Княжево

Княжево
— квартал на София —
Паметникът на загиналите войници в двора на църквата „Свети Илия“
Княжево Княжево
Страна	България
Област	Област София
Община	Столична община
Район	Витоша
Княжево в Общомедия

Княжево
— квартал —
Паметникът на загиналите войници в двора на църквата „Свети Илия“
Княжево 42.656308, 23.233252 Княжево
Страна	България
Област	Област София
Община	Столична община
Част от	София
Княжево в Общомедия

„Княжево“ е квартал на българската столица София. Намира се в югозападната част на града, между булевардите „Цар Борис III“, „Никола Петков“ и квартал „Горна баня“. През него преминава бул. „Цар Борис III“, който е изходна артерия към Перник, а на изток от него къщите от квартала се изкачват по склоновете на Витоша. Западната част на Княжево лежи на склона на Люлин планина, където Владайската река разделя Витоша от Люлин.

Клисура е автентичното старо име на селото, както то е посочено в Боянския поменик, запазен в препис, датиран между 1562 г. и 1612 г., такова е името и на реката, която днес знаем като Владайска река или Княжевска. Евлия Челеби в пътеписа си в 17 век споменава селището като Бали ефенди, както го наричат турците, пренасяйки върху селото името на погребания тук юрушки дервиш, роден в Струмица и живял в София, за когото се смята, че е починал през 1551 година в Константинопол.^[1] Зад днешната църква „Свети Илия“ се намира Бали ефенди тюрбе, което според преданието е построено от султан Селим II.^[1] По стените на тази паянтова малка сграда са окачени в рамки молитви, написани на турски и арабски език.

През турско време в Княжево по посочените причини е известно като Бали ефенди и има 3 махали:

• Клисурска махала под Витоша, наблизо до клисурата и река Клисурска, населявана от най-старите княжевски жители (кореняци), занимавали се със скотовъдство и дърварство;
• Бали ефенди махала с гроба на дервиша, която минавала за централна, с много постройки около банята, с дюкяни, кафенета, ханища;
• Черкезка махала на отсрещния край, над реката, където турските власти заселили черкези (като платени слуги на държавата) – снабдени с коне и оръжие, освободени от данъци, те се задължавали да пазят София от злосторници.

След Освобождението

От Бали ефенди е преименувано на Княжево през 1881 г. в чест на Александър Батенберг.^[1] Княжево се числяло към Бояна до 1914 г. Като самостоятелна община се отделило и съществувало до 1938 г., но административно принадлежало към столицата. През 1948 г. общината се закрива и Княжево влиза в VI районен народен съвет. През 1958 г. в Княжево влизат кварталите „Петко Напетов“, Лозище-Кореняци, Грамада, Борова гора, Радин дол и „10-и километър“. Княжево става квартал на София на 26 април 1958 г.

През 1881 г. французинът Хипокрит Бержие построява първата фабрика за спирт в страната. През 1882 г. Лазар Трифкович, по-късно през 1883 г. братята Богдан и Георги Прошек построяват първите пивоварни фабрики.

С Височайши указ № 509 от 9 юли 1883 г. в Княжево е открито първото държавно занаятчийско училище. То е създадено през 1867 г. от Мидхат паша и известно като исляххането.

Княжево е първото селище след София, което се сдобива с поща. Тя се открива през 1886 г.

През 1891 г. чешкият инженер Йосиф Хорвет построява първата в България книжна-мукавена фабрика. Годишното производство по онова време достигало 1 341 000 kg хартия. Със заповед на окръжния управител № 204 от 12 октомври 1893 г. в Княжево е открита първата Държавна мина за добив на живак.

Княжево е една от оправните точки при първото организирано, от Алеко Константинов, изкачване на Черни връх 27 август 1895 г. На 2 август 1899 г. в Княжево (на днешен адрес бул. „Цар Борис ІІІ“ № 284) е учредено първото туристическо дружество „Алеко Константинов“. Негови учредители са проф. д-р Червениванов и д-р Точков.

На 14 януари 1901 г. е пуснат в експлоатация първият трамвай София – Княжево – София.^[2]

Княжевско военно училище се е наричала Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ със седалище в Княжево и е като резултат от обединяването през 1908 г. на  Школа за запасни подпоручици в пехотата (открита на 7 февруари 1901 г.) и Школа за запасни подпоручици в артилерията (1903).

Писателят Йордан Йовков завършва (1902 – 1904) школата за запасни офицери в Княжево, като по време на обучението си публикува първата си творба – стихотворението „Под тежкия кръст“ (вестник „Съзнание“, бр. 9, 26 октомври 1902 г.)

В квартала са се заселили голям брой българи от Македония и Беломорска Тракия.

Княжево е първото електрифицирано селище в България. Това се случва през 1917 г.

До Първата световна война Княжево се сла­ви със своето местоположение в полите на Витоша и с целебните си минерални бани. По онова време служи само като място за разходки на софиянци и като лечебно място. След войната обаче София нараства и Княжево се развива и като индустриален център, с множество и разнообразни промишлени предприятия.^[3]

Квартал на София

През 1938 г. Княжево заедно с други села става част от Столична община. По това време населението на Княжево е 5000 души. Бюджетът на Княжевската отделна община за 1938 г. е възлизал на 4 милиона лева, като 1/4 от приходите на общината се внасят от фабричните предприятия.^[3]

В местността „Черният кос“ в Княжево през 30-те години на 20 век е изградена първата ски-шанца в България, но вече не функционира.^[4]

През 1962 г. от Княжево до Копитото е построен първият кабинков лифт в България, изграден от австрийската фирма „Братя Гирак“. Дължината му е 1920 м. с разлика във височините 600 м. Долната станция е на 760 м н.в., а горната – на 1340 м н.в. Разполагал е с 53 кабини с 4 места и е превозвал със скорост 3 m/s по 600 души на час в една посока. Времето за пътуване било 20 минути и тъй като лифтът има връзка с последната спирка на трамвая, предоставя най-краткия път към Витоша. Спрян от експлоатация след няколко инцидента през 90-те години, той е запуснат и оборудването разграбено.^[5][6]

На територията на Княжево на пресечката между ул. „Меча поляна“ и „Проф. Державин“ се намира най-старото дърво на територията на столицата в планината Витоша, известно като Горуна (зимен дъб). Обиколката на дънера му е над 3 метра, възрастта му е над 500 години.

В Княжево се намира и държавният парк Княжевска гора. Сравнява се от Константин Иречек с парковете на Версайския дворец и дворците на Потсдам.^[7]

Празник на Княжево и храмов празник на църквата „Св. Илия“ е Илинден. Провежда се събор на пл. Сред село.

Минералните извори в квартала са 7, като на 2 от тях водата се бутилира. Температурата на водата им е между 25 и 35 градуса. Водата е слабоминерализирана, хидрокарбонатно-натриева, силициева, със съдържание на радон. По състав е близка до минералната вода в град Банкя и също се препоръчва за лечение на хипертонична болест. Лечението трябва да се назначава от лекар.^[8]

През Княжево преминава Владайска река.

Кварталът е застроен предимно с еднофамилни къщи, вили и малки кооперации. Разположението му в близост до планината и бързата връзка с центъра на града по бул. „Цар Борис ІІІ“ го нареждат сред предпочитаните места за живеене в столицата.

Най-старият мост в София – Александров мост, построен през 1878 г. със средства на руския император Александър ІІ, се намира непосредствено преди местността Черния кос.

В пределите на Княжево са разположени няколко училища, детска градина и други обществени учреждения:

• Читалище „Братя Миладинови“ (1923)
• Професионална гимназия по екология и биотехнологии „Проф. д-р Асен Златаров“ (бившият химически техникум)
• 26^-о СУ „Йордан Йовков“
• ЧСУ „Петко Р. Славейков“
• ЧОУ „Света София“ с изучаване на английски език
• ЦДГ „Сияние“
• Център за специална образователна подкрепа „Проф. Д. Кацаров“
• 60 СДГ „Бор“.

Линии на масовия градски транспорт, обслужващи квартал Княжево:

• автобусни линии: 58, 59, 107, 111 и 260
• трамвайни линии: 4, 5, 11

Трите градски автобусни линии минават и обслужват само квартал Княжево. „Никола Петков“, докато крайградските линии 58 и 59 са за Владая и Мърчаево. Трамваите по маршрут 4 стигат само до бул. „Никола Петков“ в началото на квартала и въртят на трамвайното ухо там, линии 5 и 11 продължават към останалата по-голяма част на квартала, въртейки на трамвайно ухо „Княжево“, разположено в подножието на парк Витоша.

• Ангел Димитров (1889 – 1925), деец на ВМРО
• Дачо Иванов (? - 1902), български военен и революционер
• Никола Симеонов, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков^[9]
• Стойно Бачийски – е български офицер и революционер, горянин, борец срещу комунистическата власт в България
• Емил Димитров – поп певец, починал на 30 март 2005 г.
• Паша Христова – поп певица, загинала на 21 декември 1971 г. в самолетна катастрофа
• Михаил Арнаудов – учен, академик
• Георги Марков – писател и дисидент
• Йордан Вълчев – писател и дисидент
• Боян Вълчев – филолог, син на писателя Йордан Вълчев
• Боян Петров – алпинист, първи българин изкачил три осемхилядника в един сезон Кангчендзьонга, Броуд пийк и К2
• Дойчин Боянов – алпинист, пръв осъществил изкачване и слизане без кислород на връх Еверест
• Маргрет Николова – певица
• Иван Зарев – бронзов медалист от световното първенство по волейбол в Япония през 2006 година
• Иван Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Запрянов^[10]
• Белослава – певица
• Миро – певец
• Никола Симеонов, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов^[11]

• Кабинков лифт „Княжево – Копитото“, тръгващ от ресторант „Бор“ (ст. „Бар Шишарка“), над обръщателното колело на трамваи 5 и 11, стигащ непосредствено до видимата от почти цяла София телевизионна кула на Копитото (не работи)
• Райска градина (спирка „Райска градина“, бивша спирка Шипка)
• Княжевски манастир
• На Княжево е наречена улица „Княжевска“ в кварталите „Княжево“ и „Карпузица“ в София (Карта).

• Маргарита Кузова. Образът на c. Княжево (Софийско) – между традицията и модернизация Пощенски картички от края на XIX и началото на ХХ век и възможности за разкази отвъд модерността. – МИФ 15: Юбилеен. С., НБУ, 2010, 190 – 209.

• Сайтът на квартал Княжево
• Стари снимки на Княжево
• knyazhevo.eu

п б р Квартали на София Абдовица · Банишора · Барите · Белите брези · Бенковски · Бокар · Борово  · Ботунец · Бояна · Бункера · Бъкстон · Витоша · Владимир Заимов · Враждебна · Връбница · Гевгелийски · Гео Милев · Горна баня · Горубляне · Гоце Делчев · Дианабад · Димитър Миленков · Драгалевци · Драз махала · Дружба · Дървеница · Западен парк · Захарна фабрика · Зоните · Иван Вазов · Изгрев · Изток · Илинден · Илиянци · Киноцентър · Княжево · Красна поляна · Красно село · Кремиковци · Крива река · Кръстова вада · Лагера · Лев Толстой · Левски · Лозенец · Люлин · Малашевци · Малинова долина · Манастирски ливади · Младост · Модерно предградие · Мотописта · Мусагеница · Надежда · Обеля · Овча купел · Орландовци · Подуяне · Полигона · Разсадника · Редута · Република · Света Троица · Свобода · Сердика · Сеславци · Симеоново · Христо Смирненски · Сточна гара · Стрелбище · Студентски град · Сухата река · Суходол · Требич · Триъгълника-Надежда · Факултета · Филиповци · Фондови жилища · Хаджи Димитър · Хиподрума · Хладилника · Христо Ботев · Цариградски · Център · Челопечене · Чепинско шосе · Южен парк · Яворов Исторически квартали: Коньовица · Кюлуците · Момкова махала  · Павлово · Юч Бунар · Стефан Караджа

Портал „София“          Портал „България“