Ехидни
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Ехидни | ||||||||||||||||||||||||||
 Същинска ехидна (T. aculeatus) | ||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
Gill, 1873 | ||||||||||||||||||||||||||
| Ехидни в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Ехидните (Tachyglossidae) са семейство бозайници. Срещат се в Австралия, о. Тасмания и Нова Гвинея. Принадлежат към разред еднопроходни и също като другия представител на този разред – птицечовката – женската снася яйца, след което кърми малките. Тялото ѝ наподобяващо таралеж и е покрито с дълги бодли и косми. Човката и е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Семейството съдържа два рода с 4 съществуващи днес вида.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Семейство Tachyglossidae – Ехидни
- Род Tachyglossus
- Род Zaglossus
- Zaglossus attenboroughi, Проехидна на Атънбъроу, Дългомуцунеста ехидна
- Zaglossus bartoni,
- Zaglossus bruijni, Проехидна, Дългоноса ехидна, Дългоноса проехидна
- Zaglossus hacketti (изчезнал)
- Zaglossus robustus (изчезнал)
Характерни особености
[редактиране | редактиране на кода]Ехидните са бозайници. Те са типични сухоземни животни. Активни са предимно нощем, през деня почиват. Срещат се в Австралия, о-в Тасмания и Нова Гвинея. Принадлежат към разред еднопроходни и също като другия представител на този разред – птицечовката – женската снася яйца, носи ги от 7 до 10 дни в коремната си торба. Новороденото достига едва 12 мм дължина и ближе млякото, стичащо се от млечните жлези. След 6 – 8 седмици малките са дълги вече 10 см и майката ги крие в гнезда. Наблюдава се появата на бодли. Тялото напомня на таралеж. Ехидните използват бодлите си за защита – подобно на таралежа те могат да се свиват на кълбо. Човката им е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Семейството съдържа два рода с 4 актуално съществуващи вида. Ехидните живеят повече от 50 години.
Както при птицечовките така и при ехидните – всички проводи (яйцепроводи, семепроводи и пикочопроводи) на животното се свързват в един – клоака. Мозъкът на ехидната е по-добре развит от този на птицечовката. Тези животни имат много добър слух и лошо зрение, усещат всяко сътресение, имат добре развито обоняние.
Ехидните се хранят предимно с мравки, термити, други насекоми, дъждовни червеи и, за разлика от птицечовките, могат да не се хранят дълго време (до 1 месец). Намирайки насекомо, ехидната изхвърля своя дълъг, тънък и лепкав език, с който хваща плячката. Те поглъщат камъчета, които им помагат в храносмилането, подобно на птиците.
|
