Дакия (провинция)

Предлага се тази статия да се обедини със страницата Дакия.

Дакия Траяна Provincia Dacia ἐπαρχία της Δακίας
— Римска имперска провинция —
107 – 271
Герб
Континент	Европа
Столица	Улпия Траяна Сармизегетуса
Официален език	латински език
управител	Прокуратор
История	Античност
Завоевателна кампания на Траян	89 – 105
Маркоманска война	166 – 180
Предшественик Дакия Наследник Готи Тайфали
Днес част от	Румъния  Сърбия
Дакия Траяна Provincia Dacia ἐπαρχία της Δακίας в Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Дакия (провинция).

Дакия Траяна (на латински: Dacia Traiana) е римска имперска провинция в европейска Скития – обширна територия на Балканския полуостров, предимно в дн. Румъния.^[1] Провинция Дакия Траяна има за западна граница река Тиса, на север – Карпатските планини, на юг – река Дунав и на изток – река Днестър.

Завладяна е напълно през 107 г. след продължителните Дакийски войни на император Траян. Централната власт стимулирала икономиката и развитието на градския живот. Построени са пътища и укрепителни съоръжения; рудобивът е имперски монопол и насърчава растежът на селищата в западна Дакия, като някои от тях получават общински права през трети век. Ампелум, центърът на добива на злато в Дакия привлича квалифицирани миньори от Далмация.^[2]

Дакийците, обитаващи провинцията спадат към групата на тракийските народи, които Херодот през 444 г. пр.н.е. нарича общо скити и гети. Между 326 и 293 г. пр.н.е. гетите от територията на днешна Молдавия създават собствено държавно образувание северно от Дунава. Според Страбон завоевателите-гети възприели езика и културата на населението, което заварили, като върховен жрец, а после почитан и като бог бил Гебелей. Дакийските гети са земеделци и скотовъди, но разработването на златните и сребърни находища в Трансилвания води до оживена търговия със съседните народи. В началото на II век пр.н.е. вожд на гетите е Орол, а през 109 и 74 г. пр.н.е. гетите имат първи стълкновения с бастарните и римляните. При Буребиста, съвременник на Гай Юлий Цезар, държавата укрепва и се разширява, а армията достига до 200 хил. воини. Тази активност прави впечатление в Римската империя и Цезар подготвя експедиция, но смъртта му попречва да я осъществи. Буревиста също е убит и държавата му се разпада на няколко части под управлението на Скорил, Котис и други племенни велможи. Според документите Октавиан Август възнамерявал да се ожени за Юлия, дъщеря на Котис, а самия Котис се сгодява за 5-годишната дъщеря на Октавиан Август. На 1 март 29 г. пр.н.е. Хораций пише ода за цар Котис („occidi Daci Cotisonis agmen“). Тези данни навеждат на заключението, че дакийските княжества са контролирани с дипломатически средства от Рим. Въпреки че гетите приемат политическото върховенство на Октавиан Август, те често преминават замръзналия Дунав за да плячкосват в Мизия.

От 85 до 89 г. при управлението на Драч и Диурпанеус гетите отново предприемат агресивна политика и водят две успешни войни с Рим. При Домициан римляните постигат ответен военен успех, но не успяват да завоюват Дакия и са принудени да сключат стратегически мир поради загубата в битка с маркоманите. Децебал, вожд на гетите, през 80/87 – 107 г. връща на римляните взетото в плячка оръжие и част от пленниците и получава признание на суверенитета си и ежегоден данък от Домициан.

За да приключи с това позорно положение император Траян повежда война и през 107 г. завладява държавата на гетите, а Децебал се самоубива. През 113 г. е издигнат на Траяновия форум в Рим с триумфалната Траянова колона за ознаменуване победата му над дакийските гети. Според някои историци някои от гетите поддържали римляните и поражението на гетската държава отчасти се дължи и на недоволството им от гнета на Децебал. След 107 г. много от победените гетски родове се изтеглят отвъд Трансилванското плато и към северното Причерноморие. Те са запомнени като Свободни даки, като в гръцките източници са наричани и гранични даки (на гръцки: Dakoi prosoroi). Съюзени с карпите, а по-късно и с готите даките продължават нападенията над новосформираната провинция. Икономическият потенциал на района е експлоатиран активно и от римските колонисти, като в провинциалната столица Улпия Траяна (дн. Върхели) е настанен екстензивен финасово-административен апарат, начело с мандатен прокуратор. Ресурсите и плодородието на провинцията ѝ печелят прозвището Дакия Щастлива (на латински: Dacia Felix). Въпреки това тя си остава размирна погранична провинция, в която е постоянно настанен V Македонски легион.

През 117 г. Римската империя достига максималната си експанзия в началото на управлението на император Адриан. Контролът над екстензивните римски граници е скъп и сложен и това принуждава Адриан да се изтегли от югоизточната част на извивката на Дунав. През 129 г. той разделя Траянова Дакия на Горна, включваща Трансилвания и Долна, съставлявана от територията на по късна Влахия. Марк Аврелий от своя страна прекроява стара Дакия в три нови части, но с обща столица в Сармизегетуса – Дакия Поролисенсис, Дакия Апуленсис и Дакия Малвенсис.

През 256 г., по време на управлението на император Галиен гетите, преминават отново Карпатите и изтласкват римляните от почти цялата провинция Дакия с изключение на няколко укрепления между реките Темеш и Дунав. През 272 г. римският император Аврелиан нарежда окончателното изоставяне на провинцията и изтеглянето на легионите южно от Дунавския лимес в новообразуваната провинция Дакия Аврелиана.

При последващото деление на провинциите Улпия Сердика става столица на Вътрешна Дакия, а Рациария – на Крайбрежна Дакия. По-късно от Вътрешна Дакия се отделя провинция Дардания. При император Константин I Велики части от Дакия северно от Дунава са завладявани обратно от Рим на два пъти, но след това бързо са губени.

• Дакия
• Дунавски Лимес

• 
  Дакийски светилища в Сармизегетуса
• 
  Релеф, племена и селища на предримска Свободна Дачия
• 
  Стопанска карта на Римска Дакия
• 
  Дакия и съседните римски провинции на Балканите след административната им подялба
• 
  Дакия при управлението на кан Крум и кан Омуртаг 803 – 831 г.

п [nil б] р История на Молдова Дакия (IV – II в. – 106/107 г.) • Римска Дакия (106/107 – 271) • Молдовско княжество (1359 – 1861) • Бесарабия (1812 – 1917) • Молдовска демократична република (1917 – 1918) • Бесарабска съветска република (1919) • Молдавска АССР (1924 – 1940) • Молдавска ССР (1940 – 1991) • Молдова (от 1991)

п б р Провинции на Римската империя Азия • Аквитания • Арабия • Армения • Асирия • Африка • Ахая • Белгика • Бетика • Британия • Витиния и Понт • Горна Германия • Галатия • Дакия • Далмация • Долна Германия • Египет • Епир • Италия • Кападокия • Киликия • Кипър • Корсика и Сардиния • Котски Алпи • Крит и Киренайка • Ликия и Памфилия • Лугдунска Галия • Лузитания • Мавретания • Македония • Мизия (Горна • Долна) • Нарбонска Галия • Норик • Нумидия • Осроене • Панония (Горна • Долна) • Пенински Алпи • Приморски Алпи • Писидия • Реция • Сирия • Сицилия • Софена • Тараконска Испания • Тракия • Юдея

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roman Dacia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​