Минимализъм

Минимализмът е течение в съвременното изкуство, възникнало като продължение на модернизма и добило отчетливост към края на 50-те години на 20 век. Неговата основна идея се предава с формулата „По-малкото е повече“ („Less is more“), популяризирана от Мис ван дер Рое. Проявления на минимализма като естетика се наблюдават във всички познати видове изкуства. Ричард Волхайм е един от първите критици, които дават определения за 'минималното изкуство'[1]

Проявления и представители

[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурата на модернизма оказва особено силно влияние в оформянето на минимализма като естетика, започвайки още с издигнатия от Адолф Лоос лозунг „орнаментът е престъпление“. Домът „Витгенщайн“ е пример за нейното съзнателно следване. Минималистичната архитектура се стреми да сведе до минимум декоративните и естетически елементи, които изграждат обектите. Като изкуство този вид архитектура се характеризира с основни геометрични форми и малко линии и детайли.

За предшественици на минимализма в живописта се сочат Казимир Малевич и Ад Райнхард. Като влиятелно течение минимализмът се появява в САЩ и е тълкуван като реакция срещу абстрактния експресионизъм[2]. Най-силно изразени са характеристиките на минимализма през 70-те, макар че и до днес тази концепция все още продължава да оказва влияние върху съвременната култура.

Нагласите в японското изкуство, най-вече градините и хайку стихотворенията днес се считат за важен фактор в развитието на минимализма.

  1. Wollheim R., Minimal Art, Arts Magazine (January 1965): 26 – 32. Repr. in On Art and the Mind.
  2. Minimal Art: A Critical Anthology, Gregory Battcock (Ed.), U. of California press, 1968.