Горна баня
Тази статия е за квартала на София. За съседната вилна зона вижте Горна баня (вилна зона).
| Горна баня | |
| — квартал — | |
 Хотел „Горна баня“ | |
  Горна баня  Горна баня | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област София-град |
| Община | Столична, район Овча купел, кметство Горна баня |
| Част от | София |
| Горна баня в Общомедия | |
Горна баня е квартал на София и част от административния район Овча купел на Столична община. Намира се в югозападния край на столицата. На юг граничи с кв. Княжево, на север и изток с кв. Овча купел. Известен е с минералните си води и най-чистия въздух в София, благодарение на уникалното взаимодействие между въздушни течения от Владайското дефиле, Бучинския проход и Сливнишкото поле, осигуряващи постоянно проветрение и препятстващи задържането на мъгли.
История
[редактиране | редактиране на кода]Съществуват исторически сведения, че на мястото на квартала в Средновековието е имало друго населено място, което обаче е запустяло по неизяснени и до днес причини. Една от легендите разказва, че селището е възстановено, след като по време на лов, кучето на софийския валия се изцерило при къпането в мочурливата местност под днешния минерален извор. Името се е наложило като описание, различаващо го от близката „Долна баня“, която е самата „Овча купел“.
В началото на ХVII век Горна баня е част от вакъфа на дъщерята на султан Селим II, Шах султан. През 40-те години на века християнските домакинства са 75, а през 60-те години те са 50.[1]
Общо 34-те кореняшки рода (Сървански, Богровски, Антанасови, Петкови, Бистричански, Кятови, Кържови, Божкови и др.) живели през XVIII и XIX век в селска община, като разпределили помежду си общите задължения. Богровските от създаването на селото се грижели за поддържането на минералния извор. Големият им двор започвал на изток от банята и площада пред нея, обхващал мястото на днешния хотел, на запад стигал до съвременната улица „Синьото езеро“, а от север и от юг бил ограден от днешните улици „Дон“ и „Гръстниче“. Божковите се грижели за общинската гора и пашата на добитъка и т.н. По време на османската власт в Горна баня не са живели турци. Турски бей пришълец купува през 50-те години на XIX век имоти в района над днешната жп гара и създава чифлик, който след Освобождението е купен от княз Александър Батенберг, а след детронацията му държавата го изкупува от неговите наследници.
В близост, имотите заключени между ул. „Д-р Люба Григорова“ и бул. „Никола Петков“ (в южна посока), са били притежание на придворния градинар, а терените, попадащи под бул. Никола Пенков, около № 138 (стар № 67), представлявали градини със специално селектирани от него видове – загубено културно наследство, поради решението (взето през третата четвърт на XX век) булевардът „Никола Петков“ да бъде прекаран именно там, като се изостави павираният път (ул. „Божидарица“), прокаран успоредно на жп линията, по който преминавал (от 1940 г.) и първият тролей на София (и България), марка „MAN“.[2]
През 1938 г. селото има население от 3100 души, като на 11 април същата година Горна баня става квартал на София.[3]
Минерална вода
[редактиране | редактиране на кода]
Известна от векове, минералната вода от изворите в Горна баня е изследвана за първи път в края на XX век от А. Тегартен. Тя има малко разтворени минерални вещества. Сондажният водоизточник има температура 38 градуса.
Към 2016 г. от изворите в Горна баня бутилират две компании: „БК Горна баня“ ООД и „Булминвекс – ГБ“ ЕООД.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Кварталът е застроен предимно с еднофамилни и многофамилни къщи и вили. През последните години започва все повече да се застроява и с нискоетажни тухлени кооперации. Горна баня остава един от малкото райони на София, в който напълно липсват панелни блокове. Вилната зона на квартала е застроена с луксозни еднофамилни къщи и вили.
В квартала се срещат и вили от 20-те и 30-те години на XX век, изпълнени в алпийски стил.
В Горна баня се намира Италианският лицей, ЧОУ и ЧДГ „Д-р Мария Монтесори“, ЧОУ и ЧПГ „Дойче шуле“, 53 ОУ „Николай Хрелков“, ЦДГ „Зорница“, бутилираща компания „Горна баня“, дипломатически клуб „Глория Палас“, СБАЛ по ортопедия и др.
Иконостасът на храма „Свети Николай“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[4]
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Към 2019 г. транспортната връзка на квартала с останалите части на София са автобусни линии №260 и №103. Линията на първия преминава от бул. „Никола Петков“, през бул. „Цар Борис III“ и бул. „Прага“. Освен градския транспорт в Горна баня, съществува и ЖП гара от линията „Перник – София“, чрез която се осъществява директна връзка до Централна гара София.
Тук се намира последната метростанция от третия диаметър на Софийското метро, която е пусната в експлоатация на 24.04.2021 г.
Автобусната линия № 60 е прекратена в началото на XXI век след премахване на системата от червени и зелени („бързи“ и „бавни“) автобусни линии.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 406-407.
- ↑ Първата тролейбусна линия в България // Стара София. Посетен на 07.12.2019.
- ↑ stara-sofia.blogspot.bg
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
| |||||
