Втори артилерийски полк

Втори артилерийски на Н.В. Царица Йоанна полк
Информация
Шеф	Царица Йоанна (от 1932)
Активна	19 юни 1880 – 1955
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Гарнизон	Шумен
Бойни командири	Ген. Петър Груев (СБВ) Ген. Димитър Русчев (БВ) Подп. Трифон Пеев (ПСВ)

Втори артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1880 година, взел участие във всички войни по време на Третото българско царство. Това е първата крупна артилерийска единица в България.

Втори артилерийски полк е формиран в Шумен с указ №75 от 19 юни 1880 година под името Артилерийски полк в шест-батареен състав.

На 13 септември 1885 година с височайши приказ №50 за командир на полка се назначава майор Петър Груев, офицер от 1^-ви артилерийски полк^[1]

На 1 декември 1920 година съгласно предписание №6129 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран във 2^-ро артилерийско отделение с три батареи и домакински взвод. През 1923 година участва в потушаването на Септемврийското въстание в района на Фердинанд (днес Монтана) и Берковица. През 1928 година отделението е реорганизирано във 2^-ри артилерийски полк с две отделения, но до 1938 година носи явното си наименование като отделение.^[2]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът заедно 12^-и с.с. артилерийски полк влизат в състава на 6^-а артилерийска бригада (6^-а пехотна бдинска дивизия).^[3]

През войната полкът има следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[3]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е в района на Крива Паланка, Велес, Прилеп и Кюприя (1941 – 1944), след което взема участие в първата фаза на войната срещу Третия Райх в състава на 6^-а пехотна бдинска дивизия с която участва в Нишката и Косовската операция. През декември 1944 година се завръща във Враца, където е демобилизиран.^[2]

За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 2-ри дивизионен артилерийски на Н.В. Царица Йоанна полк на 2-ри дивизионен артилерийски полк.^[4]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Артилерийски полк (1880 – 1883)
• Втори артилерийски полк (1883 – 1912)
• Втори артилерийски скорострелен полк (1912 – 1913)
• Втори артилерийски полк (1913 – 1920)
• Второ артилерийско отделение (1920 – 1928)
• Втори артилерийски полк (1928 – 19 ноември 1932)
• Втори артилерийски на Н.В. Царица Йоанна полк (от 19 ноември 1932 г.)
• Втори дивизионен артилерийски на Н.В. Царица Йоанна полк (до 5 март 1946 г.)
• Втори дивизионен артилерийски полк (5 март 1946 – 1951)
• Десети оръдеен артилерийски полк (1951 – 1955)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

Други командири: Иван Николов

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

п б р Полкове на Българската армия Пехотни 1 софийски • 2 струмски • 2 искърски • 3 бдински • 4 плевенски • 5 дунавски • 6 търновски • 7 преславски • 8 приморски • 9 пловдивски • 10 родопски • 11 сливенски • 12 балкански • 13 рилски • 14 македонски • 15 ломски • 16 ловчански • 17 доростолски • 18 етърски • 19 шуменски • 20 добруджански • 21 средногорски • 22 тракийски • 23 шипченски • 24 черноморски • 25 драгомански • 26 пернишки • 27 чепински • 28 стремски • 29 ямболски • 30 шейновски • 31 варненски • 32 загорски • 33 свищовски • 34 троянски • 35 врачански • 36 козлодуйски • 37 пирински • 38 пехотен • 39 солунски • 40 беломорски • 41 пехотен • 42 пехотен • 43 пехотен • 44 тунджански • 45 чегански • 46 добрички • 47 ардински • 48 дойрански • 49 калимански • 50 нишавски • 51 вардарски • 52 моравски • 53 осоговски • 54 битолски • 55 охридски • 56 велешки • 57 драмски • 58 гюмюрджински • 59 пирински • 60 пехотен • 61 пехотен • 62 пехотен • 63 пехотен • 64 пехотен • 65 пехотен • 66 пехотен • 67 пехотен • 68 пехотен • 69 пехотен • 70 пехотен • 71 пехотен • 72 пехотен • 73 пехотен • 75 пехотен • 76 пехотен • 80 пехотен • 81 пехотен • 82 пехотен • 83 пехотен • 84 пехотен • 85 пехотен • 86 пехотен • 87 пехотен • 88 пехотен • 103 пехотен • 123 пехотен Конни Лейбгвардейски • 1 конен • 2 конен • 3 конен • 4 конен • 5 конен • 6 конен • 7 конен • 8 конен • 9 конен • 10 конен • 11 конен • Сборен Артилерийски 1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски 1 дивизионен • 10 дивизионен • Планински • 1 планински • 2 планински • 3 планински • 1 армейски • 2 армейски • 3 армейски • 4 армейски • 4 тежък • 5 тежък • 11 не с. с. артилерийски • 1 гаубичен • 2 гаубичен • 3 гаубичен Инженерни 1 инженерен • 2 инженерен • 3 инженерен • 4 инженерен Моторизирани Общовойскови камионен полк • Моторизиран полк при Бронираната бригада • Четиридесети стрелкови полк

Портал „Шумен“          Портал „Военна история на България“