Селце (община Маврово и Ростуше)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Селце.
Селце Селце | |
— село — | |
Църквата „Свети Илия“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Положки |
Община | Маврово и Ростуше |
Географска област | Мала Река |
Надм. височина | 1357 m |
Население | 0 души (2002) |
Пощенски код | 1250 |
Селце в Общомедия |
Селце или Селци, известно и като Селце Река (на македонска литературна норма: Селце), е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Мала Река високо в планината Бистра на Ядовска река.
История
[редактиране | редактиране на кода]В османо-турски документи от втората половина на XV век Селце е отбелязано като напуснато от жителите си село.[2]
В XIX век Селце е българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В църквата „Свети Илия“ в Селце работят Дичо Зограф и синът му Аврам Дичов. Дичо е автор на иконостаса със сцени от Стария Завет и стенописите.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Селце (Seltzé) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 163 българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Селце има 420 жители българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селце (Река) е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 80 къщи.[6]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Селце има 20 сръбски къщи.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Селце има 640 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[8]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Селце Река има 61 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи (от 1898 г.).[9]
В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски войски и след Междусъюзническата война в 1913 година то остава в Сърбия. През август 1914 година е арестуван от новите сръбски власти 92-годишният старец Лазар, защото заявява, че той и всички жители на тези краища са българи и като българи ще умрат.[10]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Река Селце като българско село.[11]
По време на Втората световна война селото е в италианската окупационна зона и пострадва от окупационните власти. На 15 декември 1942 година, секретарят на българското външно министерство Димитър Шишманов протестира пред италианския пълномощен министър Масимо Маджистрати относно албанските изстъпления над българите в Тресонче, Селце и околностите.[12]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[13]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Селце
- Апостол Попбожинов Чибуков (? – 1923) предприемач и общественик,[14] деец на Галичко-Реканското благотворително братство в 1915 година[15]
- Васил Георгиев (1897 – 1952), български политик, кмет на Видин
- Вело Негрев, български възрожденски общественик
- Велян, български възрожденски архитект и строител
- Илия Ненчов (? – 1879), български зограф
- Методий В. Македонски, български публицист
- Наум Илиев, български зограф
- Ненчо Илиев, български зограф
- Саве Попбожинов Чибуков (? – 1894), български зограф
- Стефан Богоев, български революционер, войвода от ВМОРО през 1903 година, имигрант във Видин[16]
- Филип Томов Огнянов, български общественик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 4 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-06-20 в Wayback Machine.
- ↑ Тодоровски, Глигор. „Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна“, Скопје 1970, стр. 16-17
- ↑ Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 437.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Билярски, Цочо В. Македонски Мартиролог, София, 2005 г., с. 79.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. София, 1929.
- ↑ Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Парцел 49 // София помни. Посетен на 13 август 2021 г.
- ↑ Галичко-Реканско благотворително братство "Йоан Бигорски" - "Устав, Протокол, Организация и Цел", София, 1934 година // Онлайн библиотека „Струмски“.
- ↑ Вълчев, Генади. Македонските българи във Видин. Видин, 2003. ISBN 954-762-011-8. с. 11.
|