Ритъм енд блус

Ритъм енд блус
Стилистични корениБлус, госпъл, джаз
Културни корениСАЩ, 40-те години на XX век
Типични инструментитромпет, саксофон, хармоника, барабани, пиано и китара
Популяризиране40-те години на XX век
Ритъм енд блус в Общомедия

Рѝтъм енд блу̀с (на английски: rhythm and blues, английско произношение: /ˈri-thəm ən(d) ˈblüz/), съкратено арендби,[1] среща се и като аренби[2] и ар ен би,[3][4] регламентирано изписване: арендби,[5] е музикален жанр, възникнал от афроамериканската музика на основата на блуса след Втората световна война[6] в САЩ.

Арендби музиката комбинира джаз, госпъл и блус влияния, първоначално представяни от афроамериканските изпълнители.

Начинът на свирене и пеене на арендби изпълнителите е посрещнат остро от обществеността през 40-те години на XX век, притеснени заради пагубното му влияние върху младежката публика.[6]

B своите първи прояви, през късната половина на 40-те години на XX век, ритъм енд блус се е свирил от малки групи, съставени от четирима или петима музиканти; обикновено бас, барабани, един или два саксофона и вероятно ритъм китара или пиано. През 1951 г. този стил бил също наричан рокендрол. Този стил бил силно повлиян от джаза, джъмп блуса и госпъла. Джазът от своя страна бива повлиян от арендби музиката. Комбинацията от ритъм енд блус, блус и госпъл с бибоп довела до обособяването на хард боп музиката.

Съвременни изпълнители

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Пернишка, Емилия и др. Речник на новите думи и значения в българския език. Наука и изкуство, 2010. ISBN 9789540203225. с. 45.
  2. Значение на думата в rechnik.chitanka.info // rechnik.chitanka.info. Посетен на 29 януари 2022.
  3. Нова хип-хоп война у нас – Труд // trud.bg. Посетен на 29 януари 2022.
  4. Авторско право върху музикални произведения – Silvermind Records // silvermindrecords.com. Архивиран от оригинала на 2022-01-28. Посетен на 29 януари 2022.
  5. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 9789540127019. с. 52, 54, 159.
  6. а б Норман, Филип. Ролинг Стоунс. София, Еднорог, 1998. ISBN 954-9745-01-5. с. 28 – 29.