Козица (община Кичево)

Вижте пояснителната страница за други значения на Козица.

Козица
Козица
— село —
Традиционни къщи в селото
Традиционни къщи в селото
41.4197° с. ш. 20.933° и. д.
Козица
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДолна Копачка
Надм. височина812 m
Население82 души (2002)
Пощенски код6255
Козица в Общомедия

Ко̀зица (на македонска литературна норма: Козица; на албански: Kozica) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

Селото е разположено в областта Долна Копачка на река Белица.

Паметна плоча за загиналите за независимостта на Македония в Козица

В XIX век Козица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от 1870 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Козица (Kozitza) е посочено като село с 31 домакинства със 118 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Козица живеят 585 българи-християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Козица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Козица има 592 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Козица:[6]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
78 48 62 17 79 194 145 339

При избухването на Балканската война 33 души от Козица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Козица като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 82 жители – 81 македонци и 1 друг.[9]

Националност Всичко
македонци 81
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Родени в Козица
  • Арсо Цветков (1879 – 1902), български революционер
  • Божин Силянов Ангелов, брат на Йордан Пиперката, български революционер от ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета и участва в сражението при село Сълп[10]
  • Джико Алексиев, македоно-одрински опълченец, Кичевска чета[11]
  • Йордан Пиперката (1870 – 1903), български революционер
  • Иван Кръстев Дамянов (1882 – ?), завършил минно инженерство в Лиеж в 1906 г.[12]
  • Илинка Божинова (1874 – ?), българска революционерка
  • Киро Александров, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, хлебар, 1 рота на 4 битолска, ранен на 17 юни 1913[13]
  • Магден Йовев Манчевски, български общественик, председател на Кичевското братство,[14] и предприемач, виден столичен хлебопекар, подпредседател на управ. съвет на Занаятчийската кооперативна банка, член на индустриалната камера
  • Миладин Алексов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, хлебар, 3 рота на 4 битолска дружина, убит при Емирица на 26 януари 1913 година[15]
  • Милан К. Дамянов (1885 – 1963), български военен и общественик
  • Софе Алексов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, овощар, 1 рота на 4 битолска дружина, уволнен по болест на 2 януари 1913 година[15]
  • Яне Георгиев (1868 – ?), български революционер, по професия хлебар, завършва I отделение. В 1895 година се присъединява към ВМОРО и през 1902 – 1903 г. е войвода и ръководител на революционния комитет в Козица[16]
  1. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  6. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007 
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
  12. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  14. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 217.
  15. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 33.