Майк Никълс
Майк Никълс Mike Nichols | |
американски режисьор продуцент и актьор | |
Майк Никълс (1958) | |
Роден | Михаел Игор Пешковски |
---|---|
Починал | 19 ноември 2014 г. |
Националност | САЩ |
Учил в | Чикагски университет |
Режисура | |
Активност | 1955 – 2014 |
Оскари | за режисура: 1967 „Абсолвентът“ |
Златен глобус | за режисура: 1967 „Абсолвентът“ най-добра комедия: 1967 „Абсолвентът“ |
Награди на БАФТА | за режисура: 1967 „Абсолвентът“ за най-добър филм: 1967 „Абсолвентът“ |
Семейство | |
Баща | Пол Никълс |
Майка | Бригит Никълс |
Съпруга | Патрисия Скот (1957-1960; развод) Марго Калас (1963-1974; развод) Анабел Дейвис (1975-1986; развод) Даян Сойър (1988-смъртта му) |
Деца | 3 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Майк Никълс в Общомедия |
Майк Никълс (на английски: Mike Nichols) е американски филмов и театрален режисьор, продуцент и комедиант от германо-руски произход.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Майк Никълс е роден като Михаел Игор Пешковски на 6 ноември 1931 г. в Берлин, Германия. Той е син на германката Бригите Ландауер и Паул Пешковски. Баща му е лекар, роден във Виена в семейството на богати руски евреи, които бягат от ужаса на Руската комунистическа революция през 1917 г. По майчина линия Никълс има родствена връзка с големия учен Алберт Айнщайн.
През 1938 г., когато нацистите започват арестите на евреи в Берлин, седемгодишният Михаел и тригодишният му брат Робърт са изпратени в САЩ при баща им, който е заминал няколко месеца по-рано. Майката се присъединява към тях през 1940 г. Семейството се установява в Ню Йорк, където бащата, под новото име Пол Никълс, успешно развива медицинската си частна практика, което позволява на семейството да живее в близост до Сентръл Парк, Манхатън.
През 1944 г. Майк Никълс става натурализиран гражданин на Съединените щати. След като завършва гимназия, той за кратко посещава Нюйоркския университет, но в крайна сметка го напуска. В началото на 1950-те години Никълс е студент по медицина в Чикагския университет, където обаче се увлича по театралното изкуство, поради което през 1954 г. напуска и този университет. Завръща се в Ню Йорк, където е приет в прославеното „Актърс студио“ и започва обучението си при гуруто в бранша Лий Страсбърг.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Започвайки кариерата си през 1950-те като комедиант в комедийното дуо „Никълс и Мей“, през следващите десетилетия Никълс се превръща в един от водещите режисьори на Холивуд. Четири пъти е номиниран за награда „Оскар“ за режисура, печелейки статуетката веднъж – за филма „Абсолвентът“ (1967), който превръща младия актьор Дъстин Хофман в звезда.[2] Сред останалите му хитови произведения са класиката „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ (1966), военната сатира „Параграф 22“ (1970), драмата „Силкууд“ (1983), романтичната комедия „Работещо момиче“ (1988), романтичната драма „Отблизо“ (2004) и политическата сатира „Войната на Чарли Уилсън“ (2007).
Успоредно с филмовата режисура Никълс е активен и на театралната сцена, режисирайки 22 постановки на Бродуей между 1963 и 2012 г. Той е сред малкото творци, печелили и четирите големи награди: кинонаградата „Оскар“, телевизионната награда „Еми“, музикалната награда „Грами“ и театралната награда „Тони“.[3]
Персонален живот
[редактиране | редактиране на кода]Майк Никълс е женен четири пъти; първите три завършват с развод, последният след смъртта му. [4]
Първият брак на Никълс е с Патриша Скот, те са женени от 1957 до 1960 г. Неговият втори брак е с Марго Калас, бивша „муза“ на поета Робърт Грейвс, от 1963 до 1974 г.[5][6] Двойката има дъщеря Дейзи Никълс. Третият му брак е през 1975 г. с Анабел Дейвис-Гоф, имат две деца Макс Никълс и Джени Никълс; завършва с развод през 1986 г.[7] Четвъртият му брак е с бившата водеща на „Добро утро, Америка“ и „Ей Би Си световни новини“ Даян Сойер, за която се жени на 29 април 1988 г. [8]
Нито една от жените му не е еврейка и децата му не са възпитани според религията, но се идентифицират като евреи.[9]
Никълс цял живот се интересува от арабски коне. От 1968 г. до 2004 г. той притежава ферма в Кънектикът и е известен коневъд. Той също така внася качествени арабски коне от Полша, някои от които се продават на рекордни цени.[10] Докато е в гимназията, той е бил инструктор в академията по езда „Клермон“ в Горен Уест Сайд на Манхатън и също така е „яздил на конни шоута в Чикаго.“ [11]
През 2009 г. Никълс подписва петиция в подкрепа на освобождаването на режисьора Роман Полански, който е задържан, докато пътува за филмов фестивал във връзка с обвиненията му в сексуално насилие през 1977 г., което според петицията би подкопало традицията на филмовите фестивали, като място да бъдат показвани „свободно и безопасно“ и че арестуването на режисьори, пътуващи до неутрални страни, може да отвори вратата „за действия, чиито последици никой не знае“.[12][13]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Никълс почива от сърдечен удар на 19 ноември 2014 г. в апартамента си в Манхатън.[14][15] По време на 87-те годишни награди на Академията на 22 февруари 2015 г. Никълс е представен в сегмента In Memoriam, в позицията на водещ.[16][17][18][19]Никълс оставя филма на Джон Фредерик Херинг-старши „Кон с младоженеца“ на сина си Макс. [20][21]
Когато Никълс умира, много знаменитости му отдават почит – Упи Голдбърг, Стивън Спилбърг, Том Ханкс, Мерил Стрийп, Кевин Спейси и Том Стопард.[22] На 8 ноември 2015 г. звезди и артисти се събират в сградата на IAC в Ню Йорк, за да отдадат почит на Майк Никълс. Домакини на частното събитие са Илейн Мей и Лорн Майкълс. Свирят Ерик Айдъл и Джон Клийз. Сред гостите са Мерил Стрийп, Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Натали Портман, Карли Саймън, Нейтън Лейн и Кристин Барански. [23]
През 2017 г., по време на Oscars Actress Roundtable с „Холивуд Рипортър“, Ейми Адамс, Натали Портман и Анет Бенинг говорят за влиянието, което Никълс е имал върху живота им.[24] През 2020 г. Уди Алън описва Никълс като „може би най-добрия комедиен режисьор, който някога е бил на сцената.“[25]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Режисьор
[редактиране | редактиране на кода]година | филм | оригинално заглавие | бележки |
---|---|---|---|
1966 | Кой се страхува от Вирджиния Улф? | Who's Afraid of Virginia Woolf? | номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“ за режисура |
1967 | Абсолвентът | The Graduate | награда „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА за режисура |
1970 | Параграф 22 | Catch-22 | |
1971 | Плътското познание | Carnal Knowledge | |
1973 | Денят на делфина | The Day of the Dolphin | |
1975 | Богатството | The Fortune | |
1983 | Силкууд | Silkwood | номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“ за режисура |
1986 | Изпепелени сърца | Heartburn | |
1988 | Билокси блус | Biloxi Blues | |
1988 | Работещо момиче | Working Girl | номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“ за режисура |
1990 | Поздрави от Холивуд | Postcards from the Edge | |
1991 | Относно Хенри | Regarding Henry | |
1994 | Вълк | Wolf | |
1996 | Клетка за птици | The Birdcage | |
1998 | Първични цветове | Primary Colors | |
2000 | От коя планета си? | What Planet Are You From? | |
2004 | Отблизо | Closer | номинация за „Златен глобус“ за режисура |
2007 | Войната на Чарли Уилсън | Charlie Wilson's War |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mike Nichols (I) (1931 – 2014), IMDb.com.
- ↑ Номинации и награди
- ↑ EGOT Winners // Biography.com. Посетен на 10 март 2015.
- ↑ Mike Nichols - obituary // The Daily Telegraph. November 20, 2014.
- ↑ Daisy and Jenny Nichols: Director Mike Nichols' Daughters "Daily Entertainment News" online webzine, November 20, 2014
- ↑ New Yorker essayist Alastair Reid obituary The Guardian newspaper, publish date September 24, 2014
- ↑ Bloom, Nate. American Olympic Medal Hopefuls // InterfaithFamily.com, February 2, 2010. Nichols and his third wife, Annabel Davis-Goff, who were married between 1975 and 1986, had two children: a daughter, Jenny, now around 32, and a son, Max, now 35. Davis-Goff is of Irish Protestant background and she has become a well known novelist in the last two decades.[неработеща препратка]
- ↑ Award-Winning Director Mike Nichols Dies At 83 // National Public Radio NPR, November 20, 2014. Посетен на November 21, 2014.
- ↑ Tampa Jewish Federation: "Jews in the News: Mike Nichols, Yael Grobglas and Dominic Fumusa" retrieved March 18, 2017 |"Nichols told Pogrebin that his parents were not religious observant at all. He said he was connected to his Jewish heritage, but did not practice Judaism or any other religion. His three children, he told her, were not raised in any faith. Despite their secular upbringing, Nichols said, all three of his children ultimately came to see themselves as Jewish. Nichols told Pogrebin that his daughter, Jenny, once said to him, "In the end you pick Jewish because it is harder."
- ↑ They Sell Horses, Don't They? Not the Spectacular Way Mike Nichols Does It // People. June 7, 1976. Посетен на November 21, 2014.
- ↑ McCarten, John. November 12, 1960 Nichols, May and Horses // The New Yorker ("Animals"). Sep 4, 2023. с. 9–10.
- ↑ Le cinéma soutient Roman Polanski / Petition for Roman Polanski - SACD // 2012-06-04. Архивиран от оригинала на 2012-06-04. Посетен на 2023-10-19.
- ↑ Release Polanski, demands petition by film industry luminaries // The Guardian, September 29, 2009. Архивиран от оригинала на June 28, 2019. Посетен на June 12, 2019.
- ↑ Staff. Mike Nichols, Graduate director, dies at 83 // BBC News. November 20, 2014. Посетен на November 20, 2014.
- ↑ Dennis McLellan. Mike Nichols, groundbreaking director of 'The Graduate,' dies at 83 // Los Angeles Times. November 20, 2014. Посетен на November 20, 2014.
- ↑ Which Dead Celebrity Will Anchor The Oscars "In Memoriam" Montage? // 22 February 2015. Посетен на 28 July 2018.
- ↑ Oscars 2015: Watch In Memoriam Tribute with Robin Williams // February 22, 2015. Посетен на 28 July 2018.
- ↑ Oscars 2015: In Memoriam - Oscars 2015 - 87th Academy Awards // 20 February 2016. Архивиран от оригинала на February 20, 2016. Посетен на 28 July 2018.
- ↑ Which Fallen Star Will Anchor This Year's Oscars 'In Memoriam' Segment? // Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 2023-10-19.
- ↑ 'The Graduate' Director Mike Nichols Excellent Estate Planning // 13 February 2015. Архивиран от оригинала на 2020-08-04. Посетен на 2023-10-19.
- ↑ Mike Nichols' Will // Посетен на 28 July 2018.
- ↑ Mike Nichols: Stars pay tribute to director // BBC News. November 21, 2014. Посетен на May 10, 2020.
- ↑ Starry Group Pays Tribute to Late Director-Producer Mike Nichols // May 10, 2020.
- ↑ Archived at Ghostarchive and the Wayback Machine: THR Full Oscar Actress Roundtable: Emma Stone, Natalie Portman, Taraji P. Henson, & More // Посетен на May 10, 2020.
- ↑ 'Life Isn't Everything' Review: A Rare Rapport With Actors // The Wall Street Journal, January 3, 2020. Посетен на March 18, 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
|
|