1989 Голяма награда на Мексико

 Гран При на Мексико
Карта на пистата
Ерманос Родригес
Дължина писта4,421 km
Обиколки69
Състезание305,049 km
Дата28 май 1989
ВремеСлънчево, горещо, сухо
Победител
Пилот
– време
Айртон Сена
1:35:21.431
Полпозишън
Пилот
– време
Айртон Сена
1:17.876
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Найджъл Менсъл
1:20.420 (41)

1989 Голяма награда на Мексико е 12-о за Голямата награда на Мексико и четвърти кръг от сезон 1989 във Формула 1, провежда се на 28 май 1989 година на пистата Ерманос Родригес, Мексико сити, Мексико.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

След три състезания пилотите на Макларън Айртон Сена и Ален Прост повеждат класирането при пилотите пред Найджъл Менсъл и Алесандро Нанини. Но приятелството между Сена и Прост започва да се разпада бавно. Първият случай е на Португалската ГП през 1988 година, когато французинът изпревари бразилеца на старт-финалната права с опасно и за двамата момент, който Сена едва не избута Прост в стената. В ГП на Сан Марино двамата се разбраха, че ако пилотът който стартира на първа позиция, той ще поведе към първия завой. Сена изпревари съотборника си, който каза че обещанието е било провалено. Рене Арну е проблема на Прост в последното състезание в Монако. Но не само французина е жертва на бавното каране, което пилота на Лижие имаше, за да попречи пътя на по-бързите. Еди Чийвър от Ероуз също е един от тях, който е оплака от карането на Арну. За отбора на Оникс това е първо състезание за тях, след като Стефан Йохансон успя да се класира на 21-ва позиция като преди трябваше да премине и пре-квалификацията в петък. Още една добра новина идва от Герхард Бергер, който се връща в колоната след ужасяващата катастрофа в Имола. Макар с обгорени ръце, той се класира 6-и в квалификациите. Айртон Сена ще стартира от пол-позишън за 33-ти път изравнявайки рекорда на Джим Кларк. Ален Прост е до него на втора стартова позиция. Найджъл Менсъл стартира 3-ти, победителя на това трасе от 1987 се надява подобрената скоростна кутия да доносе класиране в топ 6. Марч имат най-доброто класиране в квалификация с 4-та позиция на Иван Капели, макар неговия му съотборник Маурисио Гужелмин да не се класира за състезанието. Уилямс-а на Рикардо Патрезе е на 5-а позиция за когото това е 181-во състезание.

Състезанието е спряно, след като няколко състезатели се завъртяха във втората обиколка включително Сатору Накаджима, Андреа де Чезарис и Стефано Модена. Иван Капели трябваше да стартира в ре-стартирането с болида на Гужелмин в пит-лейна. Менсъл направи чудесен старт, но е блокиран от Прост докато Сена повеждаше колоната към първия завой. Поради отсъствието на Капели в челото Бергер и Бутсен минаха с позиция напред. След първата обиколка класирането е Сена пред Прост, Бергер, Менсъл, Патрезе, Бутсен, Микеле Алборето на чудесната 7-а позиция, Дерек Уоруик с Ероуз на 8-а и Алесандро Нанини на 9-а позиция. В началото на втората обиколка Ален е близо до колата на съотборника си, докато Далара-та на Алекс Кафи се завъртя на прашната част в първия завой. Близо една четвърт от състезанието Найджъл Менсъл също се доближава до съотборника си Бергер като и двамата увеличават пред пилотите на Уилямс. В 8-а обиколка британеца успя да изпревари австриеца за 3-та позиция. Джонатан Палмър от Тирел стана втората жертва на състезанието поради проблем с трансмисията. В същото време Прост започна да изостава от бразилеца, като губи сцепление на гумите. Тиери Бутсен също напусна състезанието поради проблеми с електрониката на Уилямс точно, когато обектива на камерите посочиха битката между Уоруик и Габриеле Таркини. Йохансон също напусна с трансмисия заедно с Бергер, който имаше повреда в скоростната кутия. Това прати Алборето и Нанини да се доберат до зоната на точките. Прост продължаваше да изпитва проблеми с гумите като принуждава Найджъл да се доближи преди французина да спре в бокса. Той се присъедени зад Бенетон-а на Нанини. В началото на 27-а обиколка класирането е Сена пред Менсъл, Патрезе, Алборето, Прост, Нанини, Уоруик, Таркини, Груяр, Чийвър и Мартин Брандъл.

Прост спря за втори път в бокса след като притискаше останалите зад него, но стопа му е много лош. По това време Найджъл Менсъл направи най-бърза обиколка и преследвайки лидера преди скоростната кутия да го предаде в 43-та обиколка. Пиерлуиджи Мартини е последния отпаднал от екипа на Минарди с проблем с двигателя. Сена вече води спокойно, докато Патрезе направи своя пит-стоп. С 10 обиколки до финала класирането в топ 6 не се променя. С това Айртон Сена финишира първи пред Рикардо Патрезе и Микеле Алборето за когото това е единствения му подиум като пилот на Тирел и негов последен в кариерата му.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1 Айртон Сена Макларън-Хонда 69 1:35:21.431 1 9
2 6 Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 69 + 15.560 5 6
3 4 Микеле Алборето Тирел-Форд 69 + 31.254 7 4
4 19 Алесандро Нанини Бенетон-Форд 69 + 45.495 13 3
5 2 Ален Прост Макларън-Хонда 69 + 56.113 2 2
6 40 Габриеле Таркини АГС-Форд 68 + 1 Об. 17 1
7 10 Еди Чийвър Ероуз-Форд 68 + 1 Об. 24
8 26 Оливие Груяр Лижие-Форд 68 + 1 Об. 11
9 7 Мартин Брандъл Брабам-Джъд 68 + 1 Об. 20
10 8 Стефано Модена Брабам-Джъд 68 + 1 Об. 9
11 11 Нелсон Пикет Лотус-Джъд 68 + 1 Об. 26
12 38 Кристиан Данер Риал-Форд 67 + 2 Об. 23
13 21 Алекс Кафи Далара-Форд 67 + 2 Об. 19
14 25 Рене Арну Лижие-Форд 66 + 3 Об. 25
15 20 Джони Хърбърт Бенетон-Форд 66 + 3 Об. 18
Отп 23 Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд 53 Двигател 22
Отп 27 Найджъл Менсъл Ферари 43 Ск.кутия 3
Отп 9 Дерек Уорик Ероуз-Форд 35 Електро 10
Отп 12 Сатору Накаджима Лотус-Джъд 35 Завъртане 15
Отп 30 Филип Алио Лола-Ламборгини 28 Не е класиран 16
Отп 22 Андреа де Чезарис Далара-Форд 20 Окачване 12
Отп 28 Герхард Бергер Ферари 16 Ск.кутия 6
Отп 36 Стефан Йохансон Оникс-Форд 16 Трансмисия 21
Отп 5 Тиери Бутсен Уилямс-Рено 15 Електро 8
Отп 3 Джонатан Палмър Тирел-Форд 9 Дросел-връзка 14
Отп 16 Иван Капели Марч-Джъд 1 Трансмисия 4
НКв 24 Луис Перес-Сала Минарди-Форд
НКв 15 Маурисио Гужелмин Марч-Джъд
НКв 29 Яник Далмас Лола-Ламборгини
НКв 31 Роберто Морено Колони-Форд
DNPQ 37 Бертран Гашо Оникс-Форд
DNPQ 33 Грегор Фойтек Еуро Брун-Джъд
DNPQ 17 Никола Ларини Осела-Форд
DNPQ 39 Фолкар Вайдлер Риал-Форд
DNPQ 34 Бернд Шнайдер Закспийд-Ямаха
DNPQ 35 Агури Сузуки Закспийд-Ямаха
DNPQ 18 Пиеркарло Гинзани Осела-Форд
DNPQ 41 Йоахим Винкелхок АГС-Форд
DNPQ 32 Пиер-Анри Рафанел Колони-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Айртон Сена 27
2 Ален Прост 20
3 Найджъл Менсъл 9
4 Алесандро Нанини 8
5 Рикардо Патрезе 6
6 Микеле Алборето 6
7 Стефано Модена 4
8 Маурисио Гужелмин 4
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Макларън-Хонда 47
2 Бенетон-Форд 11
3 Ферари 9
4 Уилямс-Рено 9
5 Тирел-Форд 7
6 Брабам-Джъд 5
7 Марч-Джъд 4
8 Ероуз-Форд 4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1989 Монако
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1989
Следващо състезание:
1989 САЩ

Предходно състезание:
1988
Голяма награда на Мексико Следващо състезание:
1990