен е, но гръцкият епитроп в Гевгели поп Леонтиос успява с подкупи да го измъкне от затвора в Гевгели през октомври 1905 година[2] и Какулидис се укрива в гръцкото консулство в Солун. Заедно с Христос Цолакопулос (Рембелос) бягат в Атина на борда на италиански параход.[3] Какулидис постига големи успехи за гръцката кауза в Гевгелийско.[4]
Какулидис съпровожда журналиста Пеяре от парижкия вестник „Тан“ в обиколката му из Македония. По-късно вече като адмирал на линейния кораб „Килкис“ Какулидис се среща с Пеяре в родната му Смирна. Четата му е разбита при османска засада през октомври 1905 година. Какулидис е заловен, но успява да се освободи с подкуп и заминава за Атина. На негово място в Гевгелийско и Дойранско действат малки гъркомански чети. Заместен е от Христос Прандунас (капитан Капсалис), който обаче е убит в сражение през април 1906 година.[5][6]
Във флота
[редактиране | редактиране на кода]След Младотурската революция Какулидис продължава службата си във флота. При разкола в страната след избухването на Първата световна война Какулидис е на страната на премиера Елевтериос Венизелос - овладява броненосеца „Идра“, който е на рейд в Пирея, и го откарва в служба на адмирал Павлос Кундуриотис в Солун, който е част от революционния триумвират Венизелос-Кундуриотис-Данглис. След връщането на триумвирата в Атина Какулидис е назначен за командващ на флота. На 13 ноември 1918 г. Какулидис начело на гръцкия флот на борда на броненосеца „Аверов“, заедно с другите съглашенски флотове влиза в Цариград. „Аверов“ пуска котра срещу султанския дворец Долма Бахче.
Какулидис, на борда на „Килкис“, участва в овладяването на Смирна на 12 май 1919 г.
След реставрацията на монархията Какулидис напуска флота и от 1923 г. е депутат в парламента от македонския ном Кожани. През 1929 г. Какулидис е назначаен за управител на провинция Тракия.
Улицата до гарата в Гюмюрджина (Комотини) носи неговото име.[7].
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Νικολαϊδης, Νικόλαος Δ. Ο ναύαρχος Γεώργιος Κακουλίδης Ο ασυμβίβαστος Πόντιος πατριώτης: Μακεδονομάχος, επαναστάτης, βουλευτής, γερουσιαστής 1871-1946, 2001, ISBN 978-960-7107-86-2
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 103. (на гръцки)
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 21 март 2013 г.
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 2 март 2013 г.
- ↑ Βακαλόπουλος, Κ. Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα // Mακεδονικά τόμος 19ος (1). Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 91.
- ↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр. 47
- ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 191. (на гръцки)
- ↑ Αντιγονη Μπελλου-Θρεψιαδη, Μορφες Μακεδονομαχων, ISBN 960-7022-27-0, σελ.11-63