Обзор

Обзор
Изглед от Обзор, 2007 г.
Обзор 42.819091, 27.881124 Обзор
Общи данни
Население	2298 души[1] (15 март 2024 г.) 62,5 души/km²
Землище	36,77 km²
Надм. височина	0 m
Пощ. код	8250
Тел. код	0556
МПС код	А
ЕКАТТЕ	53045
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Несебър Николай Димитров (независим политик; 2007)
Кметство    – кмет	Обзор Христо Янев (ГЕРБ)
Обзор в Общомедия

Обзо̀р е град в Източна България. Той се намира в Община Несебър, област Бургас и е в близост до град Бяла.

Обзор има една от най-дългите плажни ивици в България – гр. Обзор и р. Вая имат обща дължина 8820 м и площ 520 000 кв. м. Обзор е едновременно на българското Черноморие и в Стара планина, намира се на 40 km от общинския център Несебър и на 69 km от областния център Бургас.

Близо до града в планината се намира минерален извор.

Град Обзор е разположен южно от долината на река Двойница върху най-северните склонове на Еминска Стара планина, непосредствено до Черноморския бряг. Средната му надморска височина е 65 м. Релефът на района е нископланински, долинен и брегови с разнообразен ландшафт и изключително красив пейзаж. От нос Св. Атанас до нос Емине са се образували обширни плажове от златисти среднозърнести кварцови пясъци, които през горещите летни дни се нагряват до поносими температури. Плажната ивица е с дължина около 10 км и ширина от 20 до 60 м. Крайбрежните участъци край селището са уникални по запазеност от студени ветрове и съчетание на морски с планински климат. Лятната бризова циркулация, продължителното слънчево греене, умерените дневни температури, сравнително ниската облачност са идеалните климатични условия за климатотерапия – аеротерапия (лечение на чист въздух), хелиотерапия (лечение със слънчеви бани) и таласотерапия (лечение с водни процедури). Водите на морето са чисти и все още незасегнати от индустриално замърсяване. Освен за почивка и лечение то предлага възможности за любителите на риболова и водните спортове. А широката му откритост и по-честите случаи на вълнение са особено благоприятни за ветроходство и сърфинг. ^[2][3]

Климатични данни за Обзор
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Средни температури (°C)	1,7	3,1	5,6	10,3	15,9	20,1	22,6	22,4	19,2	14,4	9,4	4,6	12,4
Средни месечни валежи (mm)	60	56	39	45	53	50	33	30	36	53	80	58	593
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227.

Първото известно име на селището е Навлохос. То е от тракийски произход и означава място край морето. Тук са живели траки от племето нипсеи, което населявало земите южно от р. Панисос (Камчия) до Аполония (Созопол). Следи от тракийско строителство са намерени на нос Емине и на западната височина от Обзор. ^[4]

През 510 г. пр. Хр.. възникнала Месемврия, основана като Мегарска колония и само няколко десетилетия след това основава своя апойкия – емпорион (тържище) – Навлохос Месемврийски. Така Навлохос запазва името си, но вече е между мегарските колонии, като става занаятчийски и търговски център. Около Ι век пр. н. е. Навлохос не се споменава само като като колония на Месемврия. Селището има почти самостоятелно стратегическо и икономическо значение. От този период е известно и с името Хелиополис – град на слънцето. ^[2]

През 72 г. пр. н. е. по време на войните на Римската империя с Понтийското царство по Западния бряг на Черно море преминал римският консул Марк Теренций Лукул. Той разрушил Аполония, завладял Месемврия и на следващата година влязъл в Навлохос. Той наредил да бъде построен храм на Юпитер и с това дал и новото име на селището – Темплум Йовис. То станало важна станция на римския крайморски път от Месемврия до Одесос. Останки от колони с капители от този период са изложени в градинката в центъра. Храмът на Юпитер все още не е проучен и за съжаление археологически разкопки не са правени. В местността Козяк е открит един извънредно интересен портрет на мъж, изваян от варовик. Характерни са широко отворените очи и опростените и схематично предадени черти на лицето. Имитативното е отстъпило място на абстракцията на природните форми, доведени до крайност. Стилът на този „портрет“ намира известни успоредици в живописта и пластиката от времето на Юстиниан I. Портретът от Обзор е един от най-късните представители на отмиращата в източноправославния християнски свят свободна скулптура. Той може да се датира от IV в. и представлява един от най-редките паметници в сбирките на Националния археологически музей в София.

В ранния християнски период – IV-V век селището получава ново име – Теополис, град на бога. Изградени са били три базилики, от които днес няма и следа. По същото време е построен манастирът „Св. Никола“ до Емона. По-късно по време на Възраждането в същия манастир е работил Софроний Врачански.

От ранния византийски период са и баните – терми, които представляват уникален комплекс от над 1000 кв. м. Досега са разкрити три помещение с три екседри, вградени в дебелината на зида. В тях е имало малки басейнчета за вода, студено помещение, топло помещение с хипокаустна система за отопление.

След създаването на Българската държава и Теополис е бил включен в нейните рамки. Българите поправили римската крепостна стена и от тогава тя е известна с името Козяк и дава и следващото име на селището. Крепостната стена е била висока 10 метра и 3 метра дълбока, с няколко стражеви кули. Останки от крепостната стена все още личат в местността Калето, докъдето води еко пътека. Не отдавна се разкри и стражева кула на брега на морето и останките от крепостната стена, които все още не са социализирани. ^[4]

Северно от гр. Обзор, през селата Паницово, Раковсково и Приселци е преминавал граничния Аспарухов вал, който е бил част от българската ранносредновековна отбранителна система.

В края на XIV в. всички черноморски градове били вече в рамките на Османската империя. През XV в. селището се нарича с турското име Гьозлю, а по-късно е известно с имената Гьозекен или Гьозекьой. Турските имена са свързани с красивия изглед на селището. През това време от пристанището на селото се изнася най-вече дървен материал, кюмюр (дървени въглища) и жито.

След Руско-турската освободителна война, 1878 г. селото остава в пределите на Източна Румелия. В 1885 г. е провъзгласено Съединението. В Гьозекен пристигат първите преселници от Източна Тракия, а до началото на XX в. се изселват всички турци от селището, а през 1925 г. и гърците.^[5]

Началото на по-значителни туристически посещения в Обзор (тогава Гьозекен) се поставя през 1925 г., когато тука бива построен първият лагер за учениците от III Софийска гимназия. Ето какво пише директорът на гимназията Сергей Денков за Обзор: „Село Гьозекен е едно от най-хубавите и чисти приморски села. Разположено тъкмо в подножието на крайния северен склон на Стара планина, то, поради своето местоположение, по хубава околност, по красота надминава кажи-речи почти всички останали наши крайморски селища“. Скоро Обзор става един от първите курорти по нашето Черноморие. През 1930 г. тук е построена първата почивна станция „Тича“, а през 1932 г. на високия морски бряг биват построени много частни вили, които се ползват и до днес. Характерно за това време е, че повечето от летовниците посещават селото за лечение и по-малко за почивка.

Едва през 1934 г. турското име на селото е заменено с Козякград, но то просъществува една година. От 1935 г. селището носи благозвучното име Обзор, свързано с неповторимото му разположение.

Към 50-те години селището се ползва с известност на предпочитан наш морски курорт, най-вече като център за социален отдих. Тук са построени 42 почивни станции и пионерски лагери, два огромни къмпинга и един мотел, който се е ползвал от чуждестранни туристи, а основната леглова база е била разположена в частни квартири.

На 5 септември 1984 г. Обзор е обявен за град.

През 2021 г. кметството на града инициира и провежда общ референдум за отделяне от Община Несебър и образуване на нова община Обзор. По-голямата част от участниците в него от града гласуват за, но 4 от селата са против, оспорват вота и организират протести и контрареферендум с резултат оставане в община Несебър. ^[6][7][8] Новата община не е утвърдена с президентски указ. ^[9]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1278 1946 1477 1956 1520 1965 1773 1975 1853 1985 2015 1992 2032 2001 1970 2011 2117 2021 2023

Населението е 2317 души по настоящ адрес към 15.12.2023 г. според ГРАО. ^[10]

Етническият състав включва 1948 българи.^[11]

• Кметство Обзор
• Православна църква „Св. Йоан Кръстител“, построена е през 1904 г.
• Участък Полиция
• Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“, построено 1933 г.
• Читалище „Изгрев“

През 2006 г. Общината изгражда площад с фонтани, пейки и часовникова кула, висока 12 метра.^[12]

Ранновизантийски терми

Част от крепостна стена и стражева кула

Еко-пътека „Калето“ и място за отдих „Първомайска поляна“

Съборът на Обзор се провежда на 24 юни – Рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден).

• 
  Автогарата
• 
• 
  Градинка с детски кът до плажа
• 
• 
  Фонтанът
• 
  Часовниковата кула

1. Томова, Т. – Географска характеристика, състояние и перспективи на тур. ядро Обзор, Дипл. работа, СУ „Св. Кл. Охридски“, ГГФ, 1981
2. БАН, История на българското изобразително изкуство, София, 1979
3. Теоклиева – Стойчева, Е. – Златната книга на Несебър, Бургас, 2015

• Обзор
• Туристически портал на град Обзор

п б р Българско Черноморие (от север на юг) Северна България (Северно Черноморие) Общини Шабла нос Сиврибурун • къмпинг Космос • Дуранкулак • Дуранкулашко езеро • Орлово блато • нос Карталбурун • къмпинг Карвуна • Крапец • Шабленско езеро • Езерецко езеро • къмпинг Добруджа • Шабла • нос Шабла • Тюленово Каварна Камен бряг • резерват Яйлата • курорт Русалка • Наневска тузла • Болата • нос Калиакра • Българево • Каварна • Долината на авлигите • Божурец • Топола Балчик Балчишка солница • Балчик • курорт Албена • Батова река • резерват Балтата • Кранево Варна курорт Златни пясъци • Златни пясъци (природен парк) • курорт Ривиера • курорт Чайка • курорт Ален мак • ваканционен комплекс Слънчев ден • курорт Константин и Елена • Евксиноград • кв. Траката • кв. Бриз • кв. Чайка • Варна • Варненски залив • кв. Аспарухово • кв. Галата • нос Галата • курортно селище Фичоза • курорт Черноморец • защитена местност Ракитник • местност Паша дере Аврен защитена местност Лиман • къмпинг Рай • къмпинг Романтика • Камчия (река) • Камчия (курорт) • Камчия (резерват) Долни Чифлик Камчия (река) • Камчия (курорт) • Камчия (резерват) • Шкорпиловци • Фъндъклийска река Бяла местност Кара дере • Черния нос • Белия нос • Бяла • свети Атанас (нос) • къмпинг Луна Южна България (Южно Черноморие) Общини Несебър къмпинг Простор • Двойница (река) • Обзор • защитена местност Смриките • защитена местност Иракли • нос Емине • ваканционно селище Елените • Несебърски залив • Свети Влас • Слънчев бряг • Хаджийска река • Несебър • защитена местност Кокетрайс • нос Акротирия • Равда • нос Равда Поморие Ахелой • Поморийски залив • Поморийско езеро • Поморийски полуостров • Поморие • къмпинг Европа Бургас Сарафово • Атанасовско езеро • Бургас • Бургаски залив • Бургаско езеро • язовир Мандра • местност Пода • защитена местност Узунгерен • Крайморие • защитена местност Ченгене скеле • нос Чукаля • о. Св. Анастасия Созопол залив Атия • полуостров Атия • Черноморски залив (Вромос) • Свети Никола (полуостров) • Акин • Черноморец • Созополски залив • вилна зона Червенка • къмпинг Златна рибка • къмпинг Градина • Созополски полуостров • Созопол • о. Св. Кирил • о. Св. Иван • о. Св. Петър • п-ов Буджака • нос Колокита • Райски залив • залив Каваците • къмпинг Каваците • къмпинг Смокиня • резерват Пясъчна лилия • къмпинг Веселие • Агалина (природна забележителност) • Дюни (курорт) • залив Алепу • Алепу (дюни) • блато-лагуна Алепу • Хумата • о. Св. Тома Приморско залив Аркутино • блато-лагуна Аркутино • Ропотамо (река) • Ропотамо (резерват) • нос Св. Димитър • Беглик таш • п-ов Буруна • Маслен нос • Стомопло (блато) • Стомопло (залив) • Перла (плаж) • Приморски полуостров • Приморско • Дяволски залив • Дяволска река • ММЦ Приморско • къмпинг Лес • къмпинг Атлиман • залив Атлиман • Китен • Урдовиза (нос) • Китенска река Царево Китенска река • къмпинг Юг • Лазурно море • къмпинг Корал • Лозенец • Арапя (къмпинг) • Царево • Странджа (природен парк) • къмпинг Нестинарка • Варвара • нос Буруна • къмпинг Делфин • Ахтопол • Наково кладенче (защитена територия) • река Велека • Синеморец • защитена местност Силистар • Резово • Резовска река

Портал „География“          Портал „България“