Гнилеж

Гнилеж
Гнилеш
— село —
Италиански лагер край Гнилеж през Първата световна война, 27 октомври 1917 г.
Италиански лагер край Гнилеж през Първата световна война, 27 октомври 1917 г.
41.0128° с. ш. 21.5858° и. д.
Гнилеж
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областСелечка планина
Надм. височина894 m
Население5 души (2002)
Пощенски код7225
МПС кодBT
Гнилеж в Общомедия

Гнилеж (на македонска литературна норма: Гнилеш, до 2014 година Гнилеж) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Селото е разположено в Селечката планина, източно от град Битоля.

Истилям (заявление) от жителите на Гнилеж до великия везир от 29 април 1894 година, в което заявяват, че са българи родом и по майчин език и желаят да бъдат присъединени към лоното на Българската екзархия
Селяни от Гнилеж по време на Първата световна война

В XIX век Гнилеж е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гнилежъ има 130 жители, всички българи християни.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гнилеш е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 16 къщи.[2]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Гнилеш има 128 българи екзархисти.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители, всички македонци.[4]

Националност Всичко
македонци 5
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

През септември 2014 година със закон селото е прекръстено от Гнилеж на Гнилеш.[5]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 ноември 2007 
  5. Закон за територијална организација на локалната самоуправа на Република Македонија // Собрание на Македонија, 16 септември 2014. Посетен на 10 януари 2014.