323 г. пр.н.е.
<< | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
323 (триста двадесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Македонската империя
[редактиране | редактиране на кода]- 10 юни – Александър Велики умира във Вавилон.
- Събрали се на спонтанно събрание войници обявяват Аридей за цар. За да се избегне открита битка между различните групи в армията и държава е постигната договорка ако бременната жена на Александър Роксана роди момче (както става), то да подели властта с Аридей, който получава политически важното име Филип III.[1]
- Извършва се „Вавилонската подялба“, която разпределя властта и отговорностите в империята след смъртта на Александър. Антипатър остава стратег отговарящ за Македония и Гърция. Пердика изпълнява ролята на върховен командващ в Азия, на когото всички сатрапи поне на теория трябва да се подчиняват. Кратер e назначен за prostates (пазител) на царете Филип, който е умствено немощен и на още неродения Александър IV Македонски. Разпределено е и управлението на сатрапиите – Египет е даден на Птолемей, Западна Мала Азия (Фригия, Ликия и Памфилия) са дадени на Антигон, Кападокия и Пафлагония са поверени на Евмен от Кардия, Тракия е поставена във властта на Лизимах и т.н.[2]
- Гърците в Бактрия възстават.[3]
- Започва Ламийската война. Атина и Етолия се съюзяват като към тях скоро се присъединяват и тесалийците. Антипатър е бързо победен и принуден да търси убежище в Ламия, откъдето идва и името на войната.[3]
В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Гай Сулпиций Лонг и Квинт Авлий Церетан.
- Войната със самнитите продължава. Римляните правят походи в Самниум и Апулия.[4]
Родени
[редактиране | редактиране на кода]- Александър IV Македонски, единствен законен син на Александър III Македонски (умрял 310 г. пр.н.е.)
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- 10 юни – Александър Велики, цар на античното царство Македония и завоевател на Персийската империя (роден 356 г. пр.н.е.)
- Диоген Синопски, известен древногръцки философ (роден 404 г. пр.н.е.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 25
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 27 – 28
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 493
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 661