Хайнрих Рантцау

Хайнрих Рантцау Henrik Rantzau
хуманист, финансов и политически съветник на датските крале
Хайнрих Рантцау на 60 години с Елефантен-орден
Роден	11 март 1526 г. Федерална република Германия
Починал	31 декември 1598 г. (72 г.) Федерална република Германия
Герб
Семейство
Баща	Йохан Рантцау
Деца	Франц Рантцау Брайде Рантцау Герхард Рантцау Магдалена Рантцау Маргарета фон Рантцау
Хайнрих Рантцау в Общомедия

Хайнрих Рантцау (на немски: Heinrich Rantzau; Heinrich Ranzow; Pseudonym: Christianus Cilicius Cimber; * 11 март 1526 в дворец Щайнбург в Зюдерау; † 1 декември 1598 в дворец Брайтенбург) е благородник от Рантцау в Южен Шлезвиг-Холщайн, държавник, хуманист, географ, астролог, автор, финансов и политически съветник на датските крале и датски щатхалтер/„produx cimbricus“ (1556 – 1598) в кралската част на Шлезвиг-Холщайн. Наричан е „Кристианус Циликиус Цимбер“.

Той е най-големият син на Йохан Рантцау (1492 – 1565) и съпругата му племенницата му Анна Валстроп (ок. 1505 – 1582), дъщеря на Герт Валстроп († 1500) и Катерина Рантцау в Нойдорф.

Родът Рантцау принадлежи към най-богатите и влиятелни фамилии на Шлезвиг-Холщайн, през 16 и 17 век е собственик на ок. 70 имоти в страната.

Хайнрих започва на 12 години да следва в университет Витенберг. С по-макият му братовчед Даниел Рантцау (1529 – 1569) той посещава къщата на Мартин Лутер. От 1548 г. той и братовчед му са в свитата на Адолф I фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп в двора на император Карл V.

Крал Кристиан III прави младия Хайнрих през 1554 г. на кралски съветник и на 1 март 1556 г. също негов щатхалтер (produx) в херцогствата Шлезвиг и Холщайн.

Хайнрих Рантцау умира на 72 години на 1 декември 1598 г. в дворец Брайтенбург.

Хайнрих Рантцау се жени на 23 октомври 1554 г. за Кристина фон Хале (* 11 декември 1533 в дворец Раден; † 26 юли 1603 в дворец Брайтенбург), наследничка на Дракенбург и Ринтелн, дъщеря на Франц фон Хале-Дракенбург-Ринтелн (1509 – 1553) и Кристина Рамел († 1533). Тя има зестра четири тона злато, в над 400 000 гулден за заложени документи.^[1]

Те имат дванадест деца, седем сина и пет дъщери, от които седем умират след родителите си:^[2][3]

• Франтц Рантцау (* 28 август 1555; † 21 февруари 1612), господар на Шьонвайде, женен на 4 октомври 1584 г. за Анна Розенкрантц (* 12 май 1566; † 18 октомври 1618)
• Брайде Рантцау (1556 – 1618), 1602. г. щатхалтер на Копенхаген, женен 1579 г. за София Еириксдотер Розенкрантц
• Герд/Герхард Рантцау (* 18 октомври 1558, Зегеберг; † 18/28 януари 1627, Копенхаген), датски щатхалтер в кралската част на Шлезвиг-Холщайн (1600 – 1627), женен 1613 г. за Доротря фон Брокдорф († 1630)
• Магдалена Рантцау (* 22 ноември 1559; † 21 ноември 1635, Кил), омъжена 1573 г. за Клауз фон Алефелдт (1543 – 1616)
• Теодор Рантцау (1562 – 1573)
• Йохан, умира на 16 г. от чума като студент в Хайделберг
• Фридрих, на 30 г. на френска служба, нападнат, ограбен и убит от крадци
• Кай, умира от чума, на 29 г. на дипломатическа мисия
• Катарина Рантцау (1563 – 1587), омъжена на 28 януари 1582 г. за Фридрих фон Алефелдт (1551 – 1607)
• Олегард Рантцау (1565 – 1619), омъжена 1582 г. за Бенедикт фон Алефелдт (1546 – 1606)
• Елизабет Рантцау (* 4 юни 1567; † 1 януари/6 февруари 1646), омъжена на 7 май 1587 г. за Кай фон Рантцау (1566 – 1607)
• Маргарета фон Рантцау (* 18 октомври 1568; † 5 януари 1629), омъжена на 13 октомври 1583 г. за Балтазар фон Алефелд (1559 – 1626)

• Christianus Cilicius Cimber (= Heinrich Rantzau): Belli Dithmarsici descriptio. Basel: Regius 1570. Straßburg: Bernhard Jobin 1574. Wieder abgedruckt in Albert Krantz: Regnorum Aquilonarium Chronica. Frankfurt: Wechel 1575 and 1583. Neu herausgegeben, eingeleitet und übersetzt von Fritz Felgentreu, Schleswig: Landesarchiv Schleswig-Holstein 2005 ISBN 3-931292-78-9.
• ed. Theophilus Sylvius: Catalogus imperatorum. Antwerpen: Plantin 1580. Leipzig: Steinmann 1581. Leipzig: Deffner 1584. Dritte Ausgabe unter dem Titel Exempla quibus astrologiae certitudo comprobatur. Köln: Cholinus 1585.
• De somniis. Rostock: Myliander 1591, zuvor veröffentlicht in Rantzaus Epitaphia in obitum patris, Leipzig 1584, und in Michael Boiemus’ Historia de somniis eorumque eventibus, Wittenberg 1587.
• De conservanda valetudine. Leipzig: Steinmann 1576. Oft wiederaufgelegt und übersetzt. Erste deutsche Ausgabe VD 16 R 229, Weiss 3103, Leipzig Steinmann für Wittich, 1585.
• Commentarius Bellicus. Frankfurt a. M.: Palthenius 1595.
• Epitaphia in obitum patris. Leipzig: (Deffner) 1584.
• De origine Cimbrorum. 1594., Vorher abgedruckt in: Peter Lindeberg: Hedysmata. Hamburg: Steinbach 1592.
• Ranzovianum Calendarium. Hamburg: Wolff 1590. Vermehrte Zweitauflage: Diarium sive Calendarium Romanum (secunda editio). Wittenberg: Axinus 1593, auch unter dem Titel: Opusculum astronomicum. Wittenberg: Axinus 1593. Hamburg: Jandechius 1594. Hamburg: Lucius 1596. Leipzig 1596.
• Tractatus astrologicus. Frankfurt a. M.: Wechel 1593. Wittenberg: Meissner 1594.
• Cimbricae Chersonesi descriptio nova. Abgedruckt in E. J. v. Westphalen: Monumenta inedita rerum Germanicarum … I, Leipzig 1739. Neuausgabe mit deutscher Übersetzung von Hans Braunschweig in Heinrich Rantzau (1526 – 1598), Königlicher Statthalter in Schleswig und Holstein. Ein Humanist beschreibt sein Land. Ausstellungskatalog Schleswig: Landesarchiv Schleswig-Holstein 1999 (= Veröffentlichungen des Schleswig-Holsteinischen Landesarchivs. 64) 1999, ISBN 3-931292-57-6.

• Heinrich Handelmann: Rantzau, Heinrich. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 27, Duncker & Humblot, Leipzig 1888, S. 278 f.
• Dieter Lohmeier: Heinrich Rantzau. Humanismus und Renaissance in Schleswig-Holstein. Kleine Schleswig-Holstein-Bücher, Band 50, Heide (Boyens), 2000 ISBN 3-8042-0858-4
• Karl von Rantzau: Das Haus Rantzau: eine Familien-Chronik. J.G. Müller, Celle 1865, Digitalisat des Exemplars der Bayerischen Staatsbibliothek München
• Günther Oestmann: Heinrich Rantzau und die Astrologie. Ein Beitrag zur Kulturgeschichte des 16. Jahrhunderts Braunschweig 2004 (= Disquisitiones Historiae Scientiarum. Braunschweiger Beiträge zur Wissenschaftsgeschichte, 2) ISBN 3-927939-65-X
• Heinrich Rantzau (1526 – 1598) – Statthalter in Schleswig-Holstein. Ein Humanist beschreibt sein Land. Ausstellungskatalog Schleswig: Landesarchiv Schleswig-Holstein 1999 (=Veröffentlichungen des Schleswig-Holsteinischen Landesarchivs 64) 1999 ISBN 3-931292-57-6
• Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 126.
• Leo van de Pas: Genealogics.org.
• Genealogisches Handbuch des Adels, Gräfliche Häuser. 1988 582
• Ancestor List of HRH Bernhard Prince of The Netherlands, Verheecke, José. 590
• Kwartierstaat van Caitlin O'Connor-Veth , Veth, Drs. Arie.
• Ahnenliste 1998, Baudissin, Count Felix von. 2052
• Danmarks Adels Aarbog. 1930 40 – 1
• Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXII, Tafel 13.

• Heinrich Rantzau, CAMENA (lat.)
• Peter Zeeberg: Heinrich Rantzau (1526 – 98) and his humanist collaborators Архив на оригинала от 2021-02-12 в Wayback Machine.
• Peter Zeeberg: Heinrich Rantzau (1526 – 98) and his humanist collaborators – The examples of Reiner Reineccius and Georg Ludwig Froben. Архив на оригинала от 2021-02-12 в Wayback Machine.
• Henrik von Rantzau-Rantzau und Breitenburg, gen. Cilicius Cimber, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler
• Grafschaft Rantzau, barmstedt-geschichte.de
• Die Reichsgrafschaft Rantzau Архив на оригинала от 2007-10-23 в Wayback Machine., geschichte-s-h.de

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC Open Library PLWABN ICCU LIBRIS IdRef VIAF WorldCat