Кокре
| Кокре Кокре | |
| — село — | |
 Св. св. Кирил и Методий от църквата „Свети Архангел Михаил“ | |
  Кокре | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 720 m |
| Население | 7 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Кокре в Общомедия | |
Кокре (на македонска литературна норма: Кокре) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в пазвите на Дрен планина, в северния край на областта Мариово, южно от общинския център Прилеп. Разположено е на надморска височина от 720 метра. Землището му е 21,6 km2. Преобладават пасищата с 1345 ха, обработваемите земи са 496 ха, а горите 115 ха.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]| Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 9 | 1 | 690 | |
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 15 | 917 | ||
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 63 | 2 | 3002 | |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 36 | 11 | 2 | 4539 |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 34 | 5 | 2138 |
В XIX век Кокре е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кокре (Kokré) е посочено като село с 46 домакинства и 223 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кокре има 466 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кокре е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 74 къщи.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кокре има 400 българи екзархисти.[5]
Според Георги Трайчев Кокре има 56 къщи с 446 жители българи.[6]
При избухването на Балканската война 1 човек от Кокре е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Първата световна война 6 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[8]
Преброявания в Югославия и Северна Македония[1]
[редактиране | редактиране на кода]| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 195 | 240 | 266 | 206 | 53 | 19 | 16 | 7 |
| северномакедонци | 240 | 266 | 206 | 53 | 19 | 16 | 7 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кокре
Вълкан Милев (1900 – 6 август 1925), български революционер, деец на ВМРО, загинал в сражението при Драчевица[9]
Катерина Димеска (р. 1963), северномакедонски политик, депутат от ВМРО-ДПМНЕ- Костадин Трайков Богданов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Кокре (Kokre) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 938.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 89.
| |||||||||||
