Сушица (община Ново село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.
| Сушица Сушица | |
| — село — | |
_(4).jpg) „Свети Георги“ (1983 - 1984) | |
  Сушица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Ново село |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 214 m |
| Население | 1811 души (2002) |
| Пощенски код | 2434 |
| Телефонен код | 034 |
| МПС код | SR |
| Сушица в Общомедия | |
Сушица (на македонска литературна норма: Сушица) е село в община Ново село на Северна Македония. Населението му е 1811 души (2002).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Струмишкото поле на малката Сушичка река или Пресветица, извираща от Огражден.
История
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
През Средновековието Сушица се споменава в грамота на Хрельо, с която той я дарява на Хилендарския манастир.[1] Селото се споменава с днешното си име Сушица и в една грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[2]
По време на Османското владичество селото се превръща в чисто турско юрушко. По-късно става чифлик на богати струмишки бегове и постепенно в него отново се завръща българско население. Във втората половина на XIX век хайдутинът Костадин Банскалията, който действал с чета в Струмишко, принуждава един бей да продаде земята на чифликчиите си българи.
През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Зушица (Zouchitza) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 162 българи и 70 мюсюлмани.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 1300 жители, от които 1140 българи християни и 160 турци.[4]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 784 българи патриаршисти гъркомани. Там функционира гръцко начално училище.[5]
Селото е освободено и влиза в границите на България през октомври 1912 година по време на Балканската война. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Сушица живеят 224 турци, а останалите жители на селото са българи.[6]
След Първата световна война селото попада в Сърбия (КХС). Турското му население се изселва и на негово място са заселени българи от планинското село Барбарево, както и бежанци от Егейска Македония - Кукушко и Костурско. В 1971 година селото има около 1750 жители а в началото на 1981 година - 1940. Според преброяването от 2002 година селото има 1811 жители.[7]
Автор на иконите в църквата „Свети Георги“ (1932 - 1933 година) в селото е видният български зограф Гаврил Атанасов.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1808 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Днес Сушица брои около 2500 жители и е второ по големина в община Ново село.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сушица
Неша Петрова Янкова (1917 – ?), български математик[9]
Христо (Христос), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Општина Ново Село. Сушица, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927081640/http://www.novoselo.gov.mk/mk/tourism/viewAttraction.aspx?id=5, посетен на 13 юли 2007
- ↑ Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 297.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1940— 1941
- ↑ Χρήστος (3) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.
| ||||||||||||||||
