Семьон Лавочкин
| Семьон Лавочкин Семён Ла́вочкин | |
| руски съветски авиоконструктор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | Москва, Русия |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Учил в | Московски държавен технически университет „Бауман“ |
| Техника | |
| Област | Авиоинженерство |
| Семьон Лавочкин в Общомедия | |
Семьон Алексеевич Лавочкин (на руски: Семён Алексе́евич Ла́вочкин) e руски съветски авиационен инженер.
Член-кореспондент е на Академията на науките на СССР от 1958 година. Генерал-майор от инженерно-техническите войски, два пъти Герой на социалистическия труд (1943[1], 1956), лауреат на Сталинска награда.
Роден е през 1900 година в Смоленск, Русия. През 1917 г. завършва училище със златен медал и постъпва в армията. През 1920 г. направо от Червената армия постъпва в Московското висше техническо училище, което завършва през 1927 година.
От 1935 г. е главен авиоконструктор. Под негово ръководство са създадени изтребителте ЛаГГ-3, Ла-5, Ла-7 и редица техни модификации, които изиграват важна роля през Втората световна война. След войната работата му е посветена на развитието на реактивната авиационна техника. Създаден от Конструкторско бюро „Лавочкин“ самолет първи в СССР достига скоростта на звука. През 1954 г. работи над създаването на крилата ракета „Буря“.
Депутат във Върховния съвет на СССР. Награждаван с орден „Ленин“ (3 пъти), други ордени и медали.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Указ Президиума Верховного Совета СССР «О присвоении звания Героя Социалистического Труда товарищу Лавочкину С. А.» от 21 июня 1943 года // Ведомости Верховного Совета Союза Советских Социалистических Республик : газета. — 1943. — 3 июля (№ 24 (230)). — С. 1
|
