Десети конен полк
Десети конен на Н.В. Царица Йоанна полк | |
Информация | |
---|---|
Шеф | Царица Йоанна (19 ноември 1932 – 1944) |
Активна | 4 юли 1901 – 1945 |
Държава | България |
Тип | Конен полк |
Гарнизон/щаб | Шумен |
Командири | |
Изтъкнати командири | Ген. Иван Табаков |
Бойни командири | Подполк. Мирон Тошков (БВ) Подполк. Страти Гешев (ПСВ) Полк. Иван Хубенов (ВСВ) |
Десети конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1901 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]На 4 юли 1901 година, с указ №40 в Лом е формиран 6-и кавалерийски дивизион към 2-ри конен полк.[1] През 1906 година, с указ №149 от 27 декември 6-и кавалерийски дивизион се развръща в полк, който се установява в Шумен. Състои се от 3 ескадрона и влиза в състава на 3-та конна бригада.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Балканската война (1912 – 1913) полкът участва във военните действия при Гечкенли и Гаджиамур на 10 октомври (23 октомври нов стил) 1912 година. Два дни по-късно, на 12 октомври (25 октомври нов стил) участва в боевете с неприятелската кавалерия провели се при Гебелер, Мусуч и Хасънкьой. Взема участие и в Люлебургаско-Бунархисарската операция от 16 – 18 октомври (29 до 31 октомври нов стил), като и в Чаталджанската операция на 4 и 5 ноември (17 и 18 ноември нов стил).[2]
В началото на Междусъюзническата война (1913), от 19 до 22 юни (2 – 5 юли нов стил) полкът разузнава и охранява Кукушката позиция между река Галик и околните височини, след което на 23 и 24 юни (6 и 7 юли нов стил) охранява изтеглящите се части от Втора армия при отстъплението им в посока Демир Хисар – Рупел, а на 27 и 28 юни (9 и 10 юли нов стил) охранява отстъпващите български части по долината на река Струмица и шосето Левуново – Баня. От 29 юни до 3 юли (12 – 16 юли нов стил) охранява войските, които отстъпват в посока Свети Врач – Левуново, а на 4, 5 и 6 юли (17 – 19 юли нов стил) охранява отстъплението на войските ни по долината на река Саз.[2]
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]Десети конен полк взема участие и в Първа световна война (1915 – 1918) влиза в състава на 3-та конна бригада и се състои от 4 ескадрона и един картечен ескадрон, като от 1 октомври 1915 година до 4 май 1916 година е в охрана на Добруджанската граница. От 5 май до 22 юни 1916 година е разквартирован в Самоков. По-късно, от 16 август до 14 септември взема участие в офанзивните действия към Лерин, като осветлява посоката Негочани – Върбени – Баница – Горничево – Суровичево – Пътеле – Бегна.[3]
По-късно 10-и конен полк прикрива отстъплението на Първа армия от 14 до 19 септември 1916, а от 20 октомври 1916 до 27 май 1917 година е на позиции при Пустец, Трапезица и връх Томорос на Галичица. От 9 юни до 17 юли конният полк е разквартируван в Скопие. От 17 юли 1917 до 29 септември 1918 е разквартируван в Гюмюрджина, Драма и Сармусакли.[3] През 1921 година полкът е реорганизиран в 10-и армейски конен полк, а през 1923 година участва във въдворяването на реда след деветоюнските и септемврийските събития.[1] През 1924 година е преименуван в 10-и конен полк.
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]В началото на Втора световна война (1941 – 1945) 10-и конен полк е на Прикриващия фронт (от 29 април до 20 ноември 1941 година и от 18 декември 1943 до 9 септември 1944)[1], след което участва в първия период на войната в състава на 2-ра конна бригада от 2-ра конна дивизия. На 17 октомври 1944 година настъпва към Бояново, след което продължава на юг по река Морава, като участва в боя при Кралека кука и в преследването на германските войски в посока Гниляне-Прищина. Убитите по време на военните действия са 41 души.[4][5]
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 10-и конен на Н.В. Царица Йоанна полк на 10-и конен полк.[6]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Шести кавалерийски дивизион (4 юли 1901 – 2 декември 1906)
- Десети конен полк (2 декември 1907 – 1920)
- Десети армейски конен полк (1921 – 1924)
- Десети конен полк (1924 – 19 ноември 1932)
- Десети конен на Н.В. Царица Йоанна полк (19 ноември 1932 – 5 март 1946)
- Десети конен полк (от 5 март 1946 г.)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Подполковник | Тодор Кабакчиев | 11 август 1901 – 24 септември 1902 |
2. | Подполковник | Иван Димитров | 24 септември 1902 – 1 януари 1907 |
3. | Майор | Иван Табаков | 1 януари 1907 – 1 януари 1911 |
4. | Подполковник | Мирон Тошков | 1 януари 1911 – 11 октомври 1913 |
5. | Майор | Владимир Даскалов | 11 октомври 1913 – 8 декември 1916 |
6. | Подполковник | Страти Гешев | 27 септември 1916 – 21 май 1919 |
7. | Подполковник | Максим Христов | 21 май 1919 – 7 ноември 1919 |
8. | Подполковник | Павел Христов | 5 септември 1919 – 20 октомври 1920 |
9. | Подполковник | Георги Кисьов | 20 октомври 1920 – 26 декември 1920 |
10. | Подполковник | Александър Стоянов | 26 декември 1920 – 10 януари 1924 |
11. | Подполковник | Стефан Даскалов | от 10 януари 1924 |
Подполковник | Николай Куюмджиев | 1924 | |
Полковник | Александър Марков | от април 1924 | |
Подполковник | Стефан Даскалов | към 1926 | |
Полковник | Николай Куюмджиев | 1929 – 1933 | |
Полковник | Асен Неделчев | 1933 – 1935 | |
Подполковник | Рую Руев | 1935 – 1936 | |
Подполковник | Христо Терзиев | от 1936 | |
Полковник | Георги Генев | 1938 – 1939 | |
Подполковник | Благой Петров | от 1944 | |
Подполковник | Владимир Дограмаджиев | ||
Полковник | Иван Хубенов | 1944 – 1946 | |
Полковник | Димитър Попов | 1945 – 1947? | |
Полковник | Никола Краснов | 1947 – 1948? |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1