Слимница

Тази статия е за нестрамското село. За другото костурско село вижте Слимнища. За други значения на Сливница вижте Сливница (пояснение).
Слимница
Τρίλοφος
— село —
Църквата „Свети Атанасий“
Църквата „Свети Атанасий“
Гърция
40.4598° с. ш. 20.8739° и. д.
Слимница
Западна Македония
40.4598° с. ш. 20.8739° и. д.
Слимница
Костурско
40.4598° с. ш. 20.8739° и. д.
Слимница
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областНестрамкол
Надм. височина1150 m
Население1 човек (2021 г.)
ДемонимСлимничени
Слимница в Общомедия

Слѝмница или книжовно Слѝвница (на гръцки: Τρίλοφος, Трилофос, катаревуса: Τρίλοφον, Трилофон, до 1950 година Σλήμνιτσα, Слимница,[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 километра западно от Костур, в южното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица на левия бряг на река Бистрица. Разположено е близо до гръцко-албанската граница на височина 1150 m[2] между върховете Конопица (1334 m) и Порос (1202), известен и като Свети Христофор, по името на старата църква, съществувала там преди Гражданската война (1946 – 1949).[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Произход на селото

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано от християнско славянско население от Епир и днешна Албания. Според преданията на старите слимничени Вангел Пържинков, Пандо Главиновски, Чомо Терзицки, Вангеле Синатковски, записани след Гражданската война в Гърция, повечето от семействата на селото произхождат от Епир и от днес албанските села Чета, Ситница, Видово и други.[4]

Изселване в Брацигово и Ковачевица в XVIII век

[редактиране | редактиране на кода]

Около 1770 или в 1791 година много жители на Слимница и съседните Омотско и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[5][6] Омотчени, слимничени и орешчени пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничени са бичкиджии, омотчени – дюлгери, а орешчени – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват Габер махала.[7] Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.[8] От Слимница са видните представители на Брациговската архитектурно-строителна школа Никола Троянов (1775 - 1862) и Петър Чомпъл (около 1746 – ?).[5]

От Слимница произлизат брациговските родове Кънчеви, Янкови, Ликоманови, Шишкови, Троянови, Ценови, Сокерови, Търпоманови, Терзикини, Прекумови, Чомпалови, Джамбазови, Дългъчеви, Петлешкови, Вълеви, Недялкови, Кьослеви, Чомови.[9]

Семейства от Слимница, заедно с омотчани и добролищани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[10]

Слимница в XIX век

[редактиране | редактиране на кода]
Икона на Светите Трима йерарси от Слимница

В края на XIX век Слимница е голямо българско село в Костурската каза на Османската империя, едно от петте яновенски села. Църквата „Успение Богородично“ в Горната махала е от 1843 година, а „Свети Атанасий“ в Долната от 1872 година.[3] В 1880 година има двеста семейства.[3] В 1878 година след Гръцкото въстание в Македония заедно със съседното Пилкати селото е разгромено от албанските банди на Абидин. Много от жителите му се изселват в Костур, а след като Тесалия е предадена на Гърция в 1881 година, се заселват в Мега Кесерли и Трикала.[3] Според Сребрен Поппетров до към 1915 година двете корчански български села Бобощица и Дреново се сродяват само помежду си и със селяни от Слимница, като обичаите и говорът на слимничани е като тези в Бобощица и Дреново.[11]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слимница е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак със 130 къщи.[12]

В началото на XX век цялото население на Слимница е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сливница има 400 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[13]

Гръцка статистика от 1905 година представя Сливница като гръцко-турско село с 94 жители гърци и 480 турци.[14] Според Георги Константинов Бистрицки Слимница преди Балканската война има 40 български къщи.[15]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Слимница в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[16]

В началото на XX век в района действа албанската чета на Сали Бутка, който събира пари и добитък от Яновени, Пилкати, Слимница и Тухол.[17]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Слимица има 80 къщи славяни християни.[18] В 1928 година в селото има само трима гърци бежанци. Политическите убийства са три.[19] В 1924 година в селото на хълма на границата между двете махали е построена каменна училищна сграда, запазена и до днес, с финансовата подкрепа на Алексиос Самарас, търговец на дървен материал във Волос. Строители на сградата са майстори арванити от село Щика в Колония. В 1928 година в училището на Слимница има 68 деца, а в детската градина - 22.[3] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Омотско, Пилкати и Яновени.[20]

По време на Гражданската война селото пострадва силно и на 27 юли 1947 година е напуснато от жителите си.[3] Църквата „Успение Богородично“ е полуразрушена.[3] След войната властите не позволяват на избягалите в по-сигурните полски села слимничени да възстановят селото.[2]

В 1950 година селото е прекръстено на Трилофос. С декрет от 16 декември 1953 година землището на Слимница е присъединено към това на Тухол.[2]

В Слимница са запазени каменна чешма на входа на селото, както и останките от манастира „Свети Йоан Предтеча“ на самата граница в посока Аръз и параклисът „Свети Христофор“.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 567[2][21] 612[2][22] 366[2] 343[2] 23[2] 31 6 1

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Слимничани

Слимница - традиционен строителен център, дава много представители на Брациговската строителна школа, като най-известните са Никола Троянов (около 1775 – 1862), автор на известната църква „Св. св. Петър и Павел" в град Сопот и на църквата „Свети Никола" в град Карлово, и Петър Чомпъл (около 1746 – ?), автор на „Свети Теодор Тирон“ в Радилово[5] и на „Света Неделя“ в Батак.[23] От Слимница са гръцките революционери Никола Белов (Николаос Белос) и Васил Костов Георгиев (Василис Георгиу Фармакис), участници в Гръцкото въстание в Македония в 1878 година.[3] Гъркоманското село дава и няколко дейци на гръцката пропаганда в Македония в началото на XX век. Сред последните родени в селото, преди запускането му са Михо Терзицки (Михалис Раптис, 1931 - ?),[24][25][26] фолклорист и филолог и Христос Мецкас (р. 1936), румънски футболист.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. (на македонска литературна норма)
  • Μιχάλης, Ράπτης Αλ. Τα μαρτυρικά Γραμμοχώρια της Καστοριάς (Σλίμνιτσα, Μονόπυλο, Γιαννοχώρι, Λειβαδοτόπι, Καλή Βρύση). Αθήνα, Ιδιωτική Έκδοση, 1997. (на гръцки)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 42. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г д е ж з и Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 23 декември 2015.
  4. ↑ Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. с. 12. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ а б в Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  6. ↑ Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 4.
  7. ↑ Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
  8. ↑ Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 6.
  9. ↑ Дамянова, Екатерина. Прадедите ни // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.
  10. ↑ Тилев, Жеко. Ковачевица // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  11. ↑ Петровъ, Сребренъ п. Български села въ Албания // Отецъ Паисий VI (2-3). София, февруарий-мартъ 1933. с. 73.
  12. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  14. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Trilofos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  15. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  16. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  17. ↑ Η Ιστορία του Πεύκου // Pefkos.gr. Посетен на 26 януари 2021 г.
  18. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  19. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Trilofos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  20. ↑ Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. p. 40. Посетен на 24 декември 2015 г. (на английски)
  21. ↑ Според Тодор Симовски данните се отнасят за Слимнища.
  22. ↑ Според Тодор Симовски данните се отнасят за Слимнища.
  23. ↑ Култура // Община Брацигово. Архивиран от оригинала на 2008-09-17. Посетен на 23 декември 2015.
  24. ↑ Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. с. 5. (на македонска литературна норма)
  25. ↑ Ράπτης, Μιχάλης Αλ. (1931-) // Project ΑΣΕλΊς. (на гръцки)
  26. ↑ Σελίδες για την Εθνική Αντίσταση // Ριζοσπάστης, 7 Σεπτέμβρη 2003. Посетен на 9 януари 2024 г. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Слимница&oldid=12349980“.