Паоло Роси

Паоло Роси
Роси през 2007 г.
Лична информация
Роден	23 септември 1956 г. Прато, Италия
Починал	9 декември 2020 г. (64 г.) Рим, Италия
Ръст	178 см
Пост	Централен нападател
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1973–1975 1975–1976 1976–1979 1979–1980 1981–1985 1985–1986 1986–1987 Общо: Ювентус Комо * Виченца Перуджа * Ювентус Милан Елас Верона 0 6 94 28 83 20 20 251 (0) (0) (60) (13) (24) (2) (4) (103)
Национален отбор
1977–1986 Италия 48 (20)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор.
Паоло Роси в Общомедия

Паоло Роси (на италиански: Paolo Rossi) е бивш италиански футболист, централен нападател. През 1982 г. извежда Италия до спечелването на Световна купа, като вкарва шест гола, с което печели „Златната обувка“ за голмайстор и „Златната топка“ за най-добър играч на първенството. Също през 1982 г. е награден със „Златната топка“ за играч № 1 в Европа.

Паоло Роси е роден на 23 септември 1956 г. в квартал Санта Лучия на град Прато. Играе в отборите на „Комо“, „Виченца“, „Перуджа“, „Ювентус“, „Милан“ и „Верона“.

През 1979 г., играейки за „Перуджа“, Паоло Роси е дисквалифициран за 2 години, заради участие в измами, свързани с играта на тотализаторите.^[1] През 1982 г. в навечерието на световното първенство Италия няма по-добър централен нападател и Роси е върнат в националния отбор. Въпреки продължителното спиране на състезателната дейност, завършило само месец преди турнира, Роси навлиза във форма в предварителната група и се изявява максимално в следващите етапи: в четвъртфиналната група вкарва хеттрик срещу Бразилия за победата с 3:2, на полуфинала – 2 гола на Полша и донася победата с 2:0, която класира Италия за финала; на финала открива резултата срещу Западна Германия за победата с 3:1 и става световен шампион с отбора на Италия. Така с 6 гола Паоло Роси печели „Златната обувка“ за голмайстор на първенството и „Златната топка“ за най-добър играч на шампионата. Същата година е награден и със „Златната топка“ на списание „Франс Футбол“ за най-добър футболист в Европа.

Връщайки се в „Ювентус“, той влиза в триото на ударния екип на отбора от Торино, заедно с Мишел Платини и Збигнев Бонек. Печели КНК с „Ювентус“ през 1984, Суперкупата (1984), и Европейската купа през 1985 година.

Кралят на футбола Пеле е определил Роси като един от 100-те най-добри велики живи играчи през март 2004 г.

Почива на 9 декември 2020 г. от рак на белия дроб.^[2]

Паоло Роси има 48 мача и 20 отбелязани гола за националния футболен отбор на Италия. На клубно ниво има 251 мача и 103 гола. ^[3]

п б р Италия – световен шампион 1982 (3-та титла)   · 1 Дзоф  · 2 Барези · 3 Бергоми · 4 Кабрини · 5 Коловати · 6 Джентиле · 7 Ширеа · 8 Виерховод · 9 Антоньони · 10 Досена · 11 Марини · 12 Бордон · 13 Ориали · 14 Тардели · 15 Каузио · 16 Конти · 17 Масаро · 18 Алтобели · 19 Грациани · 20 Роси · 21 Селваджи · 22 Гали ·  Треньор: Енцо Беарцот