Шести конен полк

Шести конен полк
Информация
Активна1907 – 1945
ДържаваБългария
ТипКонен полк
ГарнизонХарманли (1907 – 1941)
Дедеагач (1941 – 1944)
Харманли (1944 – 1948)
Ямбол (1948 – 1949)
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Константин Соларов
Ген. Пенчо Златев
Полк. Иларион Танев
Бойни
командири
Полк. Иларион Танев (БВ)
Полк. Спас Манджуков (БВ)
Подполк. Христо Начев (ПСВ)
Подполк. Сава Вуйчев (ПСВ)
Подполк. Михаил Войников (ПСВ)
Полк. Борис Гайдаров (ВСВ)
Подполк. Мъйно Мъйнов (ВСВ)

Шести конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1907 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Шести конен полк е формиран на 1 януари 1907 година в Харманли, съгласно указ №149 от 27 декември 1906 година, състои от три ескадрона и е подчинен на 2-ра конна бригада.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът взема участие в боя при Димотика (17 октомври 1912), в боя при Фере (5 ноември 1912) и в боя при Мерхамлъ (14 ноември 1912).[2]

По време на Междусъюзническата война (1913) охранява и разузнава фланга на 4-та пехотна дивизия при Стаювци, а в периода 25 юни – 10 юли извършва охранителни действия в посока Босилеград, Любата, Черни връх, Бясна кобила и Патарица.[2]

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) 6 конен полк влиза в състава на 4-та конна бригада от състава на Конната дивизия (1 октомври – 20 ноември 1915). Има охранителни функции по линията Царево село – Калиманска позиция – КочаниВелесПрилеп – Битоля.[2]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 26
Чиновници: 1
Подофицери и войници: 619
Коне: 681 Обикновени коли: 32
Товарни коли: 10
Специални коли: 2
Пушки и карабини: 598
Саби: 598

През 1916 година полкът взема участие в боя при Ескиче-Кочмар (2 септември), в боя при село Канлъ Чукур (14 септември), в боя при Амузача (18 септември), боя при гара Касичи (21 септември), боевете при Татладжа (4 – 11 октомври) и в боя при Сарай (7 – 8 ноември).[2]

На 5 декември 6 конен полк преминава река Дунав при Гюргево, влиза в състава на 37 германска пехотна дивизията на генерал фон дер Голц и действа в Румъния. На 27 април 1918 година дивизията се отправя от Туркоя към Скопие, където пристига на 4 май, като престоява на гара Куманово до 19 септември. В периода 12 – 28 септември действа на позициите при Кафадарци, Неготино, гара Криволак, Щип, Кочан и Царево село, като прикрива отстъплението на българските войски и съдейства на бегълците.[2]

На 19 декември 1920 година с указ №96 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в 6 жандармерийски конен полк, след което през 1922 година е реорганизиран в 6 жандармерийска конна група, а за началник на групата е назначен подполковник Петко Златев.

През 1923 година, по време на Деветоюнския преврат участва във въдворяването на реда в Хасковско и Харманлийско, след което същата година участва в потушаването на Септемврийското въстание. През 1928 година конната група обратно е реорганизрана в 6 конен полк.

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт в района на село Близнак (1 март 1941 – юли 1941), а от юли се установява на гарнизон в Гюмюрджина, преименува се на Гюмюрджински полк и влиза в подчинение на Беломорския отряд. На 1 януари 1942 година полкът е разделен на 6 конен полк и Гюмюрджински пехотен полк и се установява на гарнизон в Дедеагач. Взема участие в първия период на войната в състава на 2-ра конна бригада. На 14 септември 1944 годна за командир на полка е назначен полковник Борис Гайдаров.[4] На 19 октомври 1944 година 2-ра конна бригада влиза в състава на 4-та армия и води боеве при Теринци и Колишино, на Струмишкото направление, където от полка загиват 37 души.[5]

Шести конен полк е демобилизиран на 30 ноември 1944 година и разформирован през 1945 година.[1] С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 6-и конен полк на 6-и конен на генерал Колев полк.[6] Полкът е разформирован повторно през 1949 година.[7]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Шести конен полк (1 януари 1907 – 19 декември 1920)
  • Шести жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1922)
  • Шеста жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
  • Шести конен полк (20 декември 1927 – 1941)
  • Гюмюрджински полк (1941 – 1942)
  • Шести конен полк (1942 – 5 март 1946)
  • Шести конен на генерал Колев полк (от 5 март 1945)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Иларион Танев януари 1907 – 28 юни 1913 (разстрелян)
2. Подполковник Спас Манджуков от 28 юни 1913
3. Подполковник Христо Начев от февруари 1915
4. Подполковник Сава Вуйчев 25 юни 1916 – 2 декември 1916
5. Подполковник Михаил Войников от януари 1917
Подполковник Константин Соларов 1918
Полковник Георги Загорски януари 1919 – 1919
Подполковник Младен Филипов от април 1920
Подполковник Петко Златев от януари 1921
Подполковник Иван Стоянов 1922 – 17 октомври 1923
Подполковник Борис Божилов от 1927
Подполковник Никола Халачев от 1930
Полковник Петър Тяновски 1933 – 1935?
Подполковник Жеко Маринов от 1935
Подполковник Георги Тошков 1936 – 1940?
Подполковник Иван Кефсизов 1940 – 1944?
Полковник Гроздан Грозданов 1944 – 1944
Полковник Борис Гайдаров от 14 септември 1944
Подполковник Мъйно Мъйнов 1945 – 1947?
Подполковник Антон Панов 1947 – 1947
  1. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 173
  2. а б в г д Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 568, 569
  3. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  4. Ташев, Т., стр. 35
  5. Ташев, Т., стр. 386 (цит: ЦВА. ф. 480, а.е. 121)
  6. Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 2
  7. Йорданов, Б., „Някои моменти от историята на българската конница“, 1887, стр. 14