Джузепе Пеноне

Джузепе Пеноне Giuseppe Penone
италиански художник и скулптор
Джузепе Пеноне през 2010 г.
Роден	3 април 1947 г. (77 г.) Гаресио, Италия
Националност	Италия
Кариера в изкуството
Стил	скулптура
Жанр	Arte Povera
Академия	Академия за изящни изкуства Албертина в Торино Национално висше училище за изящни изкуства в Париж
Направление	Arte Povera
Период	1967 -
Награди	„Ролф Шок“ (2001) „Praemium Imperiale“ (2014)
Джузепе Пеноне в Общомедия

Джузепе Пеноне (на италиански: Giuseppe Penone) е италиански художник и скулптор, представител на Arte Povera, на лендарта и концептуалното изкуство.

Роден е на 3 април 1947 г. в Гаресио, регион Пиемонт. Учи в Академията за изящни изкуства „Албертина“ в Торино и в парижкото Национално висше училище за изящни изкуства^[1]. Живее и работи в Торино. Преподава в Националното висше училище за изящни изкуства в Париж^[2].

На сцената се появява в края на 60-те години. Още тогава се очертава и типичният за неговото творчество диалог между природното и човешкото, идеята за взаимното влияние на художника и средата. Така той създава скулптури направо в горите на родния си Пиемонт, където разполага бронзови отпечатъци на собствените си ръце върху стволове на дървета и обвива стволове с тел, повтаряща контурите на собственото му тяло^[3].

В тези години Пеноне влиза в контакт с лидерите на течението Arte Povera. Първата самостоятелна изложба на Пеноне е организирана през 1969 г. в Торино^[2].

Пеноне работи с различни материали: дърво, бронз, восък, стъкло, глина, кожа и мрамор^[1]. Често използва в своите творби отпечатъци на собственото си тяло^[4]. Скулптурите на Пеноне илюстрират процесите, протичащи в живата природа – раждане, растеж, смърт и ново възраждане.

Важно място в творчеството на скулптора играят дърветата^[5][6][7]. Чрез тях той изследва способността на природата на различен тип трансформации и метаморфози. Пеноне обработва отсечени дървета, разкривайки вътрешната им структура. Така скулптурата „Скритият живот вътре“ демонстрира етапите на дългия и бавен растеж на дървото в природата^[8]. Скулптурата „Дванадесетметровото дърво“ също илюстрира процесите на растеж. В редица подобни скулптури Пеноне съсредоточава погледа върху контраста между дървото като обект от живата природа и строителния материал, който човекът използва за своите нужди^[6].

През 2013 г. е организирана голяма негова изложба в парка Версай: 20 негови скулптури са разположени покрай Големия канал^[9]. Сред скулптурите се намира дърво, обърнато с корените нагоре, живо дръвче, израснало от средата на мъртвото и цяла „горичка“ от бронзови дървета, поддържащи в короните си тежки камъни^[10]. През 2016 г. подобна изложба е организирана в парка на амстердамския Рейксмузеум^[7].

Едно от най-известните произведения на Пеноне е скулптурата „Дървото на гласните“, разположена в парижкия парк „Тюйлери“. То представлява залят с бронз тридесетметров дъб, корените на който напомнят с очертанията си петте гласни на латинската азбука^[11]. Скулптурата се намира под открито небе, в окръжението на живи растения, илюстрирайки любимия на Пеноне мотив за сливането на изкуственото и естественото.

Произведения на Пеноне много пъти са излагани в най-значимите музеи на света, сред които Тейт Модърн в Лондон, MoMA в Ню Йорк, Музея за съвременно изкуство на град Париж, Музея за съвременно изкуство в Лос Анджелес, Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж, Националната галерия за съвременно изкуство в Рим и Националния музей за изкуствата на XXI век в Рим.

• 
  „Идеите на камъка“, 2006
• 
  „Възвисяване“, Ротердам, 2007
• 
  „Възвисяване“, Версай, 2011

През 1989 г. Джузепе Пеноне е номиниран за наградата „Търнър“^[12]. През 2001 г. става носител на наградата „Ролф Шок“ в раздел „Визуални изкуства“^[13]. През 2014 г. е отличен с японската Praemium Imperiale^[14].

• Laurent Busine (ред.), Giuseppe Penone, Actes Sud, 2012, 408 p. ISBN 978-90-6153-795-3
• Catherine Grenier, Giuseppe Penone: Rétrospective, Centre Pompidou, Centre Pompidou, 2004, 307 p. ISBN 2-84426-234-1
• Daniela Lancioni (ред.), Giuseppe Penone: Exposition, Rome, Villa Médicis, 29 janvier-25 mars 2008, Hazan, Académie de France à Rome, 2008, 185 p. ISBN 978-2-7541-0262-9
• Hortense Lyon, L'Arbre des voyelles: Giuseppe Penone, CNDP, coll. „Baccalauréat Arts Plastiques“, 2009, 29 p. ISBN 978-2-240-03046-7
• Henri Loyrette, Olivier Kaeppelin, Daniel Soutif et Marie-Laure Bernadac, L'Arbre des voyelles: Giuseppe Penone, CNDP, coll. „Baccalauréat Arts Plastiques“, 2009, 29 p. ISBN 978-2-84056-308-2
• Frédéric Paul, Giuseppe Penone: archéologie, Actes Sud, 2014, 115 p. ISBN 978-2-330-03012-4
• Giuseppe Penone, Giuseppe Penone: Le regard tactile: Entretiens avec Françoise Jaunin / Giuseppe Penone, La Bibliothèque des arts, 2012, 133 p. ISBN 978-2-88453-164-1
• Penone: L'espace de la main. (Exposition, Strasbourg, Ancienne douane, 26 octobre 1991 – 19 janvier 1992), Musées de la Ville de Strasbourg, 1991, 203 p. ISBN 2-901833-03-9
• Guy Tossatto, Giuseppe Penone, Actes Sud & Musée de Grenoble, 2014, 198 p. ISBN 978-2-330-03677-5

• ((en)) Джузепе Пеноне в Tate Modern
• ((en)) Джузепе Пеноне в MoMA
• ((en)) Биография на Джузепе Пеноне в ArtNet
• ((fr)) „Giuseppe Penone installe ses sculptures à Versailles“ Архив на оригинала от 2017-03-30 в Wayback Machine., chateauversailles.fr, 2011
• ((en)) Джузепе Пеноне в artcyclopedia.com
• ((fr)) Giuseppe Penone: Rétrospective, Център „Жорж Помпиду“, 2004
• Giuseppe Penone – Gravity and Growth в

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke KulturNav LCCN NDL NLA PIC RKD ICCU SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat