Ханс-Юрген фон Арним

Ханс Юрген фон Арним
германски генерал

ЗваниеГенерал-полковник
Години на служба1910 – 1918; 1919 – 1945
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Командвания17 танкова дивизия
Група армии „Африка“
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиРицарски кръст
Германски златен кръст
Ханзейски кръст
Сребърни пластинки към ордена Железен кръст
Кръст на честта
Източен фронт

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Ханс Юрген фон Арним в Общомедия

Ханс Юрген фон Арним (на немски: Hans-Jürgen von Arnim) е немски генерал-полковник, участник в Първата и Втората световна война. Син е на генерал Сикст фон Арним и е роден в Ернсдорф, Германия през 1889 година.

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Ханс Юрген фон Арним е роден на 4 април 1889 г. в Ернсдорф, Силезия.[1] Присъединява се към германската армия през 1907 година. През следващата година е офицерски кадет и служи в 4-ти пехотен полк (4th Footguards Regiment).[1] По време на Първата световна война участва в бойните действия и на двата фронта, Източния и Западния. Издига се до звание хауптман.

Между военен период

[редактиране | редактиране на кода]

След Първата световна война се присъединява към Райхсвера и се издига до командир на елитния 68 пехотен полк в Берлин. На 1 юли 1934 г. е издигнат в звание оберст. С възхода на националсоциализма е повишен до генерал-майор, на 1 януари 1938 година.

Втора световна война (1939 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

Няколко дни след началото на Полската кампания, на 8 септември 1939 г., получава командването на 52-ра пехотна дивизия и я ръководи по време на бойните действия. Командва същата формация и в битката за Франция.[1]

На 5 октомври 1940 година Арним получава командването на 17 танкова дивизия.[1] Командва тази дивизия в началния период от войната срещу Съветския съюз в рамките на танковата група на Хайнц Гудериан. Ранен няколко дни след започването на Операция „Барбароса“, Арним се възстановява около два месеца. През септември участва в обкръжаването на съветските войски около Киев. По-късно се отличава в сраженията около Брянск и е повишен в чин генерал-лейтенант (в сила от октомври 1941 г.).[2] През ноември 1941 г. поема командването на 39 моторизиран корпус, който е разбит месец по-късно при Тихвин.[3]

Арним командва 39 моторизиран (от юли 1942 г. – танков) корпус до края на 1942 година, когато е повишен в звание генерал-полковник и назначен за командир на 5 танкова армия, съответно на 4 и 3 декември,[1] а от 9 декември и на всички сили на Оста в Тунис.[2] Назначен е за главнокомандващ на група армии „Африка“ и на Африканския корпус от март 1943 година, до пленяването му от британската индийска 4-та пехотна дивизия на 12 май 1943 година.

Фон Арним прекарва остатъка от войната като британски военнопленник и е освободен на 1 юли 1947 година.[1] Той се завръща в Германия, но умира на 1 септември 1962 година в Бад Вилдунген.[1]

Разказва се историята, че след като е пленен той очаква да се срещне с офицер с еквивалентен на неговия ранг и желае да види Дуайт Айзенхауер. Айзенхауер отговаря на своите помощници да разберат колкото се може повече информация, но че личната среща е невъзможна. Той отказва да се среща с нацистки офицери до окончателната капитулация на Германия.[4]

Щабната кола на ген. Арним на редута Ийстбоурн[5]

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001 г. ISBN 2840481510.
  1. а б в г д е ж Lannoy 2001, стр. 21
  2. а б Tucker, S. (etc.) World War II: A Student Encyclopedia (ABC-CLIO, 2005, ISBN 1-85109-857-7), стр. 127 – 128
  3. Barnett, C. Hitler's Generals (Grove Press, 2003, ISBN 0-8021-3994-9), стр. 339
  4. ALLIES, by John S. D. Eisenhower
  5. Щабната кола на фон Арним Steyr 1500A от северно Африканската кампания е изложена на редута Ийстбоурн.