Български: РОЖДЕНИЕ НА СВЕТАТА ЦЪРКВА И ПРИЗИВ КЪМ ПОКАЯНИЕ

«Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго, дето седяха. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят»(Деян. 2:1-4). Възлюблени в Господа, братя и сестри, днес е денят на рождението на Христовата Невеста – Църквата, днес се поставят гредите на крайъгълния камък, чийто основа е Христос – Бог Слово, днес небеса и земя се съединяват, невидимият ангелски и видимият земен мир се обединяват в едно естество, днес се обещава спасение на всички народи, понеже човечеството влезе в къпалнята на благодатта и намери благоволение чрез изкупителната жертва на Син Божий и по любовта на Утешителят – Дух Светий. Днес се съграждат великите седем стълба на живота, светите седем тайнства, чрез благодатта на третото лице на Светата Троица, а именно: Кръщение – входът на бъдещият християнин към църквата и портата към спасението, миропомазание, извършващо се непосредствено след светото кръщение – в което се поставят печатът на даровете на Духа Светаго, исповед и покаяние –къпалнята от греховете и второ свето кръщение, причащение – приобщаване на божественото тайнство за вечен живот, брак – благословенно продължение на човешкия род и съвместно съпружеско съжителство, свещенство – апостолска приемственост и преподаване на Божествената благодат и елеосвещение – духовно и телесно изцеление на недъзи и болести. Днес се изпълва Словото Божие, което казва: «над тебе ще съградя църквата Си и портите адови няма да надделеят!» Кои именно порти адови няма да надделеят? Що е църквата? Това е Богочовешки организъм, общество от вярващи, на които сам глава е Христос, а тялото, всички вярващи в Него, несравнимо свързани чрез благодатта Божия, исповядващи вярата и тайнсвата, догматите и каноните, свръхестествен организъм чийто изходно начало е животворящата и неразделна Троица, за опрощаване на греховете и вечен живот, вън от която няма спасение. Църквата е онзи плаващ кораб в бушуващото море, чийто капитан Христос ръководи своето верно паство към небесния Отец, избавящ го от всякъкви житейски грижи и проблеми, насищащ го с неслетни духовни богатства, обещаващ му вечен и блажен живот, а бурята, бушуващите води, това е тъмнината, това са греховете, беззаконията, отстъпленията, неверието, инославието и друговерието, идолопоклонството и себелюбието, неизпълнението на волята на Твореца, себеосъдили себе си на геената. Църквата е небесна и земна. Членовете на небесната църква са както следва: Царицата Небесна – Пресветата Дева, майката Божия, Иоан Предтеча – крестителят Христов, архангелите Михаил – главният архистратиг – началникът на войнствата, Гавриил – страж на рая, началник на духовете, оказващи помощ на хората, Рафаил – изцелител и властител на мислите человечески, Уриил – властващият над небесните светила, Варахиил – благословение Божие, Салафиил – молитвеникът, непрестанно молещият се пред Бога за хората и подбудителят към моление на човеците, Иегудиил – слава Божия, награждаващ праведниците и наказващ грешниците, Иеремиил – висота Божия, архангелът, който се бори грешния да се вразуми и възвърне към правдата Божия, Рагуил – предаващ на наказания земния свят, по-нисши от архистратизите чинове са: херувими, серафими, ангелите, сили, власти, престоли, многоочи, Господства. Това са духовете, а човеците влезли в чертога на небесната църква са: свещеноомъчениците, великомъчениците, преподобномъчениците, мъчениците, светителите, пророците, преподобните, праведните и благочестивите. Всички тия заедно с нас християните – живите, миряни и клирици, псалти, иподякони, дякони, свещеници и епископи, които са членове на земната църква наедно с небесната съставляват едната, света, съборна и Апостолска Църква. Църквата е една, защото един е Нейният глава – Христос, едно е нейното начало, тя е света, понеже сам нейният основател е свет Господ Бог, тя е съборна, понеже е небесна и земна, за всички видими и невидими същества, по краищата на цяла вселена, тя е и апостолска понеже съградителите и са учениците Христови, които са получили огнените езици от Духа Светаго и са започнали да проповядват Христовото учение и понеже са започнали да преподават Божията благодат чрез апостоската приемственост и до ден днешен. Църквата учи на правда и истина, проповядва спасение, увещава благодатни блага и вечен живот, въздига християнина във висини достойни за светиите Божии, облича ни в смирение, ръководи ни на кротост и въздержание, облагодетелствува блаженнейшите моления възпрепятсвувайки искушенията да достигнат нас самите прогонвайки всяко прегрешение далеч от нас, дарявайки ни щит на вярата и венец благостта. Църквата благолюбиви сме ние, вярващите в Христа Иисуса, Бог е навсякъде и във всичко пребивава. «Иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят» (Иоан 4:23) казва Спасителят на самарянката от евангелието на Иана. Този, който търси благодат и милост намира утешение, този който дири подир невидимия Агнец на любовта, а да не е вкусил от блаженството, ще се нарече син божий поради чистотата на сърдцето и душата. С дух на премъдрост, с дух на вяра и истина, трябва да търсим нашия Бог. Безбройни са чудесата ти, всичко си направил премъдро, Слово твое истина, пее псалмопевецът Давид, възхваляващ вечният Саваот за всичките безмълвени свидетелства, и свидетелствата са им истинни, понеже неръкотворни творения са те, и говорят за Божието присъствие, за единия Творец съсзаделят на всичко видимо и невидимо, понеже «В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото, то беше в началото у Бога. Всичко чрез Него стана и Без Него не стана нито едно от онова, което е станало» (Иоан 1:1-2) казва евангелист Иоан, не възхалява ли и Давид Бога, казвайки «Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им войнство (Пс.32:6), а в Битие св. Пророк Моисей пише: (1:-2) «В начало Бог сътвори небето и земята, а земята беше безвидна и пуста, тъмнина се растилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата». Дух на правда, дух на истина, дух на премъдрост, Божието творение говори че Бог е навсякъде в словото си, но къде имено полагат жертви или моления, къде именно почива Божията благодат? По всички краища на света и вселената получаваме свидетелства за Божието присъствие, но где именно почива Неговата благодат? Над водите гдето се носеше Дух Светий, Словото, чрез което всичко е станало и без което нищо не е станало, къде се подвизава? «И рече Господ Бог на раба Божий, иди и заповядай на хората да построят дом благоволепен, дом в който ще почивам Аз, гдето ще се позовава Духът, туй жилище ще бъде наречен дом Божий, а вие, ще имате особен страх и блоаговоление в него, понеже е дом на молитва.» Бог е навсякъде и във всичко, но най-вече в своето жилище, гдето ние вярващите получаваме благодатни дарове на спасение. И нарече го храм, понеже беше стилището на земята, радостта на ангелите, в който отдъхваха светиите непрестанно пълнейки чашата на милосърдието на вечния съдия, та с вечните си молитви, изпросиха умиление. В храма се извършват богослужебни чинопоследования, отредени от църквата, вечерня служба, чрез която започва деня и самия празник, понеже «тъмнина се растилаше над бездната и рече Бог да бъде светлина, и беде светлина, светлината Бог нарече ден, а тъмнината нарече нощ, биде вечер, биде нощ – ден един» (Битие 1:1-5), поради туй, че Бог направи деня след като създаде нощта. Утреня, туй е сутришното последование, началото на деня и литургията, в която се чете канона, за да узнаем за житието на празнувания светия и празник, за да поучим себе си на благочестие и подвизи, като се подготвяме молитвено да встъпим и вземем дейно участие в божествената литургия, която е ценралната част на християнския живот и смисълът на нашето съществувание, в която литургия се упоменава целия живот на Учителя на мира – Христос, и в края на литургията приемаме страшните Хрисови Тайни, чрез светото причастие – евхаристията, в която ставаме на едно с Бог и Той с нас. Храмът е онзи кораб, който ни води към благия Пастир, Който ще ни избави от греха и смърта и ще ни направи Негови наследници, в храма се ходи рано сутрин, кога забият камбаните, които са вестители на радостта, понеже и този намерихме милост от Бога, та ни позволи да наситим с храна духовна душите, които са безценни и вечни, за които трябва да дерзаем и борим, и да се не страхуваме за тялото ако е предадено на болест, ако остарява, ако изнемощява, понеже то в пръстта ще се върне както се казва в писанията, но да се молите за пощада, за тази душа, която е безсмъртна, и която също се нуждае от храна както и тялото ви. Нима кога огладнеете, не тичате бързо да се наситите, кога ожаднеете, не утолявате ли жаждата си, кога мръзнете, не се ли обличате, кога сте боси, не си ли назлузвате обуща та да не нараните нозете си? Колко толкова много се грижете за туй тяло гдето след време ще бъде предадено в земята за да нахрани пръстта от която и дойде, а не се сещата за тая душа, чиито вопли заглушавате поради яростта си, унижавайки естеството й поради блудството ви, отхвърляйки я поради пристъпването на Божиите заповеди, а тя горката, жавува и гладува, и е безгласна като агънце пред заколение, което не знае, че е осъдено на смърт за храна на бунтовници на правдата. Не знаете ли, че душата е храм на Духа Светаго, пита апостолът. Душата се нуждае от майчините ласки на Църквата, дерзае кога се докосва до аута на прословутите псалми, на кадивото пренасяйки просби на кротост и смирение към сердцеведеца Христос. Заставайки пред небесния олтар, пред Божия престол, пред светая святих в храма, онемява, бива безгласна, понеже не може да се насити непрогледната красота на небесното хвалебствие, чието произнасат спасителните стихири наедно с небесния и земния клир, огласявайки трисветото милосърдие на Вседержителя. Мозъкът не разбира славянските текстове или съдържание, но душата, сякаш още в майчина утроба биде кърмена, както казва и апостола, по природа душата ви е християнска и сърдцето ви испълнена с ревност на моление, на уединение. Благочестиви братя и сестри, ние църковния клир, които служим в небесния олтар, носим тежка отговорност за всички, миряни, които не знаят основни правила на вярата и богослужебния и духовен живот на обикновения християнин. Нам ще се изисква отговор за погублението на всяка една човешка душа, и голям страх и трепет от Божия гняв, понеже не открихме пътя на правдата и волята на Отца. И ето, ние, поставяме в желанията си да бъдем помилувани като ви поучим на следното и молим да се предържате за вашето спасение: Повярвайте в Христа Иисуса, испълнявайки волята на Бога и Отца, на туй що ви учи Духа Светаго! Държете се о законите, не престъпвайки заповедите Господни! Дръжте се о Евангелието на живота за да получите голяма награда, вървейки по стъпките на деветте блаженства! Не роптайте, не осъждайте, не завиждайте, не мъмрете, не се възгордявайте, не обиждайте, не наказвайте, но молете се, скоро скоро на помощ ти ми помогни пресвета Дево, винаги в устата ви да бъдат най дивните слова изречени над цяла вселена: Отче наш, Който си на небето, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето тъй и на земята, насъщния ни хляб дай ни днес, и прости нам дълговете ни както и ние прощаваме на длъжниците си, и не ни въвеждай в искушение, но ни избави от лукавия! Всяка събота вечер, четете молитвите си, правилата на светото причастие, исповядвайте греховете си пред презвитерите църковни, постете, за да увенчаете себе си с лавров венец на радостта, окъпан от божествената съвечна светлина, пригответе се и бъдете достойни за деня отреден на Бога, гдето ще си спомним за дивните Му блага, за непрестанната Му помощ, за застъпничеството Му, за милостите Му, и рано сутрин в неделя и големите Богородични Празници, а именно Благовещение, Рождение, Въведение, Успение, Живоприемен Източник, на всички Господски Празници Рождество, Възкресение, Богоявление, Преображение, Петдесетница, Дух Свети, Възнесение, Обрезание, Страсти Христови, на свети Апостол Петър и Павел, на Свети Николай Чудотворец, на свети Иван Рилски... и на множество други празници, които украсяват душата ви, въздигайки я високо над висините в славата Господня, отреждайки и най-хубаво място във вечния Иерусалим. Дейно участвайте на богослужението, със страх и трепет, с благоволение и любов и приобщавайте се с небесните дарове, светото причастие, без него, душата е мъртва. Скоро се събудете и бъдете будни, понеже не знаете деня и часа на смъртния одър кога ще се явим на страшния Съд! Днес е ден на радост, съзерцание, благонденствие, църквата ни приканва към покаяние. Тя ридае, кога нейните членове не се отзовават на спасителния и зов за да се преобщят към божествените чинопоследования, както кърмачка търси рожбата за да я накърми и не я намира. Втория Вселенски Събор постановява: Християнин, който не идва на църква в три последователни недели, без да има особено важна причина, поради отрудение, путешествие или болест, да бъде отлъчен от светата църква. Тям братя е сестри, се заключават райските порти на винаги. Свети Иоан Златоуст плачейки ридае, що Боже не ще презреш тия люде, но милост ще видят ли, тези гдето дори и два часа само не отделят на Тебе, в Твоя чертог да застанат, за да неситят с безценното и напоят със съвършеното, а предават себе си на безчинство и забравят за храната – вечната молитва?! Свети Василий Велики: Где ще намеря толкова благодат в изобилие, ако ли не в Твоята къпалня, небесния Иерусалим на земята – в храма. Или: Нима има по-голяма награда от тая да приклоним колена пред небесния твой олтар в твоето обиталище – Св. Никодим. Тук ни се показва, че, няма живот след смърта, ако нямаме ревност по Бога, не се лъжете, спасение никой няма да види, ако не ходи по-често в храма, но не на велик ден, за да запали свещ и обиколи храма и се поздрави с Христос Восресе и след това: яко дим да изчезнут... и всичко по домовете си. Не на това ни призовава църквата, а точно обратното, рано сутрин още преди камбаната да е забила да сме в храма, понеже, който закъснява и смущава молящите се, бъде изгонван и недопускан в храма, се казва в Трулския Събор, или пък които не остават на молитва в църква до края, да се отлъчват от църковно общение, 9 правило на Апостолския събор, или не знаете ли, че тия са осъдени на вечна гибел, и тям няма милост на веки, те не са христови, и нямат печата на благодатта над себе си поради порочността и ожесточението в сърдцата си. Християнин се нарича единствено този, който е в храма, пости, моли се, испълнява Божиите Заповеди и учения на светата Църква до толкова до колкото силите му позволяват, а останалите, не са християни. Нека се не лъжат, че по свой начин мога да вярвам в Бога, и да се спасявам, понеже казва сам Господ, на които развържете тям ще развържа на небето и на които задържите, тям ще задържа, или пък, вие презвитери църковни, на които простите ще се прости и на които задържите ще се задържи, а вън от църковното обшение, Амин амин глаглю вам, няма спасение и вечен живот!

И тъй братя и сестри, ето Вие знаете, и свидетелството е истинско, няма да имате отговор на небето, понеже знаете за греха и ще бъдете съдени по делата си. Прося вашата любов, милейте за душите си, понеже иде час и настъпил е, и няма да ви се даде възможност да исправите грешките си, за туй, ползвайте се от благодатните средства, които се преподават в този храм, възрадайте се и развеселете си, понеже голяма ще е наградата на ония, които ходят по правите пътеки на Господа Нашия Бог. И нека, заклевайки в живия Бог на милост и благоволение да намерим духовна радост, призовавайки Светата Троица на благодат и имайки всебеси скрижалите на любовта, та благадатта на Господа Иисуса Христа, причастието на Бога и Отца и общението на Духа Светаго да бъдат с всички нас до свършека на света. Амин!