Римска колония

Вижте пояснителната страница за други значения на колония.

Колония (на латински: colonia; мн. ч.: coloniae) по време на Древен Рим е планирано изградено селище извън столицата Рим и територия с такива селища, в повечето случаи завоювана чрез война.

По време на Римската република има 2 вида колонии в Италия:

  • coloniae civium Romanorum, в която са заселват римски граждани, които запазват римското си гражданство и получават чрез жребий късче земя;
  • coloniae Latinae, чиито жители имат „латинско“ гражданство, могат да живеят в Рим и да получат римско гражданство.

Към края на Републиката се уреждат първите колонии извън Италия за оземляване на безземлените граждани на столицата и ветераните.

По време на Империята съществуват т.нар. „Titularcolonien“, което означава вече съществуващи градове, които получавали правото на колония. В началото жителите на една Colonia civium Romanorum са били освободени от данъци, което по-късно не съществувало.

Примери за колонии по време на Римската империя:

Колониите не трябва да се бъркат с римските провинции.