Ливония
| Ливония | |
 Герб | |
 Карта на Ливония от Йоханес Портантиус, 1573 г. | |
| Ливония в Общомедия |
Ливòния (на ливонски: Līvõmō; на латински: Livonia;[1] на латвийски: Livonija; на естонски: Líivimaa – „земя на ливите“), също Ливлàндия (на немски: Livland), Ливска земя е историческа област и политически съюз на прибалтийски страни на крайбрежието на Балтийско море. При най-голямото си разширение тя обхваща областите на цяла днешна Естония и Латвия. В по-тесен смисъл Ливония обозначава само латвийската провинция Видземе.
Определение на термина
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XII – XIII век Ливония означава изключително района на заселване на ливите (малочислен прибалтийско-фински народ): земите от северната страна на река Западна Двина, крайбрежните територии на Рижкия залив, на юг – земите на куршите (Курландия); от 2-та четвърт на XIII век до 1561 г. това се отнася за цялата територия на съвременна Латвия и Естония, завладяна от немските рицари-кръстоносци.
Територията е била населена с латгали, ливи, ести и курши.
История
[редактиране | редактиране на кода]От X до XIII век
[редактиране | редактиране на кода]От X до XII век регионът е обект на експанзия от руските княжества. В края на XII век започва немска колонизация. През 1184 г. полоцкият княз Владимир разрешава католическа проповед сред ливите. Архиепископът на Бремен Хартвиг II през 1186 г. създава първата епархия в Ливония. На 1 октомври 1188 г. римският папа утвърждава първото католическо епископство Икскюл в региона. Налагането на християнството над местното езично население става бавно. Отначало то възлага надежди на немските духовници, но постепенно ги възприема като колонизатори и им оказва въоръжена съпротива. Те провеждат Ливонския кръстоносен поход, започнал през през 1198 г., когато вторият епископ Бертолд е убит в битка с ливите.
На 2 февруари 1207[2] в завладените територии от похода е основана държавата, наречена Тера Мариана като княжество на Свещената Римска империя.[3] Губи този статут през 1215 г., когато е провозгласено от Инокентий III като пряко подчинено на Светия престол.[4]
От първата половина на XIII век Ливония започва да се нарича конфедерация, състояща се от 5 уникални административно-териториални единици, разположени в сферата на влияние на три основни политически сили, по един или друг начин действащи в този регион: Ливонски орден, Ватикана, действащ чрез архиепископи и ръководен от римския папа, както и германското благородство. Географски земите са разделени, както следва: земите на Ливонския орден, архиепископството на Рига, както и епископствата на Курландия, Дорпат и Езел-Вик, които номинално са били под влиянието на папата и германския император. Официално Ливония се нарича Тера Мариана (буквален превод от латински – „Земя на Дева Мария“).[5]
От XV век до 1721 г.
[редактиране | редактиране на кода]
Като част от Руската империя
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Факти на Латвия
- Факти за Ливония
- Рицарство на ливонските държави Архив на оригинала от 2007-12-31 в Wayback Machine.
- Ливонската история от Улидис Балодис (англ.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ревалия в Ливония – панорамен сгънат изглед на Ревал (Талин), Естония, карта-рисунка от 1663 г. // Архивиран от оригинала на 08.11.2021. Посетен на 25.12.2023. (на латински)
- ↑ Bilmanis, Alfreds. Latvian–Russian Relations: Documents. The Latvian legation, 1944.
- ↑ Herbermann, Charles George. The Catholic Encyclopedia. Robert Appleton Company, 1907.
- ↑ Bilmanis, Alfreds. The Church in Latvia. Drauga vēsts, 1945.
- ↑ Вебер Д. И. Культ и иконография Девы Марии в Ливонии. К вопросу о генезисе Архив на оригинала от 2018-03-15 в Wayback Machine. // Актуальные проблемы теории и истории искусства: сб. науч. статей. Вып. 7. / Под ред. С. В. Мальцевой, Е. Ю. Станюкович-Денисовой, А. В. Захаровой. СПб.: Изд-во СПбГУ, 2017. С. 367—373. ISSN 2312—2129. Weber, Dmitriy I. The Cult of the Virgin Mary in Livonia: On the Question of Genesis.
|
