Свищов

Свищов
Свищов 43.611301, 25.356901 Свищов Свищов
Общи данни
Население	22 584 души[1] (15 март 2024 г.) 205 души/km²
Землище	110 km²
Надм. височина	88 m
Пощ. код	5250
Тел. код	0631
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	65766
Демоним	свищовлии, свищовци
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Свищов Генчо Генчев (ГЕРБ; 2015)
Адрес на общината
ул. „Цанко Церковски“ 2 тел.: 0631/ 60 688; 60 854 факс: 0631/ 60 504 ел.поща: obshtina@svishtov.bg
Уебсайт	www.svishtov.bg
Свищов в Общомедия

Свищо̀в (изписване към 1873 година: Свѣщовъ;^[2] изписване до 1945 година: Свищовъ) е град в област Велико Търново, разположен на река Дунав в Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община. По данни на ГРАО към 15 декември 2023 г. в града живеят 22 657 души по настоящ адрес и 23 151 души по постоянен адрес.^[3]

Град Свищов е родното място на писателя Алеко Константинов. Тук се намира шедьовърът на Колю Фичето – църквата „Света Троица“, която е сред най-ярките образци на църковната архитектура на българското Възраждане.

Свищов е разположен на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на река Дунав с най-вдаденото навътре в територията на България дунавско пристанище. Намира се на 236 км от столицата София, на 82 км от областния център Велико Търново, на 203 км от Силистра, на 77 км от Плевен и на 83 км от Русе.

На отсрещния румънски бряг се намира град Зимнич. Фериботът Свищов–Зимнич скъсява пътя за Западна Европа в сравнение с моста при Русе със 140 км и 4 часа заради избягването на натоварения трафик в румънската столица Букурещ. ГКПП „Свищов – фериботен терминал“ работи денонощно.

Най-високата точка на Свищов се намира в местността Бунар Болар – 239 м надморска височина.

Численост на населението според преброяванията през годините:^[4][5]

• 1880 – 11540 души;
• 1887 – 12481 души;
• 1910 – 13101 души.

Година на преброяване Численост 1934 12 082 1946 13 093 1956 18 448 1965 21 539 1975 29 430 1985 30 574 1992 30 404 2001 30 507 2011 30 157 2021 18 385

Населението на града към края на 2023 г. е 22657 жители,^[6][7][8] което го нарежда като трети по численост град в областта и втори по население необластен град в Северна България. По данни от преброяването от декември 2023 г. населението на града възлиза на 22657 души, което поставя града на трийсет и трето място в България.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:^[6][7][8][9]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[10]

Повечето от определили се за турци са хорахане рома(турски роми).

• Ж.К. Химик
• Ж.К. Гагарин
• Ж.К. Младост
• Ж.К. Симеон Ванков
• Ж.К. Стоян Ников
• Ж.К. Дунав
• Ж.К. Патриарх Евтимий
• Ж.К. Петър Ангелов

Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 г. сл. Хр. се настанява Осми Августовски легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара. Град Нове е построен във формата на петоъгълник.

След смъртта на Атила през 453 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. След превземането на Белград (Сингидунум) през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорих Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорих Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно.

През Средновековието по времето на цар Иван Шишман се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център. След 16 октомври 1444 г. сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди успешно завладява Свищов.^[11]

През 1738 г. в Свищов (Систова) населението е преобладаващо турско.^[12] Договорът от Систова, подписан на 4 август 1791 г., слага край на Австро-турската война от 1787 – 1791.

През XIX век градът се превръща в едно от най-значимите долнодунавски пристанища, като през него се изнасят стоки за Русия и Средна Европа. По време на Руско-турската война (1806 – 1812) градът е опожарен от руските войски, а населението се преселва.^[13][14] Неофит Бозвели описва събитията в меморандум, изпратен до Високата порта.^[14]

Случилото се е описано и в дневника на Александър Ланжерон, който разказва за заповедта на генерал Николай Каменски към генерал Емануил Сен-При да разруши и изостави Свищов. Ланжерон пише:^[14]

Пожарите унищожават и две големи православни църкви – „Свети Николай“ (днес „Свето Преображение“) и църквата „Св. Илия“. От 9-те православни метоха (вкл. този на манастира „Св. Екатерина“ от Синайския полуостров в Египет, на манастира „Зограф“ и др.) остава само този на Хилендарския манастир с църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“. Оцелява и малката църква на калето „Св. Димитър“.^[13]

Към края на 1810 година, при рано настъпилата зима, реката замръзва, което позволява на населението да се завърне в опожарения град. В началото на 1811 година са възстановени 15 къщи, като Свищов постепенно става отново един от най-многолюдните градове по Дунав.^[13]

През 1812 година гражданите построяват славяно-елинското училище на Емануил Васкидович (даскал Манолаки).^[13] Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена.^[13] Църквата „Св. Николай“ е възстановена с ново име „Св. Преображение“ първоначално като дървена постройка. Църквата е построена отново от камък по-късно – през 1835 – 1836 г. Свищовлиите събират помощи вкл. от сръбския княз, който отпуска за строежа греди от своите гори. След 1820 г. градът се възражда, а въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав (1835 г.) му възвръща просперитета.

В началото на октомври 1829 година, по време на следващата война между Русия и Турция, частите на генерал-адютант Павел Кисельов, командващ руските войски в Дунавските княжества, които се завръщат от Габрово на път за Влашко, преминават през Свищов. Изследователят на града, протойерей Стефан Ганчев,^[15] пише в своята книга Свищовъ (приносъ за историята му), че градът отново е опустошен от руските войски, като този път е унищожена половината от него.^[16] В Свищов с дарения от заможни българи е изградено първото в България читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята – бяло, зелено и червено.

Първата мелница в града е построена през 1860 година. През 1873 година износът от града достига 5 394 725 франка. В града работят над 200 магазии и 25 мелници, някои от които парни.^[17]

На 15 юни 1877 година при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската война от 1877 – 1878, като Свищов де факто става и първият освободен български град.

На мястото на десанта са издигнати паметници, увековечаващи освободителната мисия на Русия, както и загиналите там 812 души. Идеята възниква сред офицерите и войниците още по време на военните действия, а изграждането започва веднага след войната, през 1878 година, като руският император отпуска за целта 165 хиляди рубли. През 1881 година, по идея на Комитета за подпомагане на жертвите от войната, председателстван от Стоян Заимов, е издигнат и паметник на самия император Александър II, а в 1979 година – също монумент по повод 100-годишнината от тези събития. Днес цялата местност носи името „Паметниците“.^[18]

Днешното име на Свищов е свързано с названието Sistova, утвърдено в Австро-турския мирен договор от 4 – 5 август 1791 г. заменило турското наименование Zigit. Познат е като Ziştovi по времето на османското владичество, a румънското название е било: Şiştova. Етимологията е неясна. Може да се свърже с глагола свистя „за вятър", крепост изложена на ветровете. Евлия Челеби съобщава, че влашкият атаман Свищов построил крепостта, за да се противопостави на султан Мурад.

Преобладаващата част от населението на гр. Свищов изповядва православие. Малка част от жителите на града се числи към римокатолическото изповедание, главно поради миграцията от някои от околните селища, които са изцяло католически (с. Ореш) или частично (гр. Белене, с. Драгомирово).

В града има и общност на Евангелската методистка епископална църква.^[19]

Има и немалка мюсюлманска общност, които се състои от характерните за райони турски цигани.^[20]

Пристанище. Химическа, електронна, строителна, консервна промишленост. Зърнени, технически култури.

През 2009 г. икономическата криза принуждава химическия завод „Свилоза“ да затвори основното си производство за целулоза. Производството на синтетични влакна е продължено от подразделение на групата „Е. Миролио“. Малка част от жителите работят в Зимнич в завод за биодизел, във „Винпром Свищов“, по поддръжката на площадката на АЕЦ Белене. Студентите допринасят в сферата на услугите.^[21]

• Супермаркет от веригата „Билла“
• Супермаркет от веригата „Т Маркет“

Към Свищов води двулентов път, ремонтиран през 2011 година, който чрез ферибота Свищов–Зимнич свързва пътните мрежи на България и Румъния.

Свищов разполага с жп гара, железопътната линия го свързва с град Левски, а чрез него – със София, Варна, Горна Оряховица, Плевен и Русе.

Известно е, че пристанище в землището на днешния Свищов съществува още от края на XVI век. В града съществува кей от 1878 г. През 1908 г. се провежда търг за строителство на пристанище. На 28 март същата година е сключен договорът с предприемача. До началото на Балканската война пристанището е довършено. Пристанището е изключително важно за развитието на Северно-централния регион. Тук спират търговски кораби, а също и малки туристически и пътнически кораби.^[22]

• Стопанска академия „Д. А. Ценов“
• Колеж по икономика и управление към СА „Ценов“
• Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове

Свищов е градът в България, който с най-голямо основание може да бъде определен като „студентски“, т.е. средище на висшето образование, което играе най-важна роля. Другите 2 икономически висши училища, които съперничат на Стопанската академия „Д. А. Ценов“, са разположени във Варна (с поне 10 пъти по-голямо население) и в София (с около 40 пъти по-голямо население).

През учебния период Свищов може да се определи и като „най-младия“ град в България (единствен аналог е Студентският град в София), където оживлението не спира денонощно благодарение на хилядите студенти, колежани и гости на града.

• Средно училище „Николай Катранов“
• Средно училище „Димитър Благоев“
• Средно училище „Цветан Радославов“
• Основно училище „Филип Сакелариевич“

• Професионална държавна търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“
• Свищовска професионална гимназия „Алеко Константинов“

• Детска градина „Васил Левски“
• Детска градина „Чиполино“
• Детска градина „Калина Малина“
• Детска градина „Слънчо“
• Детска градина „Радост“

• Гимназия „Алеко Константинов“ (Свищов)
• Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ – Свищов
• Професионална гимназия по лека промишленост и строителство „Пеньо Пенев“
• Селскостопански техникум

Читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ – 1856“ е основано на 30 януари 1856 г. в Свищов по инициатива на Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Димитър Начович. Първото театрално представление е изнесено на 1 февруари 1870-та година.

Песен за Свищов по текст на Георги Драмбозов и музика на Чудомир Христов. Песента Здравей, Свищов от Марин Тачков.

Сред най-красивите места около Свищов са уникалната планинска долина, т. нар."Свищовски балкан" (1 – 2 км от града), в която се намира и Свищовският манастир, местността „Паметниците“ на брега на Дунава и паркът около старата крепост в самия център.

В Свищов се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на БТС.

• Къща музей „Алеко Константинов“: отворена за посещения от 8 до 12 ч. и от 13 до 17 ч.; почивни дни събота (има дежурен) и неделя; има печат на БТС).
• Археологически и архитектурни паметници от Античността и Възраждането – Свищов в миналото е бил наричан „Кючук Париж“ (Малък Париж).
• Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.
• Първи български хор „Янко Мустаков“
• Първо българско светско училище.
• Часовникова кула (1763)
• Късноантична, средновековна и османска крепост Зищова.

• „Свети Димитър“ (16 в.),
• „Света Троица“ (1867 – Н. Фичев, 1886 – Г.Кънев),
• католическа църква „Св. св. Кирил и Методий“
• „Свети Първоапостоли Петър и Павел“ (1644),
• „Свети свети Кирил и Методий“ (1873 – Г.Кънев) и др.
• „Свето Преображение“
• „Свети Пророк Илия“
• „Свето Възнесение“
• разрушената църква „Св. Архангели“
• параклис „Св. пророк Илия“

• БТА
• Площад Алеко
• Актуално Свищов
• Свищов Инфо
• Вестник Дунавска Зора
• Вестник Дунавско Дело
• Нове ТВ
• Радио Жега 1

Първото българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ се намира в малък, но красив салон. Представленията, изиграни там, радват много поколения свищовлии и гости на града. Местната самодейна трупа е сред най-изявените в България.

• Кино от веригата „Latona Cinema“ към Стопанска академия „Д. А. Ценов“

• Експозиция, посветена на преминаването на р. Дунав от руските войски при Освобождението на България от османско владичество.
• Етнографска експозиция
• Археологическа експозиция
• Градски бит и култура (края на 19 – началото на 20 в.) – Самоковлиевата къща
• Къща музей „Алеко Константинов“
• Военно исторически музей „Главна квартира на руската армия“, с. Горна Студена

• МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД гр. Свищов

Ежегодно в края на септември се провежда общоградският празник „Свищовски лозници“, съпроводен с множество културни и спортни мероприятия. Кулминацията на празника е в атрактивното за жителите и гостите на града дегустиране на вина и награждаване на винопроизводителите от региона.

• Пазарен ден – вторник, петък и неделя.

Свищов е известен с прочутите си рибни рецепти – вижте раздел „Рецепти от региона на Свищов“ в Готварска книга: Рецепти по държава и град.

• ОФК Академик (Свищов)
• ФК Атлетик (Свищов)
• ФК Лато (Свищов)
• ФК Нове (Свищов)
• СКБИ „Академик“
• СК „Джудоспорт“ – Свищов
• СК „БОЛГ“ – Кикбокс и муай-тай – Свищов
• Карате клуб АЛЕКО – Свищов

• „Вело спорт Свищов“
• ХК „Нове 99“
• СКТМ „Нове – 2018“ – Свищов
• СКХТФ „Дунав“
• СК „Академик“ и Киокушин
• Свободна борба
• БК „Академик“ – Свищов
• БК „Алеко“ – Свищов
• Волейболен клуб „Свищов“
• Организация (Дружество) за Любителски Игри [{«Novae »}]
• Каяк клуб – Свищов

Спортни бази

• Академик (стадион, Свищов)
• Спортен комплекс „Свищов“
• Стадион НОВЕ АРЕНА

На 27 септември 2001 г. в Страсбург генералният секретар на Съвета на Европа д-р Валтер Швимер връчва Диплома за принос към европейския процес за град Свищов. Решението за удостояването на града с дипломата е взето на 26 април 2001 г. По този начин Свищов, който е бил пръв в много неща, става и първият и единствен български град, удостоен с европейска диплома.

Край Свищов на запад зад „Сортови семена“ с достъп по асфалтов път се намира каптиран горещ минерален сондаж за свободно ползване, GPS координати 43.621183 N 25.300461 E.

Свищов е известен със своите меценати: търговска гимназия, стопанската академия и читалището в града са построени с дарени средства от богати свищовлии.

 Основна статия: Свищовци

• Мирон Бешков – (1 юни до 16 октомври 1881)
• Александър Шишманов – (1883 до 1885)
• Красимир Кръстев – (1991 до 1995)
• Николай Кузнецов – (1995 до 1999)
• Станислав Благов – (1999 до 2015), (СДС)
• Генчо Генчев – (2015 ...), (ГЕРБ)

Свищов е побратимен град или партньор със следните градове.^[30][31]

• Александрия, Телеорман, Румъния
• Биело поле, Черна гора
• Велес, Северна Македония от 2003
• Глухов, Украйна от 1996
• Зимнич, Телеорман, Румъния от 1998
• Кавайон, Франция от 1996
• Приеполе, Сърбия
• Тайджоу, Китай от 2002
• Фридженто, Италия от 2009
• Кременчуг, Украйна

• Барселуш, Португалия от 2000
• Исмаилия, Египет от 2000

На Свищов е наречена улица в квартал „Банишора“ в София (Карта).

1. Стоян Аршинков – „Мила родино“, Цветан Радославов Хаджиденков, София, БАН, 1985 г.
2. В. Ацева, „Архив на Николай Павлович“, 1852 – 1894 г., изд. БАН, 1980
3. Ангел Балашев – Свищов преди 60 и повече години – София 2007 г., Мултипринт ЕООД
4. Лъчезар Георгиев – Два пъти окачан на бесилото (Ботевия четник Сава Пенев) – София, 1992 г.
5. Иван Гунев – Емануил Васкидович и неговото славяно-българско светско училище – изд. Отечествен фронт, София, 1987 г.
6. д-р Рачо Казански – Кълнове за новото възраждане – из под пепелищата на духовната разруха – София
7. Георги Карпачев – Къщата музей, Великия княз, Владимир Александрович в с. Горна Студена – София печатница П. Глушков, 1907 г.
8. Маргарита Ковачева – Драган Цанков – общественик, политик, дипломат, 1878 – София, Наука и изкуство, 1982 г.
9. Йордан Николов – Първият български певчески хор (местни спомени) – Свищов, АД Паничков, 1925 г.
10. Юлия Николова, Цв. Нанова – Васил Манчев, спомени
11. Юлия Николова – „Достойно естъ“ – Свищов през XIX век и първото десетилетие на XX век – личности, събития, факти – изд. Иврай, 2006 г.
12. Николай Д. Павлович – Николай Павлович 1835 – 1894 – София, Наука и изкуство, 1955 г.
13. Първолета Прокопова, Янко Апостолов – Свищов, София прес 1977 г.
14. Васил Радков – Гнезда на съзаклятието искри любородни – Пети Доневски, изд. Абагар В. Търново, 2006 г.
15. Радко Радков – Свищов – културно-исторически забележителности, изд. Абагар, В. Търново, 2007 г.
16. д-р Н. Сакаров – Търговско и економическо значение на Свищов – изд. Свищовска дружба в София, 1928 г.
17. д-р Мария Тошева – История на здравеопазването в гр. Свищов – Свищов академично издателство „Ценов“, 2004 г.
18. Дончо Тужаров – Огнище на наука и родолюбие (50 г. ВФСИ „Д. А. Ценов“, Свищов) – София, 1986 г.
19. Георги Христов – „Свищов в миналото (86 – 1877)“, изд. Свищов, ПА Славквов 1936 г.
20. Христо Цеков – Димитър Ценович – София Булгарика, 1997 г.
21. Христо Цеков – Изповедта на Ботевия четник Иваница Данчев – София Булгарика, 1998 г.
22. Поредица „дневници и спомени за българската история“, ред. колектив – Петър Нейков (дипломат), спомени, изд. Отечествен фронт, София 1990 г.
23. Свищов в епохата на възраждането – 1934 Фототипно издание – 1994/6 г.
24. Поздрав от Свищов, изд. Община Свищов, 2007 г.
25. Свищов – страници от възрожденското му минало и Освобождението на България (125 г. от обявяването на Руско-турската война) – Свищов, 2002 г.
26. Държавна търговска гимназия „Димитър Василев“, Свищов – Юбилеен сборник 1884 – 1934, Свищов, П.А. Славков, 1935 г.
27. Протиерей Стефан Ганчев, принос за историята му – Свищов, ПА Славков, 1929 г. Фототипно издание, преиздава фондация „Алеко Константинов“, Свищов, 1996 г.
28. Юбилеен сборник „100 г. Държавна търговска гимназия „Д. Василев““ – 1884 – 1984 г., Свищов, 1984 г.
29. Юбилеен сборник на Свищовското читалище 1856 – 1931 г.
30. Юбилеен сборник на първото българско читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови в Свищов, 1856 – 1956 г.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Свищов.

• Официална страница на Община Свищов Архив на оригинала от 2011-07-06 в Wayback Machine.
• Официален сайт на Стопанска академия „Д. А. Ценов“
• Свищов Инфо Архив на оригинала от 2009-08-03 в Wayback Machine. – Информация за град Свищов, Новини, Обяви и Каталог на фирми
• Лъчезар Тошев, ПАМЕТ: 40 години от земетресението на 4 март 1977 г., 04.03.2017

п б р Река Дунав Германия Донауешинген · Улм · Инголщат · Регенсбург · Пасау Австрия Линц · Виена Словакия Братислава · Комарно Унгария Дьор · Комаром · Естергом · Будапеща · Бая Хърватия Вуковар Сърбия Бачка паланка · Нови Сад · Петроварадин · Белград · Панчево · Смедерево Румъния Дробета - Турну Северин · Калафат · Гюргево · Черна вода · Браила · Галац · Тулча · Сулина България Видин · Лом · Козлодуй · Никопол · Свищов · Русе · Тутракан · Силистра Украйна Рени · Измаил · Килия Молдова Джурджулещ Притоци Лех · Алтмюл · Изар · Ин · Морава · Вах  · Хрон  · Ипел · Драва · Тиса · Сава · Тимиш · Велика Морава · Жиу · Искър · Олт · Осъм · Янтра · Ведя · Арджеш · Яломица · Сирет · Прут Острови Адакале · Балта браила · Балта Яломица · Батин · Белене · Вардим · Вуковарски остров · Голям военен остров · Донауинзел · Житни остров · Ибиша · Козлодуй · Маргитсигет · Матей · Магарец · Острово · Островул Маре · Островул Чоцънещи · Певки · Пъкуюл луй Соаре · Чепел · Шаренградски остров Мостове над Дунав

Портал „География“          Портал „България“