XLVII народно събрание

Четиридесет и седмото народно събрание (XLVII НС) е обикновено народно събрание на България, сформирано според резултатите от третите в рамките на една година парламентарни избори в България, проведени на 14 ноември 2021 година, паралелно с президентските избори.

Първото му заседание е проведено на 3 декември и е открито от най-възрастния депутат – Силви Кирилов от ИТН (на 70 години).^[1] На него за председател на парламента е избран Никола Минчев (ПП), а за заместник-председатели Мирослав Иванов (ПП), Росица Кирова (ГЕРБ – СДС), Мукаддес Налбант (ДПС), Кристиян Вигенин (БСП), Ива Митева (Има такъв народ), Атанас Атанасов (Демократична България), Цончо Ганев (Възраждане).

Четиридесет и седмото народно събрание провежда последното си заседание на 29 юли 2022 г.^[2][3]

На 11 декември 2021 г. президентът Румен Радев връчва проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидата за министър-председател на първата по численост в Народното събрание парламентарна група – Кирил Петков от „Продължаваме промяната“. На същия ден той обявява пълния състав на проектокабинета:

• ¹: – отговарящ за средствата от Европейския съюз.^[4]
• ²: – отговарящ за ефективното управление.^[4]
• ³: – преобразуват се на основание чл. 84, т. 7 и чл. 108 от Конституцията на Република България следните учреждения:
  • Министерство на икономиката – в Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа.^[4]
  • Министерство на земеделието, храните и горите – в Министерство на земеделието.
  • Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – в Министерство на транспорта и съобщенията.^[4]
• ⁴: – отговарящ за климатичните политики.^[4]
• ⁵: – създават се на основание чл. 84, т. 7 и чл. 108 от Конституцията на Република България следните учреждения:
  • Министерство на електронното управление.^[4]
• ⁶: С решение на Народното събрание от 23 декември 2021 г. спортното министерство отново се казва Министерство на младежта и спорта. Поправката е гласувана в Народното събрание, след като в първоначалния вариант на структурата на Министерски съвет думата „младежта“ е извадена от названието на ведомството.^[5]

Два дни по-късно, на извънредно заседание на парламента на 13 декември 2021 г., кабинетът е избран със 134 гласа „за“ и 104 гласа „против“.

На 15 юни 2022 г. парламентарната група на ГЕРБ-СДС внася в деловодството на парламента проект на решение за гласуване на вот на недоверие на министерския съвет с министър-председател Кирил Петков, подписан от всички народни представители на партията вносител.^[6][7] „Внасяме вот на недоверие на Министерски съвет заради провала на правителството в сферата на публичните финанси и икономическата политика“, обявява заместник-председателят на партията Томислав Дончев на извънреден брифинг в централата на ГЕРБ.^[8] В мотивите на документа (проект на решение за гласуване на вот на недоверие) се съдържа твърдението, че „провежданата обща икономическа политика и политика в сферата на публичните финанси (икономическа, енергийна, социална и пр.) вече представляват риск за стабилността на държавата и благосъстоянието на българските граждани и бизнес“.^[6] Подкрепа за вота на недоверие изразяват и представители на „Има такъв народ“, ДПС и „Възраждане“ – останалите три партии в опозиция в XLVII НС.^[9]

На 22 юни 2022 г. XLVII народно събрание подкрепя вота на недоверие на Министерския съвет, внесен седмица по-рано от ГЕРБ-СДС.^[10]

На 1 юли 2022 г. президентът Румен Радев връчва мандат на „Продължаваме промяната“ за съставяне на второ правителство в рамките на 47-oто народно събрание.^[11]

На 8 юли 2022 г. „Продължаваме промяната“ връща неизпълнен мандата за съставяне на второ правителство на президента Румен Радев.^[12]

На 14 юли 2022 г. ГЕРБ взема и връща втория мандат за съставяне на правителство.^[13]

На 18 юли 2022 г. БСП взема третия мандат за съставяне на правителство, но след преговори и излизането на ИТН от тях, БСП го връща на 28 юли 2022 г.^[14]

 Основна статия: Парламентарни избори в България (ноември 2021)

• Комисия по бюджет и финанси
• Комисия по конституционни и правни въпроси
• Комисия по икономическа политика и иновации
• Комисия по енергетика
• Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
• Комисия по външна политика
• Комисия по въпросите на Европейския съюз
• Комисия по отбрана
• Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
• Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
• Комисия по земеделието, храните и горите
• Комисия по труда, социалната и демографската политика
• Комисия по образованието и науката
• Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
• Комисия по здравеопазването
• Комисия по околната среда и водите
• Комисия по транспорт и съобщения
• Комисия по електронно управление и информационни технологии
• Комисия по културата и медиите
• Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество
• Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите
• Комисия по политиките за българите извън страната
• Комисия по превенция и противодействие на корупцията
• Комисия по туризъм

• Списък на народните представители от Четиридесет и седмото народно събрание

п б р    Народни събрания на България (1878–) Княжество България (1878 – 1908) Учредително | I велико | I | II | II велико | III | IV | III велико | V | VI | IV велико | VII | VIII | IX | X | XI | XII | XIII Царство България (1908 – 1946) XIV | V велико | XV | XVI | XVII | XVIII | XIX | XX | XXI | XXII | XXIII | XXIV | XXV | XXVI Народна република България (1946 – 1990) VI велико | I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX Република България (1990–) VII велико | XXXVI | XXXVII | XXXVIII | XXXIX | XL | XLI | XLII | XLIII | XLIV | XLV | XLVI | XLVII | XLVIII | XLIX | L | LI