Георг Кристиан (Хесен-Хомбург)
| Георг Кристиан фон Хесен-Хомбург | |
| ландграф на Хесен-Хомбург | |
 Георг Кристиан фон Хесен-Хомбург | |
| Управление | 1669–1671 |
|---|---|
| Наследил | Вилхелм Кристоф |
| Наследник | Фридрих II |
| Лични данни | |
| Роден | 10 декември 1626 г. |
| Починал | |
| Погребан в | катедралата Майнц |
| Семейство | |
| Династия | Дом Хесен |
| Баща | Фридрих I фон Хесен-Хомбург |
| Майка | Маргарета Елизабет фон Лайнинген-Вестербург |
| Брак | Анна Катарина фон Погвич |
| Герб |  |
| Георг Кристиан фон Хесен-Хомбург в Общомедия | |
Георг Кристиан фон Хесен-Хомбург (на немски: Georg Christian von Hessen-Homburg, * 10 декември 1626 в Хомбург, † 1 август 1677 във Франкфурт на Майн) от род Дом Хесен е третият ландграф на Хесен-Хомбург (1669–1671).
Той е петото дете на ландграф Фридрих I фон Хесен-Хомбург (1585 – 1638) и съпругата му графиня Маргарета Елизабет фон Лайнинген-Вестербург (1604–1667), дъщеря на граф Кристоф фон Лайнинген-Вестербург (1575 – 1635). Брат е на Вилхелм Кристоф (1625–1681) и на Фридрих II (1633–1708). Баща му умира през 1638 г., децата растат под опекунството на майка им. Майка му го изпраща през 1642 г. да следва в „Рицарската академия“ в Дания. Понеже е много скъпо от 1643 г. той се мести в университета в Гисен.
С помощта на връзките на ландграф Георг II фон Хесен-Дармщат Георг Кристиан става през 1648 г. капитан в Испанска Нидерландия и 1651 г. става католик. Той отива на военна служба във Франция. Кардинал Мазарини му дава дипломатически мисии в Германия. От 1660 г. той е в Саксония. В двора на Ваймар той е приет в литературното общество „Fruchtbringende Gesellschaft“ чрез херцог Вилхелм IV от Саксония-Ваймар. През септември 1665 г. той е главен командир на войска в Нидерландия.
На 11 октомври 1666 г. Георг Кристиан се жени в Хамбург за богатата Анна Катарина фон Погвич, търговска вдовица фон Алефелт. След две години той е в Хомбург, съпругата му остава в Хамбург. След това те не се виждат повече.
През 1669 г. Георг Кристиан купува Ландграфството Хесен-Хомбург от брат си Вилхелм Кристоф, но заради задължения през 1671 г. трябва да го продаде.
От 1671 г. ландграфът живее във Франкфурт на Майн в четиристаен апартамент, непрекъснато преследван от тези, към които има задължения.
Той умира на 1 август 1677 г. в жилището си. По негово желание е погребан в катедралата Майнц.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- H. Buchenau: Eine Portraitmedaille des Landgrafen Georg Christian von Hesen-Homburg. Quartalblätter des Historischen Vereins für das Großherzogtum Hessen. 4. Heft 1898.
- B.D.: Georg Christian Landgraf von Hessen-Homburg. Eckhart G. Franz: Haus Hessen. Biografisches Lexikon = Arbeiten der Historischen Kommission NF 34. Darmstadt 2012, S. 396f.
- Reinhard Dietrich: Die Landesverfassung in dem Hanauischen. Hanauer Geschichtsblätter 34, Hanau 1996, ISBN 3-9801933-6-5
- Reinhard Dietrich: … wegen geführten großen Staats, aber schlechter Zahlung der Schulden …. Zur finanziellen Lage der Grafschaft Hanau im 17. Jahrhundert. Hanauer Geschichtsblätter. 31, Hanau 1993, S. 123–148.
- Ferdinand Hahnzog: Das Hanauer „tolle Jahr” 1669. Hanauer Geschichtsblätter. 20, 1965, S. 147–153.
- Margarete Hintereicher: Georg Christian von Hessen-Homburg (1626-1677). Offizier, Diplomat und Regent in den Jahrzehnten nach dem Dreißigjährigen Krieg. Hess. Histor. Kommission, Darmstadt 1985, ISBN 3-88443-146-3
- Friedrich Schneider: Die Gräberfunde im Ostchor des Domes zu Mainz. Archiv für Hessische Geschichte und Alterthumskunde 13/3 (1874).
- Friedrich Schneider: Aus einer fürstlichen Verlassenschaft des 17. Jahrhunderts. Mittheilungen an die Mitglieder des Vereins für Geschichte und Alterthumskunde in Frankfurt am Main. Bd. 5 (1874-79), S. 567-591.