Съюзници във Втората световна война

Съюзниците във Втората световна война се нарича военно-политическият съюз, обединил противниците на Страните от Оста през Втората световна война. Съюзът популярно е наричан още Антихитлеристка коалиция или Антифашистка коалиция.

Участниците в Каирската конференция (от ляво надясно): Чан Кайшъ, Рузвелт и Чърчил

Преди и в началото на войната

[редактиране | редактиране на кода]

Съюзът между Великобритания, Франция и Полша е създаден по силата на гаранциите, които двете Велики сили дават за териториалната цялост на Полша през март 1939 г. Ако Германия нападне Полша, другите две са длъжни да обявят война на Германия и така да защитят своя съюзник. Затова когато такова нападение действително е предприето (1 септември 1939 г.), Великобритания и Франция обявяват война на Германия (3 септември), с което реално започва Втората световна война. Австралия и Нова Зеландия се включват веднага, следвайки Великобритания. Южноафриканският министър-председател Бари Херцог отказва да обяви война, което довежда до сриването на неговото коалиционно правителство на 6 септември. Новият министър-председател Жан Смутс обявява война същия ден. Канада обявява война на Германия на 10 септември. На 17 септември СССР напада Полша от изток, а на 30 ноември атакува Финландия. През 1940 г. към СССР са присъединени Естония, Латвия, Литва и части от Румъния.

Този съюз е кратковременен, защото Полша е окупирана от германски и съветски войски след по-малко от месец, а Франция капитулира на 22 юни 1940 г. след кратка битка (виж Битката за Франция).

Рузвелт и Чърчил след подписването на Атлантическата харта, август 1941 г.

През 1941 г.

[редактиране | редактиране на кода]

След нападението на Германия над СССР на 22 юни 1941 г., още на 12 юли 1941 г. Великобритания и СССР подписват договор за военно сътрудничество, според който Великобритания се ангажира да снабдява СССР с най-необходимите продукти, техника и боеприпаси срещу Германия.[1] Великобритания е начело с Уинстън Чърчил, а СССР начело с Йосиф Сталин. Чърчил не е склонен да задълбочава „приятелството“ си със Сталин, но президентът на САЩ Франклин Рузвелт настоява за политически договор, който да ангажира СССР за следвоенното демократично уреждане на света. Такъв се подписва само между Великобритания и СССР през март 1942 г. Отношенията между САЩ и Великобритания остават нерегулирани от договори, макар че двете държави подписват общи декларации за своите военни цели. Такава е Атлантическата харта от 14 август 1941 г., подписана от президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт и министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил. Създадена е съгласувана позиция на двете страни във Втората световна война.[2] След нападението на Япония над САЩ от 8 декември 1941 г., САЩ и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия са във война с Япония.[3]

Трите големи (или Велики сили): Великобритания, САЩ и СССР са естествени съюзници, но договорните отношения между тях са установени значително по-късно от реалното начало на тяхното сътрудничество.

Обединени нации срещу страните от Оста

[редактиране | редактиране на кода]

Антифашистката коалиция се разширява значително на 1 януари 1942 г., когато във Вашингтон към трите големи държави се присъединяват още 21. Те всички подписват Декларацията на Обединените нации (обединените нации са обединени от съюза си против Хитлер).[4] Освен САЩ, Великобритания и СССР се подписват още: Китай, Австралия, Белгия, Канада, Коста Рика, Куба, Чехословакия, Доминиканската република, Ел Салвадор, Гърция, Гватемала, Хаити, Хондурас, Индия, Люксембург, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Южна Африка и Югославия. Прави впечатление отсъствието на окупирана Франция, която по това време е съюзник на Германия (режимът Виши), а движението „Свободна Франция“ на Шарл дьо Гол още не е признато като страна в международните отношения.

През септември 1943 г. Италия подписва примирие с Антихитлеристката коалиция, а на 13 октомври обявява война на Германия, италианските войски още през септември 1943 г. започват активни бойни действия срещу германската армия както на италианска територия, така и на територията на окупираните дотогава от Италия територии в Югославия, Албания, Гърция и Франция, след което СССР, САЩ и Великобритания излизат с обща правителствена декларация, че признават статут на Италия на съвместно воюваща държава и правото на италианския народ да се бори за свободата си, на 23 август 1944 г. и на 8 септември 1944 г. съответно Румъния и България обявяват война на Германия, подписват малко по-късно примирия с Антихитлеристката коалиция и изпращат румънски и български войски на фронтовете в Югославия, Унгария, Чехословакия, Гърция и Австрия, където те започват активни бойни действия срещу германските войски.

Ръководителите на трите Велики сили в коалицията поддържат чести контакти и се срещат три пъти на конференции, в които обсъждат хода на войната и бъдещето на света: през ноември – декември 1943 г. в Техеран, през февруари 1945 г. в Ялта (на Кримския полуостров) и през юли 1945 г. в Потсдам (край Берлин). Опитите да се запази коалицията и след края на войната се провалят въпреки провежданите от 1945 до 1947 г. срещи на външните министри. Коалицията е съвпадение на интересите само за войната, предизвикана от агресията на Германия и след отпадането на заплахата бързо се разпада.

Хронология на присъединяване

[редактиране | редактиране на кода]
След нападането на Полша
След Странната война
След нападането на СССР
След атаката на Пърл Харбър
След подписването на Декларацията на Обединените нации
Конференцията в Ялта, февруари 1945 г.
След англо-американския десант в Нормандия
След съветската операция в Манджурия по договореност със западните съюзници
Победени държави подписали примирие с антихитлеристката коалиция на които е признат статут на съвместно воюваща страна

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Втора световна война. Кратка история. 1939 – 1945., С., с.665
  2. ↑ Втора световна война. Кратка история. 1939 – 1945., С., с.666
  3. ↑ Втора световна война. Кратка история. 1939 – 1945., С., с.667
  4. ↑ Христоматия по Най-нова обща история, С., 1988, с. 152 – 153
  5. ↑ Демократичната Федерална Република Югославия била създадена на 29 ноември, 1943, от югославските партизани.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Съюзници_във_Втората_световна_война&oldid=12316519“.