Лъгадина
| Лъгадина Λαγκαδάς | |
| — град — | |
 Въздушна снимка на града от 5 km | |
  Лъгадина  Лъгадина  Лъгадина | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Географска област | Лъгадинско поле |
| Надм. височина | 98 m |
| Население | 7259 души (2001 г.) |
| Покровител | Петка Римлянка[1] |
| Пощенски код | 613 00 |
| Телефонен код | 23430 – 4 |
| Официален сайт | www.lagadas.gr |
| Лъгадина в Общомедия | |
Лъгадина или Лагадина, понякога Лъгадин или Лагадин (изписване до 1945 година: Лѫгадина; на гръцки: Λαγκαδάς, Лангадас, на турски: Langaza, Лангаза), е градче в Егейска Македония, Гърция, център на дем Лъгадина (Лангадас) в административна област Централна Македония. Градът е център и на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.
География
[редактиране | редактиране на кода]Лъгадина е разположен в центъра на Лъгадинското поле на север от Лъгадинското езеро (Корония) на 20 километра североизточно от Солун.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Етимологията и на трите имена – българското Лъгадина, турското Лангаза и гръцкото Лангадас идва от стробългарската дума лѫгъ (лонг), гористо влажно място.[2][3] Името е споменато за пръв път около 900 година.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През март 1430 година султан Мурад II се установява в Лъгадина и оттам ръководи последния щурм срещу Солун, сложил край на осемгодишната обсада на града и поставил началото на османското му управление.[5] В града е запазен османски хамам от първата половина на XVI век.[4]
В XIX век Лъгадина е паланка, населена предимно от българи гъркомани и турци, център на каза в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лангадес (Langadès) живеят 720 гърци и мюсюлмани.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лангадина (Лангаза) е показан като паланка със 150 домакинства със 121 жители мюсюлмани и 493 жители българи.[7]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Лѫгадина (Лангаза) живеят 1500 българи християни, 525 турци, 15 евреи и 250 цигани.[8] Според Кънчов
| „ | Тепърва сѫ изложени на погръчанье българитѣ въ паланката Лѫгадина или Лангаза и село Лъгиново или Лайна. Въ тѣхъ мѫжското население е двоезично. Въ много семейства е въведенъ гръцкиятъ езикъ чрезъ смесени женитби, но и българскиятъ е още въ общо употрѣбление... Лѫгадина и Лѫгиново сѫ имали смесени бракове съ гръцкитѣ съседни села около Бешикъ. Забелѣзано е, че по-богатичкитѣ български селяни обичатъ да търсятъ жени отъ гръцки села. Щомъ влезе гръкиня въ българско семейство, тя налага своя езикъ на децата и кѫщата става двоезична.[9] | “ |
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъгадина има 800 жители българи патриаршисти гъркомани и 500 гърци, като в градчето има две гръцки училища.[10] Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Лангаза е предимно „славяноезично“ селище.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лъгадина е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12] В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Лъгадинска околия е назначен Михаил Думбалаков.[13] По-късно българските части са изтласкани от гръцките военни.[14]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война Лъгадина попада в Гърция. В 1913 година селото (Λαγκαδάς) има 2500 жители.[15] През 20-те години турското население на паланката се изселва и на негово място са настанени 2040 гърци бежанци.[16] В 1928 година Лъгадина е смесено местно-бежанско градче с 568 бежански семейства и 2193 жители бежанци.[17]
Името Лагадина носи улица в българската столица София (Карта).
Преброявания
[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 3600 души
- 1920 – 3329 души
- 1928 – 5152 души
- 1940 – 5859 души
- 1951 – 7645 души
- 1961 – 6752 души
- 1971 – 6707 души
- 1981 – 7589 души
- 1991 – 6280 души
- 2001 - 7215 души
- 2011 - 7764 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Към началото на XX век погърченото градче дава серия дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, от които най-виден е капитан Христос Дремлис. От Лъгадина е Зюбейде ханъм (1857 – 1923), майката на Ататюрк.
Литаратура
[редактиране | редактиране на кода]- Н.Сурин. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония
- Κοσμάς Ν.Β., Το γλωσσικό ιδίωμα του Λαγκαδά, ανάτυπον εκ του ΙΒ' τόμου των „Μακεδονικών“, Θεσσαλονίκη 1972.
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
- ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 31.
- ↑ Λαγκαδάς // Δήμος Λαγκαδά. Архивиран от оригинала на 2012-11-16. Посетен на 8 юни 2014.
- ↑ а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών – Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. VIII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 160.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 153.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 75.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196 – 197. (на френски)
- ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове: Преходи към националното в Гръцка Македония 1870 – 1970. София, „Сиела“, 2008. ISBN 978-954-28-0186-3. с. 69.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 670 и 860.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 125.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 185.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
