Зойчене
| Зойчене | |
 Общ изглед от Зойчене | |
  Зойчене  Зойчене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 33 души[1] (15 март 2024 г.) 5,8 души/km² |
| Землище | 5749 km² |
| Надм. височина | 1095 m |
| Пощ. код | 2882 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 31317 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
Зо̀йчене е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Зойчене се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1891 година Георги Стрезов пише споменава Зойчене като махала на Игуменец:
| „ | Игуменец, голямо село на С от Петрич 4 часа път. Състои се от 12 махали, от които по-главни са: Зайчине, Занога, Зарадол и Зинопол. Всички тия махали лежат в Малешовската планина, не особено далеч една от друга. Почвата представя прекрасна орна земя. Ако и да се висока планина, но до върха си близо Малешовската планина е покрита с ливади. Имат си църква, в която четат смесено; българско училище с 28 ученика. Игуменец има 427 къщи; Занога 15; Зарадол 20, Зайчине 40 и Зинопол 35 къщи, - всичките българе. Селянете си минуват със земледелие и скотоводство.[2] | “ |
Всички местни християни са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зайчани (Zaitchani) има 416 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война през 1912 година единадесет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
До 1947 година Зойчене е махала на бившето сборно село Игуменец.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | |
| Общо | 43 |
| Българи | 42 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 1 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 32.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
| ||||||||
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.