Земеровкови

Земеровкови

Южна късоопашата земеровка (B. carolinensis)

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Насекомоядни (Eulipotyphla) семейство: Земеровкови (Soricidae)

Научно наименование

Soricidae Fischer von Waldheim, 1814

Земеровкови в Общомедия

[ редактиране ]

Земеровкови (Soricidae) е семейство дребни бозайници от разред Земеровкоподобни (Soricomorpha). То включва и най-дребния съществуващ днес бозайник, етруската земеровка (Suncus etruscus).

Земеровкови са разпространени в Азия, Европа, Африка, Северна Америка и части от Южна Америка. Някои видове са привнесени от човека в Австралия, Нова Зеландия и Мадагаскар. В България се срещат 7 вида земеровки, като често срещана е обикновената кафявозъбка (Sorex araneus).

Размерът на земеровките варира в широки граници — масата им е между 2 и 35 g, дължината на тялото — между 35 и 180 mm, а дължината на опашката — между 10 и 120 mm. На външен вид приличат на мишки, но главата им е относително голяма, а муцуната — удължена, заострена и силно подвижна. Очите са малки, а ушните раковини — при повечето видове слабо развити и скрити в козината. Въпреки това слуховите органи са силно чувствителни и могат да възприемат ултразвук. Крайниците имат по пет пръста, като при видовете, приспособени за живот във водата, между тях има плавателна ципа. Окраската при някои видове е специфична за отделните индивиди, докато при други е еднаква за целия вид.^[1]

Земеровката е много подвижно животно. През цялата година (и зиме, и лете) рядко може да се види в покой. С муцуната си рови в горската постилка при корените на дърветата, в някои гнили пънове, а понякога се скрива даже и в жилището на човека. За едно денонощие изяжда храна, чието количество е по-голямо от собственото му тегло. Храни се с насекоми, личинки, червеи. Изтребва стоножки, охлюви, жаби, мишки, бръмбари, пчели. Понякога яде и мърша. Напада и по-едра от себе си плячка. Когато е в плен, земеровката е учудващо свирепа. Човек трябва да бъде особено предпазлив, за да не бъде ухапан или наранен.

През лятото ражда 2-3 пъти, и то до 10 малки наведнъж.

Край планинските потоци и езера се среща и водна земеровка (кутора), която е особено вредна за рибарниците, защото унищожава малките рибки и раците.