ФК „Дженоа“

Дженоа
Genoa Cricket and Football Club SpA
Прозвище	„Грифоните“ (The Griffin[1]) „Червено-сините“ (I Rossoblu) „Старият глупак“ (Il Vecchio Balordo)[2]
Основан	7 септември 1893 г.
Държава	Италия
Стадион	„Стадио Луиджи Ферарис“
Капацитет	36 599
Собственик	777 Партнърс
Президент	Алберто Зангрило
Старши треньор	Алберто Джилардино
Първенство	Серия А
2023/24	11-то
Уебсайт	Официален сайт
Екипи и цветове
Домакин Гост Трети екип
ФК „Дженоа“ в Общомедия

„Дженоа Крикет енд Футбол Клъб“ (Genoa Cricket and Football Club) е професионален футболен клуб от град Генуа, Италия.

Крикет и лекоатлетическата секция в клуба са създадени от пребиваващ в Италия англичанин – Джеймс Спенсли през 1893 г. Дженоа е известен с прозвището „Грифони“, поради животното, което се намира на герба на отбора. Това е най-старият футболен отбор в Италия.

Футболната част на клуба започва своето съществуване през 1897 г. Поради английския характер на отбора, първите екипи на отбора са с цветовете на Английския национален отбор. През същата тази година Дженоа се сдобива със собствен терен в кваратал Понте Карега. Не след дълго отборът изиграва и първата си среща срещу сборен отбор от играчи на Интернационал Торино и ФБК Торинезе.

Постепенно започва развитието на футбола в Италия – през 1898 г. се основава Италианска футболна федерация и се провежда първият официален турнир Италиански футболен шампионат. Дженоа е първият официален шампион. На 8 май 1898 г. те печелят това призвание след победа над Интернационал Торино с 3:1 след продължения. През следващата година Дженоа печели втората си поредна титла, като побеждава ФБК Торинезе с 3:1.

Същата година отборът сменя цвета на своите екипи – вертикално бяло-сини линии, известни като „бианкоблу“. През 1900 г. Дженоа установява тотална доминация в шампионата на Италия, след като печели своята трета поредна титла след победа над местния съперник Сампдория със 7:0. Дженоа прави нова смяна на екипите, като въвежда днешните червено-сини вертикални ивици, които им носят названието „рособлу". Следващите години Дженоа печели още една титла на Италия. Дженоа е първият италиански клуб, който изиграва среща с отбор от друга държава. Това се случва на 27 април 1903 г. в град Ница, Франция срещу местния отбор. Следващите години отборът бележи спад в своето представяне. Най-пагубният период за отбора през тези години е по време на Първата световна война, когато загиват няколко основни играчи на отбора и основателят му. В годините след Първата световна война отборът се налага като най-добрия северен отбор в Италия.

През сезон 1922/23, Дженоа печели титлата след победа над отбора на Лацио с 6:1. През следващата година отборът, предвождан от Джовани Де Пра, Луиджи Бурландо и Ренцо ди Вечи печели Скудетото за пореден път. С узурпирането на властта в Италия от Бенито Мусолини и фашисткия му режим, през 1928 г., отборът на Дженоа е принуден да се раздели с английските части от името си и е принуден да се преименува на „Genova 1893 Circolo del Calcio“.

През този период отборът се състезава в Европейската купа, като стига до четвъртфинал през 1928 г. и финал, който губи през 1929/30 г. Следващите сезони за отбора на Дженоа са с променлив успех – през 1936/37 година печелят Купата на Италия, но в първенството остават едва 6-и.

След края на Втората световна война, Дженоа престава да бъде водещ отбор и се превръща в отбор от средата на таблицата. През 1959/60 година отборът изпада в долна дивизия, но на следващата успява да се завърне в елита на Италианския футбол и да спечели Купата на Алпите през 1962 г.

През 70-те години на 20 век отборът се лута между различните дивизи на Италия. През 80-те години под ръководството на Луиджи Симони, Дженоа печели сребърните медали в първенството на Италия.

През 90-те години Дженоа се подвизава през по-голямата част от времето в Серия Б. През 2005 г. отбора печели промоция за Серия А, но е разследван за уреждане на последния мач от сезона с Венеция, от чието спечелване зависи промоцията на отбора. Федерацията на Италия преценява, че клубът е виновен по този казус и го изпраща да играе в Серия Ц1. В последващите години отборът печели поседователно промоции за всяка по-горна серия и през 2007 г. се завръща в Серия А.

Дженоа е многократен участник в европейските клубни турнири. Най-големият успех на отбора е достигането до полуфинал за Купата на УЕФА през сезон 1991/92.

• Серия А
  • Шампион (9): 1897/98, 1898/99, 1899/1900, 1901/02, 1902/03, 1903/04, 1914/15, 1922/23, 1923/24
  • Вицешампион (8): 1901, 1905, 1912/13, 1913/14, 1921/22, 1924/25, 1927/28, 1929/30
• Купа на Италия:
  • Носител (1): 1937
  • Финалист (1): 1940
• Серия Б:
  • Шампион (6): 1934/35, 1952/53, 1961/62, 1972/73, 1975/76, 1988/89
• Серия С/Серия С1:
  • Шампион (1): 1970/71 (група Б)

• Купа на УЕФА:
  • 1/2 финалист (1): 1991/92
• Купа Митропа:
  • Финалист (1): 1990
• Купа на Алпите:
  • Носител (3): 1962, 1964, 1991
• Англо-Италианска купа:
  • Носител (1): 1996

Към Юни 2024:

Вратари: Хосеп Мартинез; Никола Леали; Франц Щолц; Симоне Калвани; Даниеле Сомарива.

Защитници: Кони Де Виндер; Йохан Васкез; Алан Матуро; Матиа Бани; Джорджо Читадини (под наем от Монца); Алесандро Воляко; Аарон Мартин; Реджисиано Хапс (под наем от Венеция); Джед Спенс (под наем от Тотнъм); Стефано Сабели.

Халфове: Милан Бадел; Емил Боинен; Мортен Френдруп; Мортен Торсби; Руслан Малиновски.

Нападатели: Жуниор Месиас; Алберт Гудмундсон; Матео Ретеги; Витиня (под наем от Олимпик Марсилия); Давид Анкейе; Калеб Екубан.

Диего Милито; Тиаго Мота; Омар Милането, Марко Роси, Рафаеле Паладино, Марко ди Вайо; Ернан Креспо; Родриго Паласио; Кевин Строотман; Сократис Папастатопулос; Алесио Скарпи; Доменико Кришито; Джузепе Скули; Марко Бориело; Лусиано Фигероа; Матео Ферари; Джузепе Биава; Салваторе Бокети; Стефан ел Шаарауи; Бошко Янкович; Марко Амелиа; Матиа Перин; Емилиано Морети; Дарио Дайнели; Джандоменико Место; Андреа Ранокиа; Кахабер Каладзе; Лука Антонели; Рафиня; Лука Тони; Мигел Велосо; Юрай Куцка; Стефано Стураро; Антонио Флоро Флорес; Матиа Дестро; Едуардо; Себастиан Фрей; Кристиано Лупатели; Фернандо Белуши; Давиде Биондини; Алберто Джилардино; Лукас Прато; Чезаре Бово; Хуан Мануел Варгас; Матусалем; Андреа Бертолачи; Чиро Имобиле; Николас Бурдисо; Симе Вършалко; Рикардо Сентурион; Факундо Ронкалиа; Алесандро Матри; Кристиан Ансалди; Горан Пандев; Диего Пероти; Лукас Окампос; Джоавни Симеоне; Джузепе Роси; Кристиан Ромеро; Кшиштоф Пьонтек; Кристиан Сапата; Ласе Шоне; Валон Бехрами; Джанлука Скамака; Салваторе Сиригу; Федерико Маркети; Фелипе Кайседо; Джанлука Синьорини; Фулвио Коловати; Бранко; Томас Скурави; Карсол Агилера; Кристиан Панучи; Дан Петреску; Микеле Падовано; Винченцо Монтела; Мохамед Калон;

Джан Пиеро Гасперини; Освалдо Баньоли; Луиджи Симони; Роберто Донадони; Франческо Гуидолин; Чезаре Прандели; Луиджи Делнери; Алберто Малезани; Делио Роси; Джеймс Спенсли;

• Андрей Гълъбинов: 2017 – 2018

• Официален сайт
• Фенски сайт

п б р Серия А 2024/25 Аталанта (Бергамо) Болоня Венеция Верона Дженоа (Генуа) Емполи Интер (Милано) Каляри Комо 1907 Лацио (Рим) Лече Милан (Милано) Монца Наполи (Неапол) Парма Рома (Рим) Торино Удинезе (Удине) Фиорентина (Флоренция) Ювентус (Торино) Бивши Алесандрия Анкона Асколи Авелино Бари Бреша Беневенто Варезе Венеция Виченца Верона Каляри Кротоне Карпи Казале Катания Катандзаро Комо Кремонезе (Кремона) Фоджа Леко Леняно Ливорно Лукезе Мантова Месина Модена Новара Падова Палермо Парма Пескара Перуджа Пиаченца Пиза Пистоезе (Пистоя) Про Патрия Про Верчели Реджана Реджина Сиена СПАЛ (Ферара) Тернана (Терни) Тревизо Триестина (Триест) Чезена Свързани турнири Копа Италия Суперкопа Италиана Серия Б Серия Ц Серия Д Европейски УЕФА Шампионска лига УЕФА Лига Европа

Портал „Футбол“          Портал „Италия“