Диктатор (Древен Рим)

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. – 476/1453) Принципат (Западна империя) Доминат (Източна империя)
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Диктатор (на латински: dictator, от dicto – диктувам, нареждам) била извънредна длъжност, изпълнявана от магистрат в периода на Републиката (V век — втората половина на I век пр.н.е.) в Древния Рим.

Диктаторът бил назначаван от консулите по решение на сената за период не по-голям от 6 месеца и единствено в случай на извънредна опасност (вътрешни безредици, военна опасност и др.), когато се смятало за необходимо властта да бъде придадена в ръцете на едно лице. След преодоляване на кризисната ситуация диктаторът е трябвало да сдаде властта си.

Назначеният диктатор притежавал пълната държавна власт (imperium). При назначаването на диктатора към титлата му винаги се добавяла и причината за избирането му (например титлата на диктатор, избран заради военна опасност била Dictator rei gerundae causa, т. e. диктатор за водене на война). Отличителните му знаци били обточена тога и курулски стол. Придружавали го 24 ликтора (колкото общо имали двамата консула).

Присъдата на диктатора до IV век пр.н.е. не подлежала на апелативно разглеждане от народното събрание. Бил е над закона и след изтичане на мандата му, т.е. не е могъл да бъде съден за извършени през времето на управлението си деяния.

Обикновено на диктатора били подчинени всички длъжностни лица, включително и консулите.

Първоначално на длъжността диктатор можело да бъдат назначавани само патриции, но от 356 пр.н.е. това било разрешено и за плебеи.

Имало случаи, когато диктатор бил избиран за изпълнението на конкретна задача (например от религиозен характер).

Много рядко имало диктатори (последният законен през 202 г. пр.н.е.). В периода на късната Република, при Сула и Цезар, които били назначени за диктатори без ограничение на срока (dictator perpetuus), длъжността диктатор придобила монархически характер. Тази длъжност била отменена през 44 пр.н.е. от Марк Антоний.

• Списък на Римските диктатори